Цитат на: Marri в 08.01.2017 12:48
При нас има и друг проблем. Ако го запишем(в швейцарският акт за раждане ), както искаме да звучи на немски, първият проблем ще е с българският акт за раждане и не знам дали на български ще го запишат, както трябва, т. е еднакво с немското звучене. Вариантът е предварително да се уговорим със заклетият преводач как точно да "преведе името.
Ще видим, да установим първо дали ще е тя или той.
Наистина въпросът е как ще го преведат. От ГРАО само преписват всичко и нямат право да разсъждават. Mi
hail - в испанския h не се чете, което много ме притесняваше, но за щастие в училище му казват Михаи...л- то не се чува. Като го питат на испански и той така казва, въпреки че му обяснявам, че не е правилно. Йоан милият пък е Йоана...незнам защо не могат да кажат само "н". Павел им е почти невъзможно и накрая само моето Елена казват правилно.
Мари, ако го има името на български не мисля, че ще ви измислят друго.
На Йоан, не му ли казват Хуан
И аз знам, че истанците прибавят разни гласни като произнасят наши имена.
Здравейте, момичета!
Реших отново да се включа в дискусията за имената като дипломиран испанист и вече минала през бюрократичните спънки с имената на моята дъщеричка, която също е от смесен брак с носител на испански език.
Испаноговорящите имат доста различна фонетична и фонологична система, която е несъвместима с нашата поради липса на съответствия на звуци /и съответно букви за тяхното изписване/ между български и испански език.
Испанците и да искат не могат да произнасят определени думи поради струпване на няколко съгласни в началото на думата или името. Отделно от това те фонетично не различават буквите "б" и "в", защото ги произнасят само като "б". Комбинации като "ст" в началото на думата са абсолютно невъзможни за произнасяне, като например името: Стефан = "Естефан" под влияние на испанския вариант "Естебан". Трудни комбинации за тях са и "мн", "мв" = "мб", "нв" = "мб" и т.н. Единственият начин, който им позволява да произнесат определена консонантна група е като добавят гласната "е" пред първата съгласна в ударена сричка, т.е. когато сричката е носител на ударението.
Името Павел на испански е Пабло. Би трябвало в Испания да могат да произнесат името поне като Пабел. По принцип не е прието да се превеждат собствени имена, но транслитерацията го позволява и добре, че я има.
Относно името Йоан:
Под влияние на широко разпространените английски варианти на някои имена, в испанския език името Йоан не съществува като мъжко, а като женско - от Joan или Joanna. Може би затова произнасят Йоан с "а" накрая. По този повод се сещам да отбележа също, че в Италия например /друг романски език/ много популярно и широко разпространено е мъжкото име Андреа, което в България го изписват като Андрея и по презумпция се възприема като женско име. Варианти има хиляди и още поне двойно повече обяснения за тях.
В случаите на регистриране на дете от смесен брак с единия родител с българско гражданство, ГРАОН е задължена да записва точно имената от акта за раждане на детето, родено в чужбина. При промяна на една буква по невнимание или незнание от страна на административно-длъжностното лице, понякога се получават сериозни недоразумения и се стига до проблеми, които могат да бъдат избегнати чрез транслитерацията, т.е. при неправилно прехвърляне на името на латиница се стига и до абсурдни преводи или смешни негови варианти в сериозни юридически документи с представителна функция
или направо до прекръщаване на лицето с име, което от обикновено уж популярно в цял свят в някои държави се чете и разбира по съвсем различен начин. За пример ще дам себе си и случката отпреди години в Латинска Америка. Както знаете името Мария е доста популярно и в цял свят се произнася без особен проблем или промени. Оказа се, обаче, че според правилата при транслитерация, които имаше написани в Паспортните служби на Полицейските управление в България, всички имена, завършващи на "я" се изписват на латиница с "ya" и тогава задължаваха гражданите да си изписват имената така, като не даваха възможност за промяна. Впоследствие подадох една молба да ми изпишат името само с "а" накрая поради собствени съображения, като имах предвид, че извън България при паспортните проверки името Mariya беше непонятно и трудно за произнасяне, като за повечето хора аз се казвах Марая. Бащиното ми име не се възприемаше като някаква фамилия, а като второ лично име, което се изписва без тиренце между двете и остана единствено фамилното ми име, с което нямаше проблем. На летището при проверката на документите ми ми казаха, че има разминаване в името ми в декларацията за местоживеене след пристигането и това в паспорта, че не разбират защо на едното място съм записана като Мария, а на другото като Марая Николаева - с двойно лично име. Обясних им всичко и ме пуснаха, но през целия ми престой там имах проблем с името поради същата причина. Освен това изтичаше валидността на личната ми карта и трябваше да си извадя нова, за нея трябваше да оставя паспорта в паспортна служба, за да уеднаквят изписването на имената и да не подавам нова молба-декларация с условието да не ме пишат Mariya, а Maria. При обратния вариант, ако трябваше да извадя международен паспорт, трябваше да ме оставят Mariya.
И накрая, тъй като името Елена на испански език е същото и се изписва Elena, испаноговорящите нямат никакъв проблем при произнасянето му.
Имам и един преподавател от Университета, който е роден в семейство на български емигранти в Аржентина и там е записан с името Хуан-Juan, испанския вариант на Иван. При прибирането му в България, където той живее и до днес, навсякъде го пишат по документи Иван. Освен това са му издали ЕГН с друга дата на раждане в България, така че хем има две имена, хем два рождени дни - той е роден през декември, но е регистриран в България през август и са му дали дата през август при регистрирането му в България, та сега човекът си има два пъти в годината рожден ден и два пъти повече поводи за празнуване.
Предполагам, че в случаите, когато живеете във Франция или Германия, е още по-трудно да се запази звученето на имената ни на български с транслитерация на латински, но в крайна сметка винаги нещо ви хрумва и реагирате на момента, за да избегнете подобни комични или трудни ситуации. Все пак името е за цял живот и не е все едно как го изписват в официални документи, защото на практика ви подменят името и документът вече не представлява Вас, а някой друг.
Променят ни имената, няма как(моето не, аз също съм Мария и за щастие вече я няма тази глупост с "ay", но съпругът ми, който е Георги е просто Georg и се е примирил.
За децата търсим балансът, името да не е изцяло чуждо, да звучи добре в България, но силно ограничава използването на много, хубави, български имена...
Но какво да се прави, в днешният глобален свят, така или иначе е добре името да с по-интернационално звучене.....
Не им казват Хуан и Мигел, вероятно защото се пише по различен начин и не могат да го свържат с техните варианти на имената. Относно Павел, той предпочита да казва Пабло, отколкото да му казват Пабел. Йоан защо му казват Йоана не знам. Аз й повтарям на учителката, че е Йоанн и че е момче и тя отговаря " Да, разбира се Йоана"
Същевременно казва Бен без проблем. Явно това струпване на гласни преди "Н" повлича глуха "а".
Беше доста комично, когато започна да поправя дедо си по скайп, че той бил Йоанна, не Йоан.
.
Иначе класовете са толкова интернационални, че учителите се съобразяват и питат как да казват на детето. За мен също някои са непроизносими, особено арабските и китайските. Като питам децата за името на някое приятелче и те ми се ядосват, че не мога да го повторя правилно. Например Джасийн или Ясийн, едно мароканче...и сега не мога да го измисля. Но напълно разбирам мамите, които чакат бебенца, че го мислят.
Виждам , че сте на испанска вълна за имената. Аз съм далече от тази държава, но ми се иска името , на което ще се спрем да е лесно произносимо и за чужденците. Нашият тати се надяваше много за момиче и си беше харесал вече име - Миа ( на мен не ми беше от фаворитите, но се надява до май да си хареса друго
). Но по ирония на съдбата се оказа, че чакаме момченце и избора на име стана още по труден. Откакто се помня фаворита ми за мъжко име е бил Никола и все се надявах един ден да имам момче, за да го кръстя така, но сестра ми ме изпревари и е заето вече. Татито е с много дълго първо и фамилно име и ще се постараем поне първото да е по-кратко за сметка на останалите имена.
Наде около мен масово децата са кръстени Виктория, Никол/а .
Приемам всякакви предложения за мъжки имена, поне да имаме материал за размисли.
Любимото ми кратко и международно име е Марк
Ние с мм сме с дълги името и решихме и малкия да не го цепим от колектива. Аз съм с 9 букви, а те са с по 8.
Миши, отваряш именника и ги почваш по азбучен ред. Ако някъде малкият те ритне, има два варианта - или му харесва името, или не му харесва.
Тога вече ти избираш
.
Помислете и дали искате да има имен ден. Аз лично моя много си го обичам.
Аз много харесвам Мартин, ако второто е момченце ще е може би така (на свекървата), макар че се конкурира с още едно момчешко име - Владимир
Миши , международни имена , но пък много употребявани напоследък са Мартин, Александър и Виктор. По-рядко срещани , които ги има в много езици , мога да кажа Стефан, Филип, Кристиан, Петър и Георги също ги има под различни разновидности.
Аз да не пропусна да предложа Самуил. Поради сходството си със Samuel е доста лесно за приемане и произнасяне.
му казвах Сердж(и)о с едвам доловимо И. Сега вече си му викам Серхио без проблем 