И на мен ми харесват и двете имена. Също не мога да изкажа мнение. А относно това да ли да вземе първата буква на някой от бабите или дядовците също е много индивидуално.
Моята лична дилема е такава че: малкия го написах с първата буква на свекъра ми, но сега очакваме девойка и още преди да забременея съм си мислела че е редно да е на някои от моите родители. Но след преглед в 18-та седмица и след като разбрах че е момиче още на излизане от кабинета казах на мъжа ми че ще е с моята буква.
От тогава всички вкъщи и говорим с това име, включително и баткото.Но наскоро след разговор с моята майка установявам че баща ми се изказал нещо от рода че той явно не заслужавал да се кръсти на него а само на свекъра ми. И сега ми е такава дилема. А толкова харесвам името което съм избрала и знам че това е нейното име. Та остават около 40 дни до появата на госпожицата и аз ставам все по объркана. Дайте и вие по някой съвет!

sabeva_07, напълно те разбирам. Аз съм единствено дете на родителите си в клон на род, на който съм единствената наследничка. Майка ми деликатно ми намекна, че е добре да уважа това и да кръстим детето на баща ми.

За да бъда напълно честна, бих те посъветвала да запазиш първоначалния си избор. Това е името, което чувстваш като най-истинско и правилно. Вероятно баща ти си мисли, че ако кръстиш детето ви на него, по някакъв начин ще продължите рода. А това въобще не е така, макар да е трудно да се обясни (много хора твърдо го вярват). Може би е добре да помолиш майка ти за помощ - да обсъди с баща ти въпроса за името и да му каже, че това малко момиченце си остава неговата прекрасна внучка, независимо дали е кръстена на него или не.

Като чета осъзнавам, че си зависи от хората. При нас и около нас хората не признават, че детето е кръстено на баба или дядо освен ако не е същото име, понеже ако започва със същата буква или е вариация на името, не е същото име все пак. Както казах, явно хората имат различно виждане по въпроса.

А за сърдещите се родители ... не ги мислете, ще се цупат докят видят бебенцата и всичко ще им мине. И моите родителите киселееха по повод имената на децата на брат ми, но в крайна сметка това са си неговите деца и с жена си имат пълното право да ги кръстят както го усещат.

Майка ми откакто се омъжих казва, че ако някога имам момиче, трябва да го кръстя на свекърва си, понеже имала хубаво име ... на мен обаче не ми харесва, в крайна сметка има някои остарели имена, които според мен няма как да си кръстиш детето - Пенка например (дано няма обидени), обаче ако си кръстиш детето Патрисия и твърдиш, че е на баба си Пенка за мен не върви, не е същото име.

sabeva_07, труден избор, наистина. А и факта, че  става въпрос за твоя татко го прави още по-деликатен, но и аз бих те посъветвала да кръстиш своето момиченце така, както искаш и си го усетила.  Просто поговори с татко си и му обясни защо, за да не се сърди. Аз вярвам, че той ще те разбере!  

sabeva_07, наистина деликатна ситуация. Опитай да наричате бебето с друго име /с буквичката на баща ти/няколко дни и виж реакциите на съпруга и баткото. Може пък да им хареса, а и ти да свикнеш, виждам, че искаш да зарадваш баща си. Ако не става, не става, имате си име.
michelle, от положението на бъдеща баба, мога да кажа, че подновяването на името носи голяма радост на бабите и дядовците. Продължаването на рода никой не го мисли, нито пък се съмнява, че това дете ще бъде обичано, независимо как се казва и на кого прилича. Все пак ние сме минали по този път мнооого преди вас и знаем как стоят нещата .
Хехе, моята майка няма внучка и не си харесва името, но много се радва, че котката е с нейното име.

Подкрепям мнението на Мишел. Щом вътрешното ти усещане те води към конкретно име, не отстъпвай. Майчиният инстинкт е уникален.

Аз пък мисля, че именно защото са твоите родители, ще ти е по-лесно. Аз поне на свекървата (макар да се разбираме доста добре) не мога да кажа нещата чак толкова директно, както на майка ми. Просто седни с двамата и им кажи какво ти харесва и че това е твоето дете.

Убедена съм, че ще разберат и ще бъдат щастливи в един момент

Цитат на: Vivi20 в 02.01.2014 12:42

обаче ако си кръстиш детето Патрисия и твърдиш, че е на баба си Пенка за мен не върви, не е същото име.

Виви и аз мисля така Братовчед ми Кристиян не е кръстен на дядо си Кузман, пък кой каквото ще да ми разправя

Моят баща от сега ми се сърди, че няма да си кръстя децата на него (а те и във фантазиите ми не съществуват още). А името на свекър ми - много го уважавам, ама името му е абсурдно.

Аз много се гордея с моята майка, която на времето не е позволила дай и се месят за моето име и си е отстояла да ме кръсти със скараното ми име, което цял живот ми го бъркат

lunno momiche аз съм за Александър

sabeva_07 защо не питаш баткото какво мисли по въпроса. Той ще ти даде най-искрен отговор

michelle баща ти и майка ти са кръстили теб, сега е твой ред да си кръстиш твоето детенце

Една от любимите ми теми се е раздвижила! 
Лунно момиче, ние също вече сме на тема имена, макар че е рано и дори не знаем пола. Моят фаворит за име на момче е Даниел - много красиво име, разпознаваемо е и в чужбина. Има хубави умалителни - Дани/Дидо. Аз обаче си мечтая за момиче и за името й съм убедена на 100% - Адриана
Александър е прекрасно име, но около нас много бебета се народиха и все Александър или Кристиян ги кръщават.
Ние затова решихме на никого да не кръщаваме, за да няма обидени. Родителите ни имат неподходящи и остарели имена, от които е трудно да се направи производно. Аз съм на мнение, че който носи 9 месеца и преминава през родилните мъки, той трябва да вземе крайното решение за името.
За момче други любими имена са ми Юлиян, Искрен, Лъчезар, Свилен, но Даниел си ми остава фаворит

О баткото си е категоричен че бебето ще се казва така както му предложих отначало още.Опитах се тези дни да го питам дали не иска да сменим името и той категорично отказа. Каза че си има име. Та това още повече не ми дава сърце да си променям моето а и неговото желание за сестричката. Пък и той вече си и вика по негов умален си начин 

Ние дълго време нямахме име (за момиче или момче), все нещо не ни звучеше. Обсъдихме доста варианти, но все не ни харесваше. След като ни казаха, че ще е момиче, тогава едно име ми изплува, хареса ни и това ще е живот и здраве.

Аз винаги съм била много против разбирането, че ако не кръстиш на родителите/свекърите си, значи не ги обичаш или цениш или пък не заслужават. Смятам, че с много постъпки през годините и все още съм доказала обич и уважение и това как ще си кръстя детето е личен избор.

В моите виждания фамилното име продължава рода, не собственото. Категорична съм, че децата ни ще носят същото фамилно име като мъжа ми и мен. Радвам се, че едно време майка ми не е допуснала с брат ми да сме с различна фамилия от тяхната с баща ми, защото дядо ми определено се е опитал да се наложи по този въпрос.

Моят съвет е да се съобразите със собствените си разбирания, усещания и принципи. Ако желаете да кръстите на някой - ок, ако пък не, дарете детето с името, което ви е присърце. Все пак цял живот ще се обръщате към рожбата си с това име

sabeva_07, а ако кръстите бебето с две имена?! Това, което сте избрали, и още едно - на баща ти (ако съвсем не измислите друг вариант и той се цупи много)? Макар че аз лично не бих се шашкала от цупене...

Не си подхождат, аз съм си твърдо решена да си е както искам .Любовта към детето не се определя от името, татко не ми е казвал нищо все още.Аз подпитвам така, но ми отговаря уклончиво както решим ние.

Ами значи спираш да подпитваш и кръщавате детето както на вас ви хареса.

Little:

Ами значи спираш да подпитваш и кръщавате детето както на вас ви хареса.

точно така.

Отначало и аз се бях протеснила как да направим така, че да няма обидени баби и дядовци. При нас нещата се оказаха много лесни: явно когато аз и брат ми сме се появили при мама и тати е имало големи драми с бабите и дядовците и сега без да ги питаме ни казват да не се влияем от това на кой от тях да кръстим детето, а да изберем име, което най-много ни харесва на нас. Така и смятам да направим, а дори и ако настояваха да го кръстим на някой - пак щяхме да си я/го кръстим както сме си избрали ние.
Все пак в днесшо време е трудно да имаш 4 деца, че всички баби и дядовци да останат доволни.  

Името на нашето човече е съставено от последните срички на имената на съпруга ми и моето име. Получи се прекрасна комбинация, името започва със "С", българско, рядко срещано и много благозвучно.