Момичета, много ви благодаря за вниманието!
Пънк-момиче, жилището е по-важно от всичко, за мен поне. Живея в стара, много стара къща, отпреди войните строена, и направо я обожавам, тя си е мойта крепост, нищо, че сме четвърто поколение в нея и всичко е вехто-вехтичко... там си е моето убежище. Да си направите много хубаво жилище ти пожелавам, точно във ваш стил и за вашите нужди! Ами купон винаги може да се направи, ще му дойде времето.

Слънчогледово момиче, обобщила си отлично нещата, които ме радват най-много. Аз гледам с истинско възхищение украсите, декорациите и изпипването до последния детайл на сватбите на момичетата във форума. Обаче точно за моята няма да се занимавам с това. Реших да свърша само ангажиментите, без които не може, а за другите неща да се откажа от упражняването на контрол и моделирането на сватбата по конкретни желания. Например за букета ще отида някъде и каквито цветя ми харесат на място, такива ще купя. Не искам нищо да искам. Не искам да искам каквото и да е конкретно. Ангажирахме фотограф, мисля един от най-добрите в Бургас. Ще снима само ритуала и после фотосесия в Стария Несебър. Нямам претенции къде и как, той знае по-добре, той е снемал там, не аз. Каквото направи. Харесахме много готин ресторант - Вега. Има една беседка, която побира до 20 души и е самостоятелна. Квадратна, с цветни завеси, които се веят на вятъра. Не е от луксозните неща, самата беседка е в индийски стил, индийски - индийски! Ще я оставя така. Само ще купя по една свещ за всяка от трите маси, може би и малко цветя в по една чаша. 
Персоналът много се зарадва като разбраха, че ще имат сватба. Дегустирахме им менюто - отлично готвят. Цените не са високи, пък и за 16 човека. На свободна консумация.
Майка ми иска торта да има, на мен ми е все едно. Ако поръча, ще ядат торта, ако не - ще ядат мелби и плодови салати.
Всъщност, развълнувах се само в три момента до сега - като си видях хубавия младоженец в костюма, като оградих с кръгче "вземам" фамилията на съпруга и го изписах - "Стайкова" и като влязох в ритуалната зала и си представих как съм вътре, облечена в роклята. Да ви кажа, ако изберете ритуалната зала в Стария Несебър, няма да сбъркате - прекрасна е! В София залите са доста овехтели, със соц-излъчване. Докато тази е чисто нова - витражи на всички врати, таванът е целият в дребни лунички, които създават изключително луксозна обстановка. Светлината е неповторима комбинация от изкуствено осветление и естествена светлина. На тавана има един голям кръг с прабългарския календар. Залата има визуално разделение - отпред, където се случва най-важното е най-светло и луксозно някак си, с по-нисък таван. Отзад в залата има две колони седящи места за гостите... абе ще видите снимки - красота! Понеже сватбичката ни е много малка, а и имаме къща за спане там - родната къща на кумата - можем да си позволим Несебър за декор. То този декър е толкова хубав, че не се налага да планирам нито украси, нито места за снимки, нищо просто. Нещата ще си се случат от самосебе си и аз само ще се оставя на това, което идва.

Колко прекрасно звучи всичко: старият град, цветя на място, снимки, където ви видят очите, приветлива ритуална зала и най-близките хора  А и напълно подкрепям увереността ти, че всичко ще се получи идеално от само себе си.
Чак се замислям, за какво ми беше да минавам през всички сватбени главоблъсканици...

Защото си искала и си имала нужда. Какво по-естествено от това? За предишния ми опит да се омъжа и аз бях така. Но сега открих, че нямам търпението, явно съм се променила през годините. Пък много обичам промените, затова се радвам.

Nebulka, изчетох те на един дъх...и си представих Вашия ден - прекрасен като емоция и толкова истински... Мила, от сърце ти желая незабравимо красиви, сватбени емоции!!! (и да, абсолютно права си - Несебър е толкова хубав, че няма нужда от никакви допълнения, за да имате точния декор )

Благодаря ти, Тонина! Снимката на аватара ваша ли е? Имам чувството, че е правена в Пловдив.

Да, от нашата сватба е и е правена в Пловдив. И двамата сме от различни градове, но след години по света и у нас, си харесах Пловдив  и половинката се съгласи, къде ще ходи 

Боже колко просто, красиво и неангажиращо звучи всичко казано от теб, направо наистина караш да се замисли човек, неидеята ти за несватба всъщност е нещо много романтично, поне аз така си ги представям , пълно с изненади и красиви емоции, поздравления за куража да направиш такова нещо

Тонина, много романтична снимка! Роклята ми ще има подобно деколте. Имаш ли нещо против да ми изпратиш линк на лични да видя повече снимки от сватбата?

Еме, не е нужен кураж да правиш нещо различно, макар че аз не правя нищо различно, само имам различно отношение. Човек просто трябва да бъде себе си. Наистина, на мен ми бяха необходими 30 години да дойда на тоя акъл - да не се опитвам да контролирам всичко в живота си, да го оставя да ми се случва такъв, какъвто е. Само така имам чувството, че съм жива. Да не оценявам всяко събитие като добро или лошо. И най-важното - да спра с искането. Забелязах, че когато не искам нищо, а оставя на живота да ми поднесе каквото реши, но обезателно трябва да му имам доверие, доверието ми в живота се отплаща многократно и получавам много повече отколкото бих се осмелила да поискам и би ми се струвало реалистично да получа. И ако получа друго, да не се разочаровам, а да намеря предимството. Или пък урока. Не че нямам цели или мечти, знам накъде отивам, но как ще стигна дотам, това оставям на живота, който се справя със задачата къде по-добре от мен. Ще споделя нещо лично, след като първият ми опит за сватба се провали 2009 година, изпаднах в отчаяние на тази тема и ми се превърна в идея фикс. Лошо. Изкарах така три години в мисли защо другите могат да имат мечтаните сватби, а аз не. Звучи малко като подигравка от страна на съдбата, но до сватба дойдох отново, когато спря да има значение, когато фикс идеята отлетя и ми стана безразлично. А се отървах от това мъчение, защото осъзнах, как емоциите ми търсят да се закачат за някоя тема и да изпитват болка от нея. Защо нямам мечтаната сватба? Защо нямам дете? Защо това, защо онова? После ми стана ясно, че като проимам мечтаната сватба, че като проимам дете, тогава ще си намеря нещо друго, за което да лея сълзи и да се тюхкам. Реших да изляза от този омагьосан кръг. В резултат чувствам се по-жива откогато и да било. Все едно съм била в мисловен затвор, а сега за първи път дишам и усещам света със сетивата си. О, за нищо на света не бих оставила тая нова придобивка. Споделям тези неща не за друго, а защото твърде много от нас женските се втеляват за неща като да съвпаднат цвета на поканите с цвета на нещо си друго. Ако човек се забавлява, докато върши това, всичко е шест. За някои обаче това напрежение идва в много, а не знаят, как да се измъкнат. Аз поне бях така на първия опит. И се радвам, че не стана тогава. Оттогава ми остана ника Небулка. Малко съм по откровенията, но това съм си аз. И всичко е екстра. Малката тайна, която открих за себе си, е тази: всеки миг носи някаква красота, някакво очарование, нещо интересно. Разбрах го, когато си зададох въпроса "Защо ми харесват толкова много неща, а мога да избера само едно?", докато се взирах в колекцията снимки на рокли, букети и не знам си що. Разбрах, че съм способна да намеря очарование и в най-странните неща. За да се случи обаче, трябва акълът ми да присъства в момента, в мига, а не да витае в някакъв бъдещ момент, където не знам си какво си е измислил. Затова съм спокойна за деня на сватбата, каквото и да си случи, аз ще му се зарадвам. Един истински изживен миг, поднесен от съдбата как да е, е много по-жив и пълен с емоции от хилади изфантазирани и изпланувани часове и сценарии. Щото вие не знаете, но аз знам и ме е срам, но всъщност не ме е, колко много сценарии на колко места и по колко различни начина имах на компютъра си. Така се бях затормозила, че накрая исках просто да идем, да се подпишем без нищо, че да знам, че ми е минало през главата и няма да го мисля повече. Радвам се сега, че и това не сътворих. Единственото е, да правя каквото е необходимо и да не го мисля и планирам, а когато дойде, да нямам очаквания и да се наслаждавам. Тази година си имам специален девиз "Драма не правим от нищо!" Така смятам във всяко отношение. Бъдете и вие спокойни. Забавлявайте се, не се тормозете излишно, просто няма никакъв смисъл от това. Животът трябва да се живее с удоволствие. Вчера прочетох една мисъл и ми стана любима "Радвайте се на дребните неща в живота, защото ще дойде ден и ще погледнете назад и може да се окаже, че дребните неща всъщност са били големите неща." Свекър ми се опитваше да ми го каже още преди години "човек все чака нещо да му се случи, мисли си, че големите радости, като да се ожени, да има деца, са големите наистина, а щастието е в простичките, обикновените неща, които ни се случват всеки ден". Вече не се съмнявам, че е прав. Благодаря на търпеливите, които изчетоха чак до тук. Поне знам, че не съм офтопик в собствената ми тема. Дано си вземете нещо за себе си от това, което споделих, и да ви допринесе в живота. От сърце ви пожелавам, да сте много щастливи сами, с любимите си хора, изобщо!

Булка, точно така! И аз се отказах да се ядосвам за глупости - каквото стане-стане 
Успех с подготовката 

ДаБулка, изчетох всичко което си написала и....все едно четях своите собствени мисли. 
Точно по същия начин действам и аз - просто оставям нещата да се случат сами! И обикновено се случват хубави неща! 
Желая ти един незабравим сватбен ден!

Честита podgotovka

Nebulka (макар че ми хареса и ДаБулка-та на Росита), изпратих ти снимки на лични.
Желая ти хубав и усмихнат ден, а що се отнася до подготовката ти, нямам никакви съмнения - щом знаеш какво искаш, нещата винаги се получават   Успех!!

Честита темичка 
Пожелавам ти една незабравима морска приказка

Разказа ти ме трогна и открих част от себе си в него...знам че сега сватбата ти ще бъде незабравима