Много романтични снимки!  И в никакъв случай не е "само подписване", а е вашият специален и (много красив между другото) ден!!!

Елизабетче, колкото повече се добирам до снимки, толкова повече рабирам, че си права.

Зайче, ми то свидетелството си е вид диплома за завършен етап от живота - края на безгрижното безхаберие! Шегувам се! 

Свекървичке, вече няма нужда да гадаеш, започват да капят снимки оттук оттам и започва да си проличава къде какво било. Държавните служители много изпълнителни, и в сенчесто лилаво да им бяхме казали, щяха да го направят! хахах

Пънк, този ресторант е в десния край на Несебър, като се влиза от провлака, там има няколко един до друг с открити тераси, приличат си много, сигурно е някой от тях. Обиколихме целия полуостров, но ресторантите точно там ни харесаха най-много.

Аз ще доразкажа в някакъв момент останалата част от деня, но точно днес съм в жално настроение, защото сватбата остава като гара зад мен, от която все повече се отдалечавам, а не искам. Цветята ми вехнат, гостите си отидоха, ежедневието подмолно измества сватбените емоции и спомени, малко ме е страх да не забравя. Опитвам се да си припомням детайли от деня, за да останат по-дълго в сърцето ми. От друга страна знам, че нищо никога не изчезва напълно, макар някои неща да нямаме достъп до тях. А и че е най-нормалното нещо на света нещата да отминават и не е правилно да се опитваме да ги задържаме. С младоженеца ни се прииска да си направим следсватбена фотосесия, за да си удължим емоцията. Не знам къде (от София сме). Не знам колко ще струва, кой фотограф да търся и намеря... Вие, омъжени вече момичета, как съхрнявате и удължавате сватбената си емоция и спомен?

Баща ми изпрати неговите снимки, ще кача няколко от тях в галерията.

И отново ще ви пиша по-късно.

ДаБулка много сладка сватбичка  Хареса ми, всичко много премерено и с вкус
Колкото до след сватбената емоция - мен също първо ме обзе тъга , че цялата дандания свърши, после обаче остават хубавите спомени и радостта. Аз смея да твърдя, че изживях сватбата си на макс - сега се радвам на намирането на жилище, а след това и на бебче живот и здраве. Така, че няма място за тъга - оттук те чакат все важни и радостни неща 

Това вече е друга работа, вижда се колко сте хубави и млади. Когато Tsutsi преди време казваше, че предпочита любителски снимки ми стана интересно, но май сега и аз съм на това мнение. Толкова нежна, скромна и истинска е снимката ви пред вратата /......142/. Няма нагласени пози, аранжирани погледи и разни други такива. Само едно тихо и спокойно щастие. Не вярвам друга снимка да ме впечатли повече, прекрасни сте.

Tsutsi, Свекървичке, благодаря ви за думите!
Снощи се разходихме из Стария Несебър както вечерта на сватбата, когато бях с рокля. Беше сантимент! Макар и малко да ми е мъчно, намерих инстинктивно начин да се сбогувам със сватбата. Човек има нужда да се сбогува с разни хора, места, събития понякога. Ето какво измислих, което не е чак толкова странно за мен, защото аз правя такива неща и при други събития.
Намерих ретро картички на Несебър и си купих няколко. Някоя може и да си я надпиша за спомен.
Реших да хербаризирам няколко цветчета от букетите. Тази година за 30-ия си рожден ден хербаризирах няколко кокичета.
Ще напарфюмирам по едно парченце плат или малка кърпа с моя и неговия парфюм и ще ги запечатам в пликчета. Майка ми изпра всичките ни текситлни подаръци с някакъв омекотител и като ми замирише на него, все едно пак е 13-ти. Ще си запазя и този сватбен аромат.

Намерих в колата една бележка за паркинг от Стария град от деня на сватбата, както и един касов бон от зареждане на бензин от този ден. Ще си напиша подробно за мен едно разказче, какво се е случило и ще си го прибера заедно с картичките с пожеланията от гостите и няколко сватбени снимки. Накрая ще напъхам всичко това в една специална кутия, заедно с диск или флашка със снимките и видеофайловете и ще ми остане за спомен.

Във форума ме намери едно страхотно девойче, което ще се омъжи на същото място и отново в петък, точно две седмици след мен. Сега съм развълнувана за нейната също толкова малка сватба, която удължава сватбените ми радости.

Много хубави идеи си намислила за да запазиш деня специален по-дълго. Аз в момента имам само бегли спомени от цялата навалица, но на следващия ден ми беше приятно защото всичко беше минало по план, гостите бяха доволни и редица други неща, които вече бяха минали и няма как да се объркат.
Може би това е хубавото на малките сватби, че няма толкова много неща да се объркат и повече се наслаждаваш на момента! Така че запази го по дълго!

Щом това е начин на сбогуване, изпринти си темата тук и я запази и нея в "черната кутия". Можеш да си направиш специална бяла кутия за спомени. Аз събирах всички снимки, разписки, телефони, записки, е- мейли и каквото още можах от сватбата на сина ми в един органайзер. Мислех да им го подаря на първата годишнина, но май не сме от хората, нуждаещи се от точно такъв спомен.

започна да ме обхваща носталгия....

Страхотни идеи за "споменик" - не се бях сетила, но ще го направя. Засега имам огромна папка на лаптопа с идеи, сметки, мейли и връзки. Вероятно ще набъбне страшно много, тъй като съм в началото, но идеите на ДаБулка са страхотни!!!  Много одобрявам - след време децата ти ще се радват най-много на въпросната кутия. 

най-накрая ти прочетох разказчето Булчице, прелестна
И както предполагах, емоциите са били на макс - не тъжи, че деня е минал....и аз тъжих малко, но за щастие работата ме грабна и бързо се измъкнах от депресивните самоунищожителни настроения....Освен това, вие сте си казали "ДА" на едно много готино място - всяка година на този ден можете да ходите там, да се снимате пак, да водите вашите деца след време А следсватбената сесия е един чудесен повод да си облечеш роклята пак Аз мислих, мислих и накрая реших, че моята ще я облека на кръщенето на бебка след време Пък знае ли се - може и друг повод да и намеря...
За цветята, верно е тъжно като увяхнат - аз доста поплаках за моите, милото се видя в чудо с моите бременни и сантиментални хормони....но пък снимките остават..мен много ме зарежда разглеждането им
Толкова сте красиви на снимките, бъдете безмерно щастливи и все по-влюбени 
Идеята ти за "сватбена кутия" е страхотна - осъществи я

Най-накрая да се разпиша и аз...
Мила и прекрасна, истинска Булчице, извини ме за закъснението на честитката ми, но кръстосвах морета и не можех да пиша.
И така... От цялото си сърце ви желая много щастие и красива любов до дълбоки старини!
Обичайте се, сбъдвайте мечти и покорявайте върхове!! И както казват по-старите от нас - създайте слънчев дом и хубави деца!
Изчетох споделеното от теб на един дъх, разгледах снимките (и нямам търпение за още) - всичко е било прекрасно!!! Ти си била една истинска, романтична, сияйна булка!!
Що се отнася до отминалата емоция и леката тъга,която се появява,мисля че повечето минаваме през това (при мен имаше и сълзи и милият ми съпруг се чудеше какво да ме прави). Но всичко отминава като дъжд и се появява дъгата във формата на прекрасни снимки, видео, споделени впечатления от гостите и разни дребни нещица, които помагат да изживяваме краткия, вълшебен ден и страхотната емоция отново и отново и да съхраним прекрасния спомен завинаги...
Много прегръдки от мен!!

Макар с малко закъснение искам да ти честитя и да ти кажа, че си една много нежна и красива булка иии ви пожелавам завинаги да останете така усмихнати, щастливи и влюбени като в този прекрасен ден 

DaBulka, страхотни снимки, страхотна булка, страхотни цветя - и букета ти, и тези по масичките. Всичко е толкова цветно и весело (дори на една от снимките видях, че и вазичката е цвветна )
Пожелавам ви огромно семейно щастие. Запази всички спомени, не за да чувстващ носталния, а за да те карат да се усмихнеш с най-широката усмивка, която имаш, всеки път, когато ги погледнеш.
Мястото на сватбата ви е страхотно - всяка ваша годишнина може да е приказна дори само дори само с една разходка до там.

Нямаше ме за малко, върнахме се от морето, имах много багаж да оправям. Като влязох и прочетох, ми стана много мило от това, което сте ми писали. Много сърдечни и мили неща! Благодаря ви!  

Още нямаме снимки от фотографа, поне още седмица, а може би и две. Нямам търпение да ги видя. Ние имахме много шантава фотосесия. Въпреки, че бяхме на морето, морски снимки почти няма. Но пък всички са на фона на несебърската архитектура, а аз години наред си мечтаех за селска сватба в обикновен двор, именно заради каменните дувари и дървените порти. Разбира се, на сватбата много много не съм мислила, където ни повлечеше фотографа, натам отивах. Не си довърших разказа от сватбата, но не знам, дали в момента имам дар слово. Въобразявам си, че спомените ми избледняват, но съм сигурна, че не е така, просто ежедневието изисква вниманието ми и сватбените неща остават на заден план. Имах голямо желание като се върна да наредя някои сватбени неща вкъщи, за да удължа емоцията, но засега не е възможно, понеже сме пред ремонт и вместо да подреждам, трябва да... хм, разреждам. Вчера накратко разказах на една приятелка как е минала сватбата и докато сама се слушах, реших, че е било ужасно романтично. Обаче въобще не украсявах разказа, така че, май наистина е било много романтиш.