Сватбата на Nebulka - 13.07.2012г.

[DaBulka]

По време на ритуала 3-4 от единадесетте ни гости минаха пред нас и зад гърба на водещата ритуала, за да снимат. Още няколко се наредиха от двете ни страни за по-добра видимост и няколко останаха отзад. Намирахме се в свещения кръг на семейната любов. По време на общите снимки изпитвах вътрешна благодарност, че имаме толкова малко хора, защото и тия снимки ми се сториха протяжно дълги. Излизането навън винаги ми е било любим момент на сватбите и така беше и на моята. Най-хубавото беше, че излизаме от ритуалната, две крачки и влизаме в нашата беседка в ресторанта! Гостите се настаниха, а фотографът ни отвлече с думите "трябва да ви откъсна от тези роднини, че ми развалят работата". Имаше предвид, че някои се бяха размрънкали, а ние добрите душички, на тоя ден компенсирахме за по принцип и съгласни с всичко. Фотографът имаше много тънък усет за работа с хора и то с различни хора и фино чувство за хумор. Непрестанно ме разсмиваше, а младоженецът ми като се включи, стана така, че ме заболя остро корема от смях, а на част от снимките се хиля грозно като пача. Фотографът му казва "покажи и нещо в морето и гледайте натам", а Митко с тържествен глас и сочейки с цяла длан като председател на народа по време на тържествена реч "виж тези прекрасни морски патки, които плуват в морето..." На непристойното ми поведение фотографът реагираше само с "ще си имаме една много нахилена булка". Снимахме се на оградата на друг ресторант, в който в крайна сметка влязохме, че и седнахме. Той ни казваше кой къде да застава и какво да прави и по едно време се оказахме седнали един срещу друг на празна маса, а букетът ми между нас. Фотографът "много е празна тая маса, какво ще ядете на нея така?!?" и стои озадачен. А Митко съвсем в свой практичен стил "е как какво, цветя ще ядем!". И сервитьорките донесоха вилици и ножове и сме заснети, как си кльопаме букетчето между нас. Фотографът искаше с агресия да го нападнем, но ние най-благородно и внимателно си го "похапвахме" с максимума шопска изтънченост, на която сме способни. Това с яденето на цветята ми беше малко в повече откъм откаченост. Снимахме се на една църква, където фотографът ни се втрещи като разбра, че Митко ми е предложил брак по интернет. Има много романтично настроени хора, обаче явно ние не сме сред тях, защото не ме вълнува въобще, че ми предложи без да пада на колене и да ми поднася пръстен (аз си нямам годежен, голяма работа!). Пък и когато ми предложи, бях на крехките 19, а той на 21, пък и бяхме гаджета от имаше ли две седмици, не знам, екстра си беше, искрено и истинско! А фотографът ме хвана тайничко и настрана "верно ли ти предложи по интернет?" Хахаха, много се забавлявах с този човек! Много беше готин! Спестих му тази подробност, че първо написах "ДА" и после се замислих "абе ти как отговаряш на на практика непознат човек, че ще се омъжиш за него, без дори да се замислиш?" И реших да се замисля! Мислих, мислих, мислих и между 5-та и 30-та секунда след "ДА"-то, реших, че пак е "ДА". Обаче после проверявахме годежа 10 години. Най-любимият ми момент беше, когато стигнахме до някакво място, което аз му казвам "ротондата", но дали ми разбира главата какво е "ротонда" е друга работа. Една много голяма църква, със стени, без покрив, има такива и в Созопол, и в Несебър, емблематични сгради. Той влезе в нея пръв, каза "аха, хм,... то се е видяло" и ни повика вътре. Когато влязох, видях два класа ученици, седнали на някогашния олтар (едно полукръгло място). Фотографът се провикна отривисто "и сега искам всички да станете и бурни ръкопляскания, пък после обещавам, че ще ви тагна във фейсбук всичките". Те се изправиха и започнаха да ръкопляскат, а на нас ни беше наредено да се целуваме застанали пред тях. Ето точно тези снимки умирам да си видя. Аз не обичам много аранжираните фотосесии "застани там, направи това", но нашата беше точно такава, обаче се примирих, че това е, важното е, че фотографът е добър, ще имаме хубави снимки за спомен, пък журналистическото отразяване някой друг път. Ние не сме добри модели, но сигурно сме изглеждали добре, защото фотографът по едно време каза "ваш'то излъчване е съвсем френски шик, французино, ела застани тука..." И Митко се превъплъти във французин, нищо, че беше облечен доста италиански. После отбеляза, че фотосесията е най-забавното нещо на една сватба. И беше прав.

[DaBulka]

Като се върнахме в ресторанта, ни накараха пак да пием до дъно. Ние тайно бяхме с детско шампанско (не се смейте!), защото не пием въобще, да не говорим, че на мен ми става много лошо от алкохол и повръщам само от една глътка. Обаче и вие не сте забелязали по бутилката, че е детско! Вуйната на Митко в ритуалната зала по време на снимките "и как е истинският алкохол?" Митко - усмивка под засукан мустак. В ресторанта "ама вие бая си пийнахте, и как е, как е да си пийнеш истинско шампанско?" Така се посмяхме на слисаните физиономии като разбраха, че си пийваме за здраве газирано сокче! Ритнах менчето наблизо, но отривисто и отвътре изпадаха и двете китки, че и карамфила от украсата и той се включи, ако имаше още, и те щяха да паднат там, и въобще всички цветя в близост искаха да почетат многобройното потомство, което ни очаква!  Дано наистина първото (пък може и единствено) дете да е момче, че ние поне искаме момче. Като в тоя филм "Диктатор", като се роди момиченцето в магазина и той видя, че е момиче "ооо, къде имате тука кошче за боклук?" Шегувам се! Няма да го върнем и другия пол.

В ресторанта всички изведнъж окапаха. Този ден беше горещо много, макар едва ли можеше да се намери естествено по-хладно място от това. Беше сянка, подухваше бриз, морето се виждаше, заедно с всичките му морски патки, водолази и лодки, завесите се полюшваха и главите ни също се полюшнаха в посока меките възглавници, на които седяхме. Някое време всички се борехме с умората. Раздадох им подаръчетата, те ни дадоха техните подаръци. Похапнахме. И след подноса с кафета рипнахме да танцуваме. Хорото беше дълго 4-5 човека, но си беше истинско хоро. Имахме няколко танца с младоженеца на стари шлагери, които пуснаха в ресторанта, най-силно се чуваше някаква песен за раздяла след сто години връзка, много ни беше смешно, отново! Обслужването в ресторанта беше много добро, много доволни! Поръчахме си с младоженеца обща пица - доста сватбено в наш стил! Майка ми минава “вие само една пица ли си поръчахте?” “Мамо, ако имаше, щяхме да си поръчаме половин!” Част остана. Рязахме торта. Обаче не ядохме от нея. За първи път сигурно младоженци не си ядат от тортата. Заради алергия към яйца. Обаче дадохме парчето на кумовете и те се омазаха достойно, все едно се женят трети път. Подаръкът им (май не го снимах) - персонализираните марки, много ги изненада и зарадва. А на другия ден пощите си правеха реклама на новата услуга и показаха тяхната марка по тиливизора!!! Каква радост, Боже! Бях разрешила при поръчката да я показват, че са ми много убави!

И пропуснах питката. 90% останаха в мен. Нали има поверие, че колкото питка, толкова пари ще изкарваш. Аз си правех сметката на кротка домакиня, мъжът ми да ме храни, то какво излезе! Шегувам се! Макар, че в момента е точно така. Колкото до настъпването, ритуалът мина, подписахме се и никой не помни никакво настъпване. Обръща се момичето дето води ритуала “кой кого настъпи?” - “Никой никого” Стоим и се гледаме тъпо. “И сега к’во, ше се настъпаме ли?” Пак тъпи погледи. “Айде от мене да мине!” и го настъпих аз. Не че ще пренаписваме сега семейните закони, от край време пред приятелите ни се шегуваме, че той е “мъж под токче”. Това обаче е за камуфлаж. Аз може да врякам повече, но познайте чия е последната дума!

[DaBulka]

Ииии... поздравления за всички, които дочетоха докрая! Само че това не е краят! Забелязвам, че съм способна да напиша роман, чието действие се развива в един единствен ден. Ей, това е идея! Шегувам се! Отново.

Така, мили момичета! Най-егоистично минах първо през моята тема с намерението да кажа “Здрасти!” Какво щеше да стане, ако имах намерение да разказвам? Ще трябва да си вземете отпуска, за да прочетете всичко. Надявам се тези дни да мина по всички теми да видя прекрасните булки, само на Емето успях пътьом.

[mari_m]

 :girlsigh:eeeх, такова романтично и мило ми стана....страхотно разказваш и все едно и аз бях там   

[svekarva]

Ехааа  . Завиждам ви за снимката с учениците, много ми харесва!

[sunbunni]

  Изобщо не се замисляй, почвай романа!  Страхотни снимки сте си направили, а за спомените не се притеснявай - няма да избледнеят 

[m0onlight]

Хехехе веднага си представих новата книга - дебел роман, разказващ за един единствен ден на двама влюбени

[cveta_d86]

Имаш невероятен разказ..и не видях да си се хилила като пача а една уникална, прекрасна и засмяна булка. Радвам се, че разказа и ни направи част от твоята приказка 

[Lady_sunflower]

Страхотен разказ! Представих си снимките с учениците. Забавен е подходът на фотографа  с учениците - обещание, че ще ги тагне във фейсбук 

Това с детското шампанско е супер - и аз не мога да пия. Дано половинката ми се съгласи
 

[DaBulka]

Здравейте отново, мили момичета!

Благодаря ви за милите думи! Получихме си професионалните снимки. Мога да кажа само едно: "уау"-нахме се! Не сме очаквали толкова хубави снимки! Фактът, че имаше асистент, който държеше прожектор с чадър и само увеличаваше и намаляваше светлината пред нас, е изиграл най-важната роля. Снимките са много. Успях да намаля само няколко, за да ги кача в албума. Ще има още снимки за гледане, но трябва още време. В галерията също ще докача още снимки от любителските, но вероятно утре.

[mari_m]

да булка, страхотни снимки....много сте сладки двамата, имате толкова естествено изражение! 

[skylife]

Наистина невероятни снимки. И като се има предвид, че Несебър ми е едно от най- любимите места (пък в последствие и мъж от там си взех ;-)) - жестоко!!!

[sunbunni]

Много сте хубави! Още, още 

[m0onlight]

ДаБулка, страхотни снимки! Любими са ми онези с разчупването на питката и физиономията на мъжа ти след като е видял резултата

[geri_stme]

Страхотна си 
И двамата сте сладурковци
И на мен любими са ми снимките с разчупването на питката.И при нас се получи същото нещо 
Много любов Ви желая