ДаБулка каза "Да". Мани, цяла реч изнесе с тая клетва. Добре, че не помни нито дума! Ще ви благодари по-късно за пожеланията, след като мозъкът и слезе от скоростната въртележка. Засега работи на авариен режим, както и нещастния и предателски интернет, и успя да качи една единствена снимка в галерията, при това тъмна.

Горчиво, Госпожо! 

Иии, снимката не ми е достатъчна, за да ми се задоволи любопитството, но дори и тя стига, за да видя една романтична булка.

Честито, мила!!!
Щастие, любов, топлина и хармония да има винаги в сърцата ви!     

Честито
Много разбирателство и късмет!

Честито, булчице!!! Много да се обичате и винаги да се подкрепяте!!

Честито !!!

Нека бракът ви бъде дълъг и щастлив,

да имате дом пълен с топлина и спокойствие, и да се радвате на деца, внуци и правнуци !!!

Честито!!! Бъдете много щастливи! Чакам с нетърпение още снимки, но и от тази се вижда, че си била много нежна да,да,дабулка!!! А и на фона на синьото моренце.......!!!

Честито, Госпожо! 
Желая ви да сте все така щастливи заедно и влюбени един в друг! Попътен вятър в семейното плаване!
И въпреки тъмната снимка може да се види, че си прекрасна булка, щастлива най-вече!

Честитоооооо!!! Макар и на патерици, ти желая много здраве, споделено щастие, дечица - колкото и когато ги пожелаете! Ще сме търпеливи и ще чакаме за разказ и снимки...

Здравейте момичета! Благодаря ви за хубавите пожелания! Пожелавам си всичките да ми се сбъднат, но и на вас също!

Очите ми се затварят, но все нещичко трябва да ви разкажа. И дано успея да кача още някоя снимка!

Накратко, от сватбата ми остана много приятно чувство, хубави спомени, надявам се чудесни снимки, доволни роднини, но най-вече най-страхотният съпруг на света! В самия ден обаче за малко щеше да ми изгърми емоционалният трафопост. Все чаках да свършва тоя ден, че не издържам повече! Най се радвам, че е веднъж в живота и за един ден! Ако тука правехме сватбите по три дни, както на половината планета, нямаше да минем без дубльорка! Облякох си роклята в 9 сутринта, а я съблякох почти в полунощ. Ритуалът беше в 10, това беше най-сърцераздирателната част. Бях се приготвила да си потискам смеха, а ревах през цялото време! Толкова заразно ревах, че по едно време гледам всички женски в залата надули гайдите солидарно с мен, а тук там някои от по-дебилния пол (ше ме извинявате, но нещата са си такива) понапълнил очи със солена вода и се мъчи да ни фокусира през неочаквано появилата се "оптика". Фотографът после разправяше, че момичето дето водеше ритуала настръхнала (имаше предвид кожа тип "оскубана кокошка"). Тя си беше доста развълнувана, нали и тя женска, няма да се цепи от стадото, и тя отвори малко кранчето с морската вода. Това стана сигурно, защото като повтарях клетвата, тя ми казва думите в бъдеще време, пък аз повтарям в минало (еми така ми дойде, пък и какво ще си обещаваме като в детската градина, да си го кажем, както си е) - "ще те обичам, ще съм ти вярна, ала бала..." Мъко-мъкооо, не е лесно да се жениш!!!

Първо, като си обличах роклята, все си мислех, че жените ще дойдат в моята стая да ми правят компания и да дюдюкат за настроение! Дръжки! Вдигнаха ми ципа, чух едно вяло "ногу си хубава" и ме зарязаха половин час в сутрешния зной на източната стая да си стоя сама и... да си стоя! Не смеех да седна, докато не мина ритуалът, освен в колата, че ми се въртеше в ума рефрена "една омачкана булка почва в мен да личи..." Сутринта беше ясна, синя, свежа... сутринта към 6-7 имам предвид. Отидох пеша при фризьорката на съседната улица, гримира ме много хубаво, лакира ми косата и аз си метнах булото на рамо и си се прибрах дома. През това време младоженецът скучал - отишъл да врътне едно кросче на стадиона за настроение. Що пък не - той работи два часа по средата на деня - сватбата да не е причина да не работи, я? Като се прибрах, донадписах си картичките, облякох се и заслушах сутрешното нервничене из къщата - тоз прокъсал ръкава, оня още е гол - викат, плачат, разпитват за това-онова... Започнахме да закъсняваме, кога ще ме взимат, кога ще ходим, след нас има друга сватба? Залепих една бележка на вратата за младоженеца "ако ще бягаш, сега е момента, след час ще бъде късно!" И чакам. Чакам... Чакам!! Още нервничене. Никой не ме поглежда. Само аз се гледам с огорчение и си викам "много си хубава, булка, не бой се, нищо че не знаеш дека ти е пудрата, пък си лъскавка като чанта на паейтки, и така ше те земат!" Нещо много взеха да се надвикват из къщата, пък аз си мисля "Срамота!" Надвикването увисна пред вратата ми и тя се отвори както, като на водната пързалка, дето ходих днеска, стече се тълпа народ, а по средата, яхнал най-силното течение - хубавият ми младоженец. Той много ми се зарадва. Но моята рода не е случайна, вместо да го оставят да ми се радва, "плащай за булката, ние да не сме я гледали за без пари"! Аз възмутена надигнах глас "Вместо вие да му плащате, че изрина туй зло от къщата ви, пари ще му искате!" Той вади някакви столевки и ги хвърля наляво-надясно. После му казвам, абе толкова едри пари не се дават за булка, а той - да бе, ше се разправям с тях пет минути! Столевките смълчаваха всеки получил ги! Разчисти си пътя за секунди. Накрая пак стана, както аз ги посъветвах - върнаха си чинно всички парички, че и додадоха, сигурно от благодарност, че младоженецът все пак не избяга, ако не от мене, то поне от тях! Само истински храбрец-смелчага се сродява с това племе! Сега разбирам, защо така го обичат и говорят с благоговение за него вече 10 години! Е, и заради злото, де!

Папарашки снимчици в галерията.

Малко със закъснение едно голямо ЧЕСТИТО!  и от мен 
Като чета и аз заприличвам на "оскубана кокошка"  Добре, че ще имам ръкавици да скриват малко от малко 

Цитат на: DaBulka в 15.07.2012 01:13

Мъко-мъкооо, не е лесно да се жениш!!!

Не лесно, ама е сладко Честито на младото семейство!

много колоритен разказ
Аз незнайно защо останах с впечатление, че си на средна възраст ,а то какво се оказа- млада засмяна булка