Честита тема от мене. С интерес следя подготовката за твоята сватба. Моят голям ден е един ден по-късно :-) Успех и много спокойствие в последния месец преди морската приказка 

Честита темичка Nebulka! 

Nebulka,  честита тема Успеша подготовка и след сватбата те искаме тук като Da(veche)bulka

Честита темичка и от мен

Аз не влизам всеки ден във форума и като го отворих днес, гледам нещо различно от "имаш 12 съобщения, 0 са нови". "Имаш 15 съобщения, 3 са нови". Няколко секунди се чудех, какво ли ще значи това, толкова съм свикнала от години да гледам едно и също, че не го възприемам като съдържание, а като картинка. Ако emmmmmy и kiwi не ми бяха писали, може би след около 2 седмици, като вляза да честитя на някого или да разгледам малко нови булки, щях да видя, евентуално. Аз не знаех, че всички имат теми, мислех, че само някои. Пък не познавам никого тук, въобще не очаквах. Много мила изненада! Благодаря ви за вниманието! 

Обаче с какво да ви забавлявам? Сватбата преди три години, която ми се провали, и заради която от отчаяние накрая се прекръстих на Небулка, беше трагедия. Трите "Р"-та - роднини, разправии и ревове. Монетата хвръкна, обърна се и сега стана комедия, особено след експеримента да шия небулчинска рокля и да искам да изглеждам булчински. Женска му работа! Преди малко писах в темата за булчинските рокли перипетиите от първа проба. Преди това известно време мислех даже без рокля, с какво - и аз не знаех, но после си казвам, това ти е шансът, или си го правиш за теб или никой нищо не прави. И така, за сватба от 10 човека, която смело може да набъбне до 13, аз ще съм в бяло и с воал. Комедията продължава с това, че се чудя, дали да каня баща ми, не че му имам зъб, нищо подобно, добре се разбираме, чудесно даже, ама и аз не знам защо. Брат ми ще ми е кум, но пък сестрата на кандидат-младоженеца няма да идва, даже може и да не и кажем, защото е с новородено бебе. Баща му сигурно също няма да дойде, но не че си има новородено бебе, просто не е по такива мероприятия. Макар, че кой знае! И за двете! Неговият вуйчо ще дойде, но мойте трите лели - не. Освен това тръгнахме да се женим без да имаме достатъчно пари. На мен не ми пукаше особено - все ще има за медицинските и таксата за ритуалната. Айде, и аз рокля ще се намери! И после като се поразчу, заприиждаха пари, и айде и чаши, айде и обувки, айде и това, айде и онова... разпростряхме се извън чергата. Голяма сватба ще е, няма що! Ама после ще съм ДаБулка! 

Иначе по-сериозно за несериозното: както знаете лятос софианци се изнасят към безбрежната синя шир, и ние софианци ли сме или що, и ние там - на моренцето ще се женим - в претъпкания, от тук там куртоазно позакрити с цветни парцалки голи хора, стар град на Несебър. Малките ми мечтички за деня са след подписването сутринта и ресторанта на обяд да си повея булото на платноход, семо дето не знам къде ще го търся. Като се мръкне с малко светещи фенери на плажа, пък ако сме живи и си намерим за компания сватбари на нашата възраст, може и някъде из дискотеките на Слънчев бряг да се попилеем. Хм... алкохолотеките е по-правилно, може би? От мечтите обаче се пада болезнено, та затова каквото стане, все ще съм доволна.

Цитат на: kopretina в 13.06.2012 21:25

Честита тема от мене. С интерес следя подготовката за твоята сватба. Моят голям ден е един ден по-късно :-) Успех и много спокойствие в последния месец преди морската приказка 

А ти, моме (засега), ти защо си нямаш тема? Аз те бройнах, че си след мен, още като се записвах в общия датник. Това трябва да се поправи.

Честита темичка и от мен 

Това да се ожени човек е много сложна работа. Постоянно си мисля, че всичките неща, които трябва да се свършат, са тест за мотивацията на кандидат-младоженците. Днес ходихме в психодиспансера и си взехме заветните бележки. Прегледът си беше проформа. Дадохме кръв за васерман, но си пуснахме и други изследвания. Ходих на втора проба, влюбена съм в роклята си. Не стигнах до халките обаче, това остана за утре. Ние имаме едни халки от родителите, купували са ги в Русия едно време. Но са много тънки, грамажът на всяка е по 2,47. Решихме да си докупим злато, за да станат по-големи, но това се оказа много сложна задача, а пък и време не остана много. Снощи разглеждах халки в интернет и попаднах на волфрамови такива. Моят бъдещ мъж се заплени. Стои като бяло злато, но може да е толкова силно полирано, че да е почти огледално. Не подлежи на издраскване, защото това е най-твърдият метал, по-твърд е пет пъти от стоманата, а от златото десет пъти. Само диамант може да го надраска. Освен това е по-евтин значително от златото. Сега ще си поръчва от ибей, ще дойде за седмица-две. Най-важното е, че ще го носи с удоволствие, че нещо се мръщеше на златната халка. Може да има проблем с гравирането заради твърдостта на метала, но това да е. А от руските халки аз реших да си направя една за мен и мир да е. Само да намеря хубава снимка на волфрамова халка и ще я кача в галерията. Купих си и чаши, но още не съм ги снимала.

Ето линк към сайт за волфрамови халки - http://www.weddingrings-direct.com/show_sub_cat/range_of_tungsten_carbide_rings/78/-/942/

Небулка, поръчайте си еднакви - не ми се струва добре да сте дори с различен метал. А тези халки от родителите, техни ли са били или просто са купили златото?

Аз малко суеверна си падам и съм чувала, че не хубаво да вземеш халките на родителите.

и аз мисля като Киви- аз дадох халки и ни направиха  наши, но не от същото злато.
не е лошо ако е възможно наистина да се споразумеете поне за еднакъв модел.
Ако вярваш в такива неща де, аз вярвам.
п.с има среща на форума софийска на 22ри сега, ако искаш виж темата и се запиши да се запознаем и да побъбрим, небулка

Те само са ги купили, дори са още с етикетите (в галерията сложих снимка). Аз не съм суеверна, но не ме блазни мисълта да взема халките на разведени хора. А за различния метал, на мен много ми харесва идеята - неговата ще е блестящо бяла, а моята блестящо жълта, и двете без никакви украшения, абсолютно изчистени. Най-важно е всеки да си харесва пръстена. Той дълго време не искаше халка въобще. После кандиса, но знам, че скоро ще си намери оправдание да я свали. Докато тази волфрамовата толкова му харесва, че ще я носи със сигурност. Казах му, че ако иска, и череп с кости може да си сложи на халката, на мене ми е все тая. Наистина.

Еми, с най-голямо удоволствие ще дойда, обаче на 21-ви заминаваме за морето и ще е невъзможно. Но следващия път.

Ще си я носи, моят мъж я сваля само като се къпе и като спи, а никога не беше носил пръстен

Абе в крайна сметка ако ще да я носи. След десет години съвместен живот съвсем малко са нещата, за които преговарям, а пък тези, за които изострям тон или настоявам са едно или две. Да има там какво да му намуша на пръста по време на церемонията, после каквото ще да прави. Гледам към никакви правила и традиции да не се придържам, че само конфликти. Ние и без това като вкусове сме на двата полюса.