Диде, Кокиче, Дани, Слънце, Боги, Павла, Мири, Ина, много благодаря, че се сетихте за нашия толкова специален празник

Благодаря за страхотните пожелания, нека стократно ви се връщат и на вас и вашите малчовци /Слънце, ти скоро ще разбереш, че няма по-голяма емоция от едно малко същество, което ще нахлуе в живота ви и ще го преобърне с главата надолу

/
Празникът ни премина много вълнуващо, но и много бързо и неусетно, защото имахме цял куп гости и денят просто се изниза....
С Данчо бяхме запазили 2 часа в един детски център, където да се съберат всички дечица, които искахме да поканим, а и родителите им, защото вкъщи просто това щеше да бъде мисия невъзможна, а пък аз не исках да каним и да разделяме гостите с дечица на два пъти. Ето как се озовахме в детския център, където за децата всичко беше организирано /игри и "почерпка"/. Там си духнахме и първата в живота свещичка

. Е, мама я духна, защото колкото и да се бяхме упражнявали, Сиана така и отказа да духа свещичка. Духа супичка или нещо друго, когато е горещо, дори духа, когато и издухвам носа /само че през устата де, но това е отделен въпрос

/, но свещичката само се опитва да я хване с ръчичка
Да отпразнуваш 1ви рожден ден с 12 мъника се оказа една малка лудница, но и много забавно едновременно

Двама от най-специалните ни гости бяха Изи и Дани и ние много им благодарим, че уважиха празника ни и се забавляваха заедно с нас

Искам само да отбележа колко пораснали са и двамата. Изи е един невероятен усмихнат бонбон, пълен с енергия, а Дани много чаровно момченце, палаво, което не оставя мама и за секунда да седне, защото иска само да ходи и да ходи....да опознава света

След детския център се прибрахме вкъщи, където вече ни чакаха следващите ни гости /тези, които нямат дечица/ и съответно рожденият ден продължи с пълна сила чак до..... сутринта. Сиана заспа около 9 часа, страшно изморена и развълнувана от многото впечатления през деня и съответно спа доста неспокойно, но пък за сметка на това искрено се надявам да е усетила колко специален е този ден за нея и за всички нас

Исках повече неща да напиша, но ми е много объркано.... Че то аз още не мога да повярвам, че току що отпразнувахме цяла година откакто малкото мишоче се появи на бял свят....

Иии накрая... както Павличка каза, ние пак се изложихме и забравихме да сложим батерията на фотоапарата /бяхме я извадили да се зарежда и там си и остана/. Но, тя вече ни снабди със снимчици и пускам няколко набързо подбрани.
ПП. Имам си и любими снимчици с Изи и Дани, но тях оставям техните мами да решат дали да ги публикуват

Първо да започнем с малко игри
