Албенчик, разкошна е!!! 

Радвам се, че сте си вече в къщи!

Гушки и за двечките

  Мамче, еми много е хубава пу пу  . Да ви е жива и здрава.
Добре дошли у дома! Бързо възстановяване и на двечки ви!
Дано вече да се чустваш поне малко по - добре и да сте посвикнали една с друга!
С нетърпение очаквам да разкажеж всичко, от първата контракция до сега  , ама да не забравиш и снимков материал  .
За нас не се притесневай, ние ще си търсим и чакаме разказчето ти  .
Целувам ви!

Колко мнного косичка има твоята Сианка  Чакам с нетърпение по-подробен разказ за раждането и още снимчици на принцеската

Прекрасна е Бени  . Очаквам с нетърпение твоето разказче!

Добре  завърнала се на младата  мама  и добре дошла на малката сладурка Сиси./и на мен Сиси ми е много мило име, направо ме разтапя  /

Бооже, страхотна новина, че и вече от три дена! 

Честита ви първа рожба, Албенче!! Много е сладка, да я нацунка на снимката направо човек! Много ме зарадва новината, беше първото, което прочетох след дълго отсъствие от форума!

Да ви е жива и здрава малката, игрива и засмяна, и... абе само най-хубави работи за нея и за вас, мама и тати!

Прегръдки и бързо възстановяване!!!

Alben4ik малко със закъснение:
ЧЕСТИТО МОМИЧЕНЦЕ!!!
ДА ВИ Е ЖИВА И ЗДРАВА, МНОГО КРАСИВА, МНОГО НЕЖНА, МНОГО УМНА И МНОГО ПОСЛУШНА!
ПОЖЕЛАВАМ ТИ СКОРО ДА СИ ВЪЗВЪРНЕШ СИЛИТЕ И ДА ИМАТЕ САМО ПРИЯТНИ МОМЕНТИ С МАЛКАТА!

Момичета,

Много благодаря за пожеланията още веднъж!!! 

Сядам набързо да разкажа каквото мога, а за каквото не ми стигне времето - следващия път!
"Раждането" или поне първите признаци за него усетих на 5ти февруари сутринта - около 9 часа. Още като ставах и седнах на леглото за малко, преди да стана права и като станах под мен имаше едно малко мокро петънце - помислих си - "ахааааа, започва се" и се развълнувах много  . Споменах на милото, че започва нещо, но все още нищо не се знае и така.... Денят си продължи, защото имах преглед при акушерката в 10 и половина и бях съвсем спокойна - реших че ще и кажа на нея и тя ще ми каже какво да правя. Отидох си за стандартния  преглед - урина, кръвно, тонове на бебка и тн и всичко си беше наред. Споменах на акушерката за мокрото петънце и тя ме посъветва да звънна в болницата, в родилно отделение, защото може би ще искат да ме прегледат (да ме сложат на уред да слушат тоновете на бебето). Това беше - тръгнах си от там, но понеже ми беше страшно натоварен ден и се втурнах по задачи - трябваше да платя наема, да напазарувам, да купя подарък за Данчо, че на следващия ден имаше имен ден.....и тн и тн. И исках да свърша всичко, защото знаех, че бебата е на път и не ми остават много часове - така че до последно хвръчах насам натам с колата. Малко след прегледа при акушерката (все още не се бях обадила в болницата) прокървих - втория ми сигнал    Развълнувах се още повече и им се обадих най-накрая - те ме разпитаха, записаха си всичко, но ми казаха, че все още е много рано и да изчакам, да си сложа една дамска превръзка и да видя дали се мокри. Да им се обадя по-късно през деня. Така и направих - продължих си със задачките, а през целия ден усещах как коремчето ми се свива и отпуска, свива и отпуска ...... това беше едно от най-големите ми вълнения.
Вечерта по някое време - около 5-6 часа отново се обадих в болницата и този път вече ме извикаха да ме прегледат. Отидох там и се започна голямото чакане. Пълна лудница беше - имаше сигурно 10 бременни, всяка чакаше за нещо, повечето почти готови за раждане и пъшкат, охкат  . Вкараха ме най-накрая да слушат тоновете на бебето, което беше също толкова развълнувано, колкото мен и тоновете му бяха между 150-180 удара в минута и се движеше постоянно, сякаш усещаше, че момента наближава.......
Направиха ми след това и гинекологичен преглед и ме оставиха в чакалнята на чайче и препечени филийки (вече беше станало 10 часа вечерта) да чакам какво ще решат. Забравих да кажа, че още по време на слушането на тоновете започнах да усещам първите болезнени контракции - не много болезнени, но все пак различни от свиването на коремчето през деня. След гинекологичния преглед обаче болките доста се засилиха и контракциите ми станаха на всеки 10 минути. Вече бях сто процента сигурна, че ще ме оставят в болницата, когато ми казаха да се прибера вкъщи и да им се обадя пак в 10 часа другата сутрин  Аз си помислих, че едва ли ще издържим дотогава и че след 2 часа пак ще се връщаме към болницата, но все пак ги послушах, така или иначе нямах друг избор. Прибрахме се удома и Данчо започна да засича контакциите. Те си бяха сравнително начесто, както и  болезнени, но болката не се засилваше, така че аз просто си охках от време на време, присвивах се и стисках зъби. Заех се да изгладя чаршафчетата на беба и да приготвя легълцето, за да е готова за малкото същество, което наближаваше да се появи. И така в присвиване и охкане си мина нощта, като контракциите си бяха все същите - на около 10 минути и с болка, която не се засилваше. На другия ден в 10 часа се обадихме в болницата и се отправихме към родилния дом......

И сега ще трябва да спра за малко и да продължа следващия път 
Дано да не съм твърде подробна

Извинявам се - *5ти февруари да се чете като *5ти януари, още ми се сливат дните един в друг и съм малко ошашавена 

Като пристигнахме в болницата директно ни настаниха в моята стаичка за раждане и ..... приключението от предния ден продължи. Какво да ви кажа - моята задача беше да се справям с контракциите, а на съпруга ми - да засича и така - контракции, засичане, слушане на тонове..... контракции, засичане, слушане на тонове...... не ме свърташе на едно място и дори не можех да седна, да не говорим да легна - разхождах се напред назад из стаята. Дойде време най-накрая за прегледа и..... неприятната изненада, че все още нямам никакво разкритие   Тъй като водите, въпреки че не ми бяха изтекли напълно, все пак започнаха да изтичат от предния ден, ми казаха, че се налага да ми сложат нещо отдолу (не знам как точно да ви обясня какво представлява), което да предизвика да започне разкритие. Тази процедура се оказа страшно болезнена и нещо, за което не ми се иска да се сещам. Акушертата ме предупреди, че ако се измплъзне от мен, да им кажа щели да ми го сложат отново   ужас. И познайте - още при първото ми ходене до тоалетната това нещо се измъкна (то е нещо като дълга връв, по-дебела в горния край, която абсорбира течност и набъбва, с което избутва главичката да започне да се движи). През това време дойде и смяната на акушерките - запознах се с новата акушерка на смяна и се наложи тя да ми сложи тази връвчица отново    Тъкмо ми я сложи и само щом направих крачка да стана от леглото .....познайте, отново падна това ужасно нещо. Тогава тя отиде да говори с главната акушерка, която дойде, прегледа ме отново, но резултата беше същия - налага се да се сложи това нещо, защото въпреки болезнените контракции разкритието още не е започнало. На третия път вече тя успя сякаш да го сложи на правилното място, защото този път се задържа доста по-дълго в мен и малко по малко усещах как си върши работата - контракциите ставаха все по-силни и по-силни и ...... силите ми малко по малко свършваха, защото това вече се случваше на 6ти януари късно следобед (може би около 6-7  часа). Така си минаха още няколко часа, в един момент акушерката ме посъветва да отида да се накисна в една вана, че щяла да ме отпусне топлата вода (в басейн вече ми беше абсолютно забранено да раждам, защото очевидно това не беше "нормално" протичащо раждане, поне що се отнася до времето, което беше необходимо да започне всичко). Добре че се съгласих за ваната, защото там наистина ми стана малко по-добре, доколкото в този момент може въобще да се почувства човек по-добре   И там също минаха поне 2 часа. В един момент вече не издържах на болката, защото във ваната все пак трябваше да съм седнала, а пък аз исках да стана права, за да си слиза бебето надолу, да му помага земното притегляне. Измъкнах се оттам и само щом станах болката сякаш се усили двойно, едвам успях да се облека (до този момент все още си бях с моите си дрехи, никакви нощници все още) и да стигна до стаичката. Тук ми дадоха да дишам газ, който само омайва, но не намалява болката въобще. Започнах да си представям разни неща и сега като се замисля ми е забавно, но тогава никак не ми беше забавно, защото всичко някак много нереално започна да ми се струва. Когато вече си мислех, че не издържам ме прегледаха и ми казаха, че имам ....... представете си само 3 см разкритие. В този момент вече бях подишала доста газ и си помислих, че се шегуват с мен  
Както и да е - вече бяха минали 24 часа от  първите ми контракции предната вечер и аз почти нямах никакви сили, затова им казах, че искам епидурална упойка. Започнаха да ме подготвят, но докато намерят свободен анестезиолог се мина не знам още колко време и при прегледа преди да ми я сложат се оказа, че вече съм стигнала 9 см разкритие, така че ми я сложиха все пак, но в по-малко количество, така че продължих да усещам контракциите, но не толкова силно. Това ми даде глътка въздух и възможност да събера сили за финала. За последното сантиметърче разкритие трябваше да изчакам 2 часа, но нещата вече бяха съвсем различни, така че нищо не ме интересуваше, мислех единствено за това, че скоро идва момента да видя принцесата. Дойде време и за напъването, хубавото беше, че количеството упойка, която ми впръскваха беше малко и както споменах усещах идващите контракции и напъвах сама, без акушерката да ми казва кога, тя само ми помогна накрая, когато трябваше да напъвам по-лекичко, за да нямам разкъсвания - напътстваше ме, така да се  каже.
Забравих да спомена, че за забавянето на действието на упойката допринесе и тъпия анестезиолог, който така беше вкарал маркучето, че вместо в мен всичко се изливаше по нощницата ми..... добре че беше милото да забележи, защото вече всички се чудеха защо продължавам да се гърча от болка, при положение, че вече трябваше да съм спокойна....

Най-накрай малката се появи на бял свят и понеже коремчето нали не е много голямо аз направо я видях как се измъква от мен..... чувството е неописуемо - не можех да повярвам на очите си  Толкова смесени чувства изпитах в този момент, че ми е невъзможно да ги опиша 

П.П. Ако милото ми не беше с мен през цялото време, нямаше да мога да се справя за нищо на света!!!!!

.....  ...... ....

Цитат на: kokiche в 11.01.2011 21:21

.....  ...... ....

И аз така.
Прекрасен разказ

Бени, благодаря ти за отделеното, толкова ценно за теб сега, време!
Не ти е било лесно, но важното е че сега сте добре
Сега как сте? Кърмиш ли, бебка спокойна ли е, спи ли през нощта?