*mama:
Бениии, как сте мила? Много гадно с това време тук, свикнахме на хубавото слънце и сега го дават близо 2 седмици да вали
ужас. Дано да лъжат както обикновенно, защото хич не познават прогнозата тук хи хи.
Как е малката принцеска? Слушка ли те? Спинка ли? Колко е пораснала?
целувки 
Ели добре сме ние. Хайде да се отчетем малко, че отдавна май не съм разказвала за нас.
Времето наистина ни подтиска малко, особено след тези слънчеви дни, които бяха досега и така свикнахме да излизаме сутрин и да се прибираме чак следобед...... Днес си викам лошо - хубаво, пак излизаме. Първият половин час беше добре, ама после като заплющя един дъжд - малката добре, сложих и покривалото, ама аз да се бях сетила един чадър да си взема..... върнах се вкъщи като мокра кокошка. Пък на детенцето хич не му хареса това покривало и по пътя на обратно все спирах тук там, да го отварям да и се обаждам, че тя не спря да мрънка отдолу.
Иначе детенцето ми слушка, не се оплаквам - плачка като огладнее или като и се доспи, но то е по-скоро мрънкане, до истински плач не се стига, защото аз вече я познавам и още преди да е огладняла истински и приготвям млякото, за да може, като си го поиска след още 5-10 минути примерно, вече да съм готова и направо и го давам. През нощта също търпеливо си изчаква да и го направя и да го стопля - даже раздава усмивки през това време.
Понякога плаче без видима причина - нахранена, преобута, гушната..... чак се чудя какво да направя, ама тогава я гушкам още по-силно /ако въобще е възможно, без да я смачкам де/ и тръгвам да обикалям из стаите и детенцето се успокоява - рядко се случва това, ама хич не ги обичам тия моменти

, все се чудя какво пропускам, какво му има на детенцето, че плачка така

Аз помня, че ви бях разказала за детския център, в който ходим - всеки четвъртък по два часа. От 2-3 седмици вече ходим и в библиотеката да пеем песнички /всеки понеделник и петък за по половин час/. Това и е много интересно на нея, защото това са т.нар. nursery rhymes - песнички, предназначени точно за бебета и съвсем малки деца, които са съпроводени със знаци с ръце /като при глухонемите - sign language/ и на нея и е супер интересно да ме наблюдава

. Освен това, тук казват, че ако редовно ходим, тя много рано, още преди да се е научила да казва каквото и да било, вече ще може да ми показва с ръчички какво иска .... дали ще е така, не знам, ще видим
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
Всеки вторник пък ходим на "английски" - това е един курс за тези мами, на които английският им не е първи език и се организира не толкова, за да научим английски /повечето нямаме проблеми с това/, а по-скоро да ни разкажат за училищата и детските градини в района, за болниците и поликлините, за храненето на дечицата и тн и тн. През това време дечицата са в същата стая и две жени се грижат за тях /моето засега си е при мен, не го давам

, даже за малко да ми се разсърдят предния път, ама им обясних, че нямам нищо лично против тях, просто аз съм лудата

/.
Остава ни една сряда, в която отдаааааана ми се искаше вече да сме тръгнали на плуване за бебоци, ама пусти басейни - не ни разрешават да се запишем, без да са ни минали ваксините, така че се налага да почакаме търпеливо. Сигурно ще се запишем като се върнем от България.
Станах много подробна, но да разкажа и още нещо - вече от 2 седмици пием сокчета - досега от ябълка, а сега от 2 дни и от морков. Няма да описвам колко и харесаха - първият път като опита ябълката, очичките и станаха ееееей такива

, сякаш си вика "мамооо, каква е тая вкусотия, дето си я крила досега от мен" и понеже нали трябваше само една чаена лъжичка да и дам, тя я глътна за секунда и не спря да се облизва и да примлясква после още пет минути. Пък онзи ден като и дадох сокче от морков ми пусна такава широка усмивка /оранжева, заради моркова

/, чак ми се подмазваше да и дам още, че нали пак започваме с по една чаена лъжичка само

Морковът и харесва още повече и от ябълката

А пък с лъжичката се справя невероятно добре, прави една муцунка, като за сукане и за една секунда всичко от лъжичката изчезва

Много се увлякох, на който не му се чете, няма да се сърдя
