Мири все се каня и все не остава никакво време, ама ето на днес седнах за малко

Утре малката госпожица става на четири месеца, но понеже няма да имам никакво време събота и неделя да пиша, та затова да разкажа мъничко за нас днес. То откъде ли да започна - толкова много нови неща покрай нас, със сигурност няма да успея да разкажа за всичко, но поне основното.
В момента сме си в България и няма смисъл да обяснявам каква е еуфорията около дребка - чакаха ни и двете семейства - то не са баби и дядовци, лели и чичовци, вуйни и вуйчовци, братовчеди и тн. и тн.
Детенцето ми прие тази огромна промяна супер спокойно, не и се отрази по никакъв отрицателен начин, дори обратното - само положително. Усмивката и просто не слиза от лицето, а като се смее грее цялата, очичките и блестят просто

. Много обича и да "приказва", като с гукането отдавна вече се простихме - сега са едни викове, писъци, чудеса...... не мога да го опиша, но се заливаме от смях с нея постоянно. Обожава да се вторачи в някой, който в момента не е погледнал към нея и да започне да се усмихва и да приказва, докато не му спечели вниманието.
Когато и пея и приказвам ме гледа в устата и се опитва да си мърда нейната по подобие на моята - много е смешна

Сиана е едно невероятно шило

- ръчичките и крачетата и са в покой, само когато спи, иначе шава непрекъснато. Не обича да стои легнала, постоянно се опитва да се изправя, а пък най-големия кеф е някой да я хване и да си стъпи на крачетата. Знам, че още е много мъничка и се опитвам да не я държа много дълго изправена, защото кръстчето и още не е укрепнало, но диването това го обича най-много от всичко
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
Вече почти не плачка, не помня откога не съм и чувала разплакания глас, само ако нещо не и е на кеф мрънка, мрънка, докато си постигне нейното ..... няма смисъл да казвам, че винаги успява

Какво още да разкажа - аз за нея мога да говоря безспир

В самолета, както и по време на цялото пътуване се държа превъзходно, бях изключително горда с нея. В самолета е поспала само около един час, през останалото време беше заета да се оглежда наоколо и да се закача с хората, които бях най-близо до нас

Ходихме веднъж и на кино с нея и бяхме атракция, особено когато дребка реши, че и тя трябва да говори на героите - беше и страшно интересно през цялото време. Е, накрая се наака и "ароматизирахме" наоколо, но какво да се прави
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
Сега трябва да излизам, но обещавам скоро да пусна снимчици
