Хайде да започна новата ми темичка с разказче за курса ми за активно раждане

Дано да успея да ги подредя нещата, за да не звучат много объркващо.
Преди всичко, това, което страшно ми хареса, беше, че акушерките по всякакъв начин, с всяка тяхна дума, с вичко, което правеха, ни убеждаваха, че това е най-нормалното и естествено нещо, което може да се случи на една жена!! Говореха ни как тялото на жената е създадено, за да дава живот, както те се изразяваха - нашите тела, както и нашите малки бебенца сме изключително проридно "умни", "мъдри" и инстинктивно просто ще знаем какво трябва да направим, стига да се концентрираме в усещанията си и да "слушаме" какво ни казва собственото ни тяло!
Много ми беше интересно, когато говореха за хормоните, които участват в процеса на раждането, като естествено говориха най-много за окситоцина и адреналина, които за съжаление си противодействат и нямат място едновременно в нашия организъм! Няма да кажа нищо ново с това, че нарекоха окситоцина "хормона на любовта" - това всеки го знае, както и всеки знае, че това е основният хормон, който движи тялото ни по време на раждането и най-вече контракциите. Но това, което лично аз не знаех, беше, че ако по някаква причина тялото ни започне да образува адреналин, то този адреналин автоматично подтиска образуването на окситоцин и от там самото раждане се забавя и дори спира!!!
Това, както те ни обясниха, може да се получи от нещо съвсем незначително - ако например започне песен, която свръзваме с нещо неприятно, ако в стаята влезе непознат или ако влезе познат, но човек, който не искаме да виждаме в този момент (дадоха пример със свекървата, просто да ни развеселят

) и тн и тн, дори една отворена врата!!! Тоест адреналина ни е враг по време на раждането и трябва по всякакъв начин да се опитаме да го спрем - тоест, с други думи, да си създадем спокойна атмосфера, нищо наоколо да не предизвиква раздразнението ни, дори съвсем леко. И тук идва задачата на таткото (или партньора, който сме си избрали за раждането). Само да обясня за мамите от България, че тук жените не раждат сами - може би с много малко изключения, но като цяло тук (Англия) мамите винаги са придружени от някого, най-често татковците или майките им. В нашата болница е разрешено да имаш дори двама партньори, стига да го желаеш.
Ето защо казах, че тук идва задачата на таткото, когото акушерките нарекоха "пещерняк", съвсем символично разбира се, но негова задача по време на раждането е, да "пази вратата" на стаята (както едно време е пазел входа на пещерата), да знае кой влиза, кой излиза, защо го прави и тн и по всякакъв начин да се опита да поддържа спокойствието вътре, което в момента е от най-огромно значение за мамата
