За и против секциото.

[goldi]

Хайде и аз като раждала с епидурална да се включа. Бие се много ниско и не засяга изобщо гръбнака, така, че не може да останеш инвалид, както се тиражира и затова много момичета не си я слагат. Аз съм с ниско кръвно, нямаше проблем. За забавяне не мога да кажа, точно обратното 20 часа получавах 1 см разкритие, след като ми я сложиха заспах и не усещах нищо, след 2 часа като ме събудах за преглед бях вече със 7 см, а след още два бях родила. Казват ти кога да напъваш, защото следят на монитора контракциите. Самото раждане не го усетих, никаква болка, след това също. Другите момичета куцаха по коридора, а аз си тичах, въпреки, че ме срязаха и доста ме шиха. Това е, ако раждам пак за нищо на света не бих се отказала от епидуралната упойка. При мен нямаше абсолютно никакви странични ефекти, нито глава, нито кръст ме е болял

[rozovka]

Мноого ти благодаря, goldi! Аз, честно казано, от главоболие и т.н. остатъчни ефекти след раждането не се притеснявам особено... може би някои момичета ще ми възразят, но за мен въпросът е бебето да излезе... после все ще изтърпим някак...

[Алексчето]

Исках да си родя нормално, като основна причина беше това, че имам сколиоза, която е на мястото, но което се поставят спиналните упойки. Поради това въобще не бях подготвена с тест за упойки, с ниско кръвно съм, а през бременността беше даже още по - ниско. След като ми сложиха упойката, почти припаднах, защото много рязко падна кръвното. През цялото време ме караха да дишам дълбоко и ми даваха маската с кислород. Главоболие имах много малко, но много ме боли още кръста, а от обезболяванията в болницата ме боля близо два месеца.  
Ако ме тпрябва пак да реша как искам да родя, ще си избера нормално, не че ще ме питат де.

[tonitta]

rozovka аз също съм с ниско кръвно, да не говорим,че страдах преди и от главоболие,а и се оказа,че имам някакъв дефект на гръбнака,но понеже бях се интересувала много сериозно за тази упойка и проведох много разговори с лекари и анестезиолози се убедих,че няма нищо страшно и я поисках.Трябва да кажа,че само в началото ме удари в главата,но за олколо половин минута,след това нито ми е паднало кръвното,нито ме е боляла глава или кръст.Не ми се забави разкритието-даже напротив.Според мен е много важно самото дозиране и след това да се пие много вода.Това е,което мога да кажа от опит.Имай предвид,че понякога наистина всичко се случва толкова бързо,че няма време,а и смисъл да ти я слагат.

[KlaraFina]

Аз, честно казано, от главоболие и т.н. остатъчни ефекти след раждането не се притеснявам особено... може би някои момичета ще ми възразят, но за мен въпросът е бебето да излезе... после все ще изтърпим някак...

rozovka, няма как да знаеш, но главоболието, което можеш да получиш и то в следствие на неправилно поставяне, от което никой не е застрахован (мисля, че се среща при 1-2 процента от случайте) няма аналогия на никое друго. Направо те инвалидизира. Единствения начин да се махне бързо е, чрез т. нар. blood patch, което означава, че в рамките на 72 часа трябва да ти вземат кръв от вената и да ти я инжектират на същото място, където ти е бил поставен епидутала.

А как ще повлияе кръвното е много индивидуално, за това се парви проба преди да се налее цялата доза. Поне при нас така правят.

[Regina94]

Човек няма как да е против или за секциото, при положение че е препоръчано от лекар. Също така не смятам че родилите със сецио са по различни майки от другите.

Може да си за или против само когато сектиото е по избор. От една страна всички знаем какво е болка и никoй не би я избрал съзнателно ако има алтернатива. От друга страна като чета за активното раждане и въобще за всичко което се случва въпреки болката сам убедена че ще родя така и без упойка. Просто не ми се иска да пропусна нищо.

Преди време си мислех че жените в БГ са толкова ЗА секциото, защото са манипулирани от лекарите. Сега обаче вече не мисля така - раждането не е просто избутване на бебето, ясно е че това е болка която няма как да ти се размине. Обаче има куп странични фактори които могат да повлияят на преживяването.

Тук ще раждам в самостоятелна стая, с мъжа ми и само с акушерката и лекарката. Посъветваха ме да си донеса любимата музика, предложиха ми избор от ароматни свещи които да ми запалят, казаха че ще приглушат светлината за да не ме дразни - всичко това е покрито от здравната ми застраховка и не ми струва нищо. Може точно по време на раждането да ми е все едно, обаче сега някак си ме успокоява и въобще не ме е страх. Чакам с нетърпение!

Та, в БГ това още не е масова практика. И ако някоя жена в БГ е решила да ражда със секцио, по избор, дори и само за да си спести "подробностите" (липсата на близък, personal който трябва да получи 5 лева за да и обърне внимание) .. аз напълно бих я разбрала. И не съм в състояние да я съдя изобщо.

За сега обикновено с Клара Фина сме на едно мнение като става въпрос за раждането, но щом на нея и е отнело 6 седмици за да помисли за втори път.... Ще видим как ще е при мен 

[rozovka]

Разбирам, KlaraFina; благодаря ти за инфото. Все пак, в един момент трябва да прецениш рисковете от тази или онази интервенция - ако имаше нещо стопроцентово прекрасно във всички отношения, всички щяха автоматично да изберат него и нямаше да има дискусия.

За мен - както и за други мами, предполагам, основното е, че когато започне раждането, нямаш контрол над ситуацията, и също така, се притесняваш най-вече за бебето - където също нямаш контрол. От тази гледна точка казах, че въпросът е бебето да излезе (ако може по-безболезнено  ), пък после все пак вече си родила и има разни начини да се справяш с болките  .

[ellie_bellie]

Розовка, ще ти отговоря и аз на въпроса защо не бих искала да раждам с епидурална. Едно че има риск за забавяне на контракциите. При някои не става, но при повечето е факт и тогава ти блъскат окситоцин. Другата причина е, че точно тогава нямаш контрол над ситуацията. Не ми се нрави мисълта да съм вързана за легло и да раждам по гръб. От това, което съм прочела и изгледала тази е най-неестествената поза за раждане. Но като си с епидурална мърдане няма. Има много техники, които помагат с преодоляването на болката и съм се съсредоточила над това. Да, 21 век сме, но не всичко е фармация за мен, има елемент на психика.

Раждането, което Regina94 е описала като вариант, е този, който и на мен се предлага и го очаквам с ентусиазъм и положителни емоции. От друга страна съм подготвена, че може да се случи не така както аз съм планувала и нещата да се развият в друга насока. Най-важното е всички да излезем живи и здрави от ситуацията. Не натрапвам мнението си, всеки може да ражда както си иска и не е мое право да съдя никого.

За диоптрите мога да прибавя, че се препоръчва секцио в източна Европа най-вече при висок диоптър. В другите държави не е така. Съгласна съм, че решението е на доктора, но ако много държа да родя вагинално, бих потърсила второ мнение, даже и трето (и то на офтамолог, не на гинеколог).

[tonitta]

ellie_bellie не искам да те обезнадеждавам,но и аз като теб очаквах с нетърпение естественото раждане,защото ходих на курс и четох много и имах най-добрата учителка по безболезнено раждане.Бях уверена,че знам всички пози и начини на дишане и концентрация,нооо като настъпи момента хем не бях "вързана за леглото",а в движение и оставена да правя каквото и както искам трябва да ти кажа,че болката беше толкова голяма,че щях да изкъртя стените и леглото....дишането почти не помогна.А за обстановката в стаите-звучи страхотно,че можете да раждате с музика и свещи,но тук реалността е много различна и дори в болницата,в която раждах-частна и модерна, не дават такива неща,за съжаление,така че епидуралната упойка си беше моето спасение в онзи момент...Дано при теб нещата да преминат по най-спокойния начин и дишането и обстановката да ти помогнат!

[goldi]

ellie_bellie не искам да те обезнадеждавам,но и аз като теб очаквах с нетърпение естественото раждане,защото ходих на курс и четох много и имах най-добрата учителка по безболезнено раждане.Бях уверена,че знам всички пози и начини на дишане и концентрация,нооо като настъпи момента хем не бях "вързана за леглото",а в движение и оставена да правя каквото и както искам трябва да ти кажа,че болката беше толкова голяма,че щях да изкъртя стените и леглото....дишането почти не помогна.А за обстановката в стаите-звучи страхотно,че можете да раждате с музика и свещи,но тук реалността е много различна и дори в болницата,в която раждах-частна и модерна, не дават такива неща,за съжаление,така че епидуралната упойка си беше моето спасение в онзи момент...Дано при теб нещата да преминат по най-спокойния начин и дишането и обстановката да ти помогнат!

 

И при мен беше абсолютно същото, и аз преди да родя всичко бях планирала, но нещата не протекоха така гладко и за мен епидуралната беше спасение

[KlaraFina]

ellie_bellie, почти съм сигурна, че епидуралната упойка не те връзва за леглото и казвам почти, защото практиката варира от болница до болница.
Работата е там, че музиката и свещите не помагат тогава, но както Regina е казала "обаче сега някак си ме успокоява и въобще не ме е страх". Това е най-голямата предпоставка за успешно раждане. Пишеше го дори в статията, част, от която пуснах малко по-надолу.
И като съм започнала да коментирам постовете подред, tonitta, мисля, че и в твоята тема го бях казвала, и тук ще повторя, че при раждане дишането е важно, но по-важно според мен е отпускането. Съветвам всички на този момент да наблегнат.
goldi, твоя пример с епидуралната (извинявам се, че ще го кажа, без да съм лекар), е това, което не трябва да става и не цели този вид обезболяване, а именно да не усещаш контракциите, когато си навлязла във фазата на напъните. Или се е превърнало в порична практика...

[ellie_bellie]

Клара, връзва ме. Вече говорих с болницата по този въпрос. Някои болници имат "ходещи" епидурални, с които можеш да се движиш, но в моята болница няма. Казаха ми - сложим ли епидуралната - лягаш и край.
Тонита и голди - разбирам ви и затова казах и по-горе, че съм с отворени обятия за това, което ще ми се случи и съм готова да приема промени от общия ми план на действие. Всяко раждане е строго индивидуално и факторите са не един и 2.

[goldi]

КлараФина аз се изразих погрешно и затова си останала с грешно впечатление. Като казах, че не усещам нищо, имах впредвид никаква болка не усещах, а самите напъни се усещат, но са безболезнени. Доктора ми каза, че ми слагат такова количество, че аз да усещам напъна, но да не ме боли, и те пак си ми казваха кога да напъвам и какво да правя. Даже след като родих ми вляха още една доза, и ми биха и инжекция с друга упойка като ме шиха, и усещах като минава иглата и конеца, но болка не се усеща. Доста неприято чувство, но по-добре от колкото да боли

[maya_bunny]

Тони, много точно си описала болката и наистина в този момент няма да ти е нито до музика,нито до ароматни свещи, а по-скоро ще се молиш да се завърти някой анестезиолог наоколо! А когато болките ми станаха наистина силни си помислих как всички казват за раждането "много боли", нееееееееееее всъщност боли "ненормално много"! И затова хората са го измислили, упойка!
И аз бях с епидурална, но за съжаление мен много не ме ловят упойките и по-скоро малко се притъпи болката и си остана на едно ниво без да преминава на следващото ... , получих разкритие бързо, напъните си ги усещах перфектно, но на бебо му беше тясно и много време неможа да излезне. В такъв случай хората следят и мисля, че спират или намаляват упойката, изобщо нещата не са така елементарни както ги описваме всички ние тук!!!
Не се плашете от тази упойка, а говорете с медицинско лице, не с форум!

[elanida]

Всяко раждане е неповторимо и уникално, било то секцио или естествено. Лично аз не съм искала да имам упойка, защото за мен родилните болки са "положителни", "добри" - те помагат на бебето да се роди и престават в момента, в който то е на бял свят. И музиката за мен беше много важна (танцувах преди да вляза в родилната вана), и свещите - беше просто красиво...