Момичета, благодаря ви, толкова ме развълнувахте

!
През всички тези месеци гледах темичките и се надявах, когато дойде и моят ред, да си имам и аз

Толкова е мило... Само че... дойде ли времето? Кога, как?! Наистина ли остава само месец?!
Подготовката ни засега е доста позамряла, радвам се, че започнахме всичко доста отрано, защото напоследък почти не ни остава време да мислим за сватбата. Сега на 27-ми ми е дипломната защита и съм и дала приоритетна роля, а щом мине, ще се заема с финалния щурм на нашата сватбена исто/е/рия

Сега съм при мама, защото тя вчера ми беше рожденичка, да ми е жива и здрава, но се страхувам, че окупирах празника и с разговори и страсти по сватбата

, но като че ли и беше приятно. Не останаха много задачи, но все пак има дреболийки за доизпипване, а дяволът е в детайлите.
Какво ни остана... почти всички главни действащи лица са вече облечени, освен бъдещата ми свекърва, с която миналата седмица имахме два иключително изтощителни (и изключително неуспешни)тура по магазините, и ме е предупредила, че продължаваме като се прибера - държи двете да изберем роклята и, а няма желание да си шие. За младоженецът трябва да поръчаме жилетка (на цвят ще е като декоративните рози по роклята ми), да вземем ризи, колан и обувки.
Не сме направили все още резервациите за роднините в хотела, където ще отседнат - до края на тази седмица трябва да имаме всички потвърждения. И за нас трябва да си направим резервация за първата брачна нощ

- избрали сме хотел Кристал Палас.
Остана да купим вино и уиски за ресторанта, да поръчаме тортата (поне сме я избрали) и кетъринг за у нас - за вземането на булката. Да уточним финално менюто в ресторанта (имаме списък с възможности), и (бррр, ужас!) да направим разпределението по масите, за да разпечатам аз тейбълкартите. Още не съм взела бутилки за ракията, като се сдобия с тях ще разпечатвам етикети. На диджея трябва да изпратя списък с музика, с фотографа трябва да се срещнем, за да си поговорим за фотосесията и да уточним часовете, в които ще се снима подготовката на булката. И другото са медицинските.
В последната седмица ще се разходя до църквата, за да занеса кръщелните (защото когато ние кумувахме, имахме инфарктен момент със забравени кръщелни, та парен каша духа

, да поръчам пита за църквата, и да накупя вино, шампанско, почерпка за гражданското и църквата.
Като си гледам списъка, това са ни задачите. Не са много, но не са и малко. Осъзнавам, че ще търчим нагоре надолу като подивели коне, но няма как. Всъщност, повече ме е страх от гигантското чистене и подреждане, което ме очаква, така че съм си направила списък по дни за целия август

Къщичката ни е малка, и точно за това е задръстена с какви ли не вещи, които ще трябва да разгледам и да прибера/изхвърля. Искаше ми се да направим едно освежително боядисване у дома, но като съдя по времето и ентусиазма на половинката ми, май няма да се получи.
С една дума, навлизаме с двата крака в голямата лудница. Само преди няколко месеца имах чувството, че всичко това е толкова далечно, сякаш никога няма да дойде. Обаче ето - сватбата чука на вратата, готови или не, времето дойде. тази темичка го доказва.
Само докато пиша, дланите ми се изпотяват, пръстите ми треперят, а в гърлото ми се е образувала буца. Изглежда не съм толкова спокойна, колкото си мислех. Но... има ли спокойна булка?!
Извинявам се за безкрайно дългия пост - от вълнението е. Още веднъж, много благодаря на всички вас, виртуални приятелки

- за милата тема, за подкрепата, за интереса към нас и нашата дългоочаквана сватба. Надявам се, че през този месец ще сте до мен и няма да ми позволите да се панирам
