06.08.2010 16:53
Момичета, идвам да се похваля
Пристъпът на паника се оказа малко излишен
. Медицинските ни се оказаха редовни и от няколко часа целият пакет с документи отлежава в гражданското, в очакване на 21 август 
Реших да си спестя няколко дни нервичене и ги занесох още днес - жените бяха много мили и ги приеха без възражения, дори и да е малко по-рано от предписаното в бланката
. Така че със зарадвано сърце и съвсем искрено нетърпение вече мога да кажа - сватба ще има! И то за чудо и приказ! 
Но от целия гърч вчера имаше полза - милото осъзна, че съм се пренавила покрай приготовленията и сега не ми разрешава нищо да правя
Дори не позволи бутилките за ракията да пристигнат вкъщи - само ми ги показа и ги експедира у майка си, където после ще занесе и дамаджаните с "таткова резерва, реколта 1992"
. Майка му има грижата да ги измие, да ги напълни и запечтата. Малко ми е странно, не съм свикнала друг да ми върши работата, но мисля, че е прав - много ми дойдоха вълненията и не е нужно винаги всичко да правя сама. Така че от мен се иска само да разпечатам етикетите и да им ги дам 
След като този най-голям препъни-камък пред сватбата вече е зад гърба ни, другите неща ми се виждат такива дреболии, че дори не се сещам за тях. Едно ми е леко, леко...
Иде ми да полетя от радост и трепетно очакване 
Пристъпът на паника се оказа малко излишен
. Медицинските ни се оказаха редовни и от няколко часа целият пакет с документи отлежава в гражданското, в очакване на 21 август 
Реших да си спестя няколко дни нервичене и ги занесох още днес - жените бяха много мили и ги приеха без възражения, дори и да е малко по-рано от предписаното в бланката
. Така че със зарадвано сърце и съвсем искрено нетърпение вече мога да кажа - сватба ще има! И то за чудо и приказ! 
Но от целия гърч вчера имаше полза - милото осъзна, че съм се пренавила покрай приготовленията и сега не ми разрешава нищо да правя
Дори не позволи бутилките за ракията да пристигнат вкъщи - само ми ги показа и ги експедира у майка си, където после ще занесе и дамаджаните с "таткова резерва, реколта 1992"
. Майка му има грижата да ги измие, да ги напълни и запечтата. Малко ми е странно, не съм свикнала друг да ми върши работата, но мисля, че е прав - много ми дойдоха вълненията и не е нужно винаги всичко да правя сама. Така че от мен се иска само да разпечатам етикетите и да им ги дам 
След като този най-голям препъни-камък пред сватбата вече е зад гърба ни, другите неща ми се виждат такива дреболии, че дори не се сещам за тях. Едно ми е леко, леко...
Иде ми да полетя от радост и трепетно очакване 
- костюмът му все още се шие, но имайки предвид, че го шие фирмата на негов приятел, който при това е канен на сватбата, няма как да не го доставят навреме. Трябва да е готов до края на седмицата. Ще му вземем колан и бельо и още една риза, защото с всичкия си акъл е поръчал само 1, но това са бели кахъри.
. Но се успокоявам, че дори да не си намеря, мога да се появя и по-дънки. Това си е моето моминско парти, така че дори по нощница, ако настоението е на 6, пак ще се забавлявам страхотно. Но пък, като се замисля, аз дори си нямам нощница... (ако не броим едни прозрачни парченца плат с друго предназначение 

и поздравът за кумовете ни. И те са малко странни птици, та е трудно да се спрем на нещо, което да им допадне. Кумата има за задача да ми докладва за песен, която е значима за тях, ама още се скатава 


