Леле  roxanne,разкакзът ти е страхотен!!!!!!!!!!
Честито да ви е ,бъдете щастливи ,разумни и влюбени!!!!!!!
Докато четох направо го преживявах,страшно е увлекателно,а пък си е и умение да успееш да го пресъздадеш по този начин Може би и вълнението ,което чувствам и от моето предстоящо събитие......изобщо това е магия........
Не знам дали помниш, но ти ми беше споделила впечатленията си от ателието ,което ти ши роклята......е окуражи ме ,успокои ме и аз също си поръчах рокля там.Скоро бях на първа проба и дорио в недовършения вид си казах "ок,супер.до тук добре" така ,че имам да ти благодаря и за точните съвети ,защото ми сперсти много нерви и чудене......
и последно ..нашата сватба ще е в същата ритуална зала .Не че отдавам такова значение ,но ние няма да имаме църковен брак и това ще бъде основната официална част затова държах да е на ниво и поне мъничко трогателна......е и затова ме успокои с разказа си............може би ще бъде  
Благодаря още веднъж !
Заапазете тези емоции ,колкото може повече в сърцата си ,защото те са истинси ,това е щастието и ако всичко в съвместния ви живот приемате толкова дълбоко емоцианално......е    след време ще си казвате ,че сте били щастлива двойка........

Леле roxanne как си поплаках , страхотна разказвачка си  Радвам се, че сватбеният ти ден е бил толкова вълшебен и ви пожелавам много щастие и да се обичате все повече  Дано скоро разкажеш и за тържеството, сигурна съм, че е било много весело 

При църквата пристигнахме точно десет минути преди запазеният час. Всички близки вече бяха там. Някак си успях да намеря кой носи резервните ми обувки и с въздишка на облекчение разкарах онези красиви уреди за изтезание, които носех. Докато се помотам в търсене на майка ми (за целият ден общо 4 или 5 пъти изчезва  ), отецът излезе да ни повика. За миг настана смут, когато каза, че му трябва свидетелството за граждански брак. Свекърва ми го беше взела, за да не ми се пречка. Щом я намерихме, се оказа, че го е дала на девера. Който не се виждаше никъде   И докато всички ще щураха като стреснати пилци нагоре -надолу, младоженецът, явно осъзнал новата си отговорност на глава на семейство, най-спокойно извади телефона и се обади на брат си. Документът пристигна без повече лутане .
Влязохме в църквата, изслушахме напътствията на отецът, който ни посрещна, изчакахме гостите да се настанят по столовете и дойде нашият ред да влезем ръка за ръка. Церемонията малко по малко напредваше, а аз изведнъж се сетих за единственият човек, който го нямаше в този ден, тази, заради която бях избрала точно църквата "Света София". Очите ми се навлажниха, свещта затрепери в ръката ми. Толкова нощи поред се бях молила Господ да разреши на милата ми баба да дойде в този ден, да бъде до нас на сватбата, която желаеше с цялото си сърце, но така и не дочака...! Започнах да се оглеждам трескаво за знак, за някакво присъствие, нещо, което да ми подскаже, че е до мен и че ни благославя. И погледът ми падна на църковните знамена (не знам дали се казват точно така  ), които бяха извадили точно пред олтара. Зад свещеника, от моята страна на църквата, имаше извезано със злато знаме - Вяра, Надежда и Любов. И майка им, прегърнала ги. През цялата церемония се взирах в този образ на Света София, представях си, че усещам прегръдката и. Беше и много сладко, и много горчиво... Но знам, че тя беше там, миличката ми!
Церемонията протече гладко и без забележки до момента, в който Георги трябваше да пристъпи напред и да целуне кръста и евангелието. Церемонията се водеше от двама свещеника - един нисичък, синеок, с леко дълга бяла коса, който беше от моята страна, и още един, който никога не бях виждала и който през цялото време изглеждаше сърдит. Дори беше отправил гневен жест на фотографа да се маха от мястото, което си беше избрал да снима, а човекът каза, че винаги снимал от това място. Георги после каза, че не е чул напътствията му и когато направи крачка към масата, наистина изглеждаше, че не знае какво да прави. В смущението си посегна да разгърне евангелието. И онзи, грубият отец, му каза: "Целуни го, момче, ти какво, да нямаш намерение да четеш евангелието?". Георги се притесни за миг, но всички решихме да го забравим. Дойде моят ред. Пристъпих напред, чудех се какво да направя - масата беше ниска, трябваше да се наведа много с гръб към гостите. А булка да се надупи така... Докато се чудех, този същия поп ми изсумтя "Наведи се, де, не си бременна, нищо не ти пречи, наведи се малко, то си трябва малко усилие!" Пред погледът ми се разстла червена пелена. Ако не бяха гостите, които знаех, че не са чули нищо, и ако не се стараех толкова да си запазя светлият спомен от сватбата, добре щях да го подредя   Но в името на мира, стиснах зъби. Само че когато се сопна и на кума: "ееее, ти пък само маркираш, ако не вярваш, недей да се правиш, че целуваш!" чашата преля. С мъка се сдържах да не взема бокала и да не му го излея на главата. Задоволих се да изправя рамене и да навиря брадичка, докато излизахме след него през църквата, а крачето ми така го сърбеше да се плъзне малко напред под роклята и да го спъне... Сдържах се. Реших, че не си струва. Просто взех твърдото решение да го наклепам пред шефа му щом отида за брачното ни свидетелство. И щом намерих начин да сме квит, се усмихнах и временно забравих за случилото се.

Благодаря ви, момичета, страшно сте мили! Повярвайте ми, не мога да пресъздам дори и малка частичка от магията на този ден с думи, наистина завиждам на всички, за които този ден все още предстои. За съжаление, няма как подобна емоция да се изживее повторно, така че насладете и се. Насладете се на всеки един миг от този ваш ден, и нека да кажа - не е вярно, че минава като миг. Това е сякаш момент, откраднат от вечността и с правилната нагласа можете да го изживеете напълно, да се потопите в него, да го оставите да ви бележи, да ви промени отвътре за цял живот. А тази промяна си струва, мили красиви бъдещи булки. Тези които са го изпитали - те вече знаят за какво говоря 
Sicily, радвам се, че съм могла да помогна. Моята рокля, поне в моите очи, беше прекрасна. Не ми даваше сърце да я сваля и дори когато се озовахме в почти домашна обстановка с кумовете късно вечерта (или рано сутринта  ), пак сърце не ми даде да я сваля, до момента, в който не се отправихме към леглото. Но затова ще разкажа след малко. Пожелавам ти и ти да получиш своята приказна рокля, мила Sicily, с която да бъдеш принцеса!
За ритуалната зала - много съм доволна, дори на входа ме питаха дали имам някакви изисквания кой с кого влиза, не се е налало да се пазаря, те не са се опитвали да се налагат. Ритуална зала Оборище, поне според мен, е много добър избор 
След малко продължавам разказът, време е да стигна до ресторанта 

roxanne - надмина очакванията ми с разказа, страхотно, май ще си взема чаша вино за следващата част!

Пожелавам Ви много семейно щастие занапред
Разказа ти е страхотен и само поглеждам в колко часа си писала и дали ще има още Наистина разказваш невероятно..все едно сме били там с вас
Надявам се скоро да видим поне 1-2 снимчици на новото семейство, за да е пълна приказката

Еее, мацки, засрамихте ме 
Чакайте тогава и аз да се присъединя към винената групичка, че и без това ни останаха едни 20-тина литра вино... 
След църквата и набързо спретната фотосесия с гостите в градинката отпред, сватбарите се отправиха към ресторанта, а младоженците и кумовете продължиха снимките из уличките наоколо. Нашият фотограф се оказа адски идеен и ни накара на няколлп пъти да пресичаме големия булевард пред Александър Невски, за да се сдобием с арт фотосесия  Беше много сладко - той крачи по осевата линия, ние пресичаме бавно и позьорски - младоженецът ме влачи по шосето докато подтичвам след него (такава беше идеята  ), а колите спират да ни направят път и ни поздравяват с клаксони  Провлачихме се из малките улички около общината, посмяхме се на идиотските кадри, позирахме и се хилехме като деца. По едно време доста се поизморихме, но си струваше  На средата на фотосесията се обади свекърва ми - в цялата залисия и след закъснението в гражданското шаферките бяха забравили да притичат до ресторанта и да наредят подаръчетата. После не можеха да намерят списъците с гостите. После деверът ми, който го играеше шофьор на фотографа взе да мрънка, че сме се мотали много. И все пак, си направихме страхотни снимки, като финиширахме пред парламента. Много държах да си имаме снимка със "Съединението прави силата" - нали това е основната идея на брака, все пак. Е, получих си я 
В осем без двайсет спряхме пред ресторанта. Отпред ни чакаше един от приятелите ни - неговата половинка замина за Щатите преди броени дни, започва магистратура, иначе щеше да ми е шаферка. Момичето беше звъняло вече 3 пъти в опит да ни поздрави, и когато най-накрая чух гласа и от няколко хиляди километра, отново се разплаках... Милички, честно ви казвам, до този момент не знаех, че имаме толкова много и толкова предани приятели! От всички покани, които изпратихме, имаме само 5 отказа, и то по наистина много уважителни причини. Всички останали, всички с които години наред сме споделяли добри и не толкова добри моменти, в този момент ни чакаха на крака в ресторанта. Ние спряхме на стълбите, в очакване на знак от диджея, малката ни шаферка стоеше пред нас в готовност да тръгне с кошничката си с розови листенца, а аз извивах врат нагоре, за да видя, да запечатам в паметта си всички засмени, развълнувани лица. Из залата се разнесе развълнуван шепот, после фанфарите на сватбеният марш прозвучаха силни и ясни, русата кукла пред нас тръгна по стълбите и само след миг гласът на диджея оповести появата на новото семейство. От вълнение ми идеше да тичам нагоре по стълбите, но се удържах и пристъпвах бавно, облегната на ръката на съпруга си. Погледът ми обхождаше залата, усетих, че се усмихвам и после заковах очи на края на бялото платно, където ни очакваха майките ни. Татковците се бяха изпъчили зад тях, въоръжени с фотоапарати.
Чувствах се хем развълнувана, хем изумително спокойна. Официалната част беше минала, оставаше най-хубавото - тържеството.
Пристъпихме по бялото платно - смело и докрая, както не бе предупредил диджеят, спряхме пред менчето и зачакахме аплодисментите да стихнат. Чувствах се като... и аз не знам как се чувствах. Няма думи, с които мога да опиша това, което изпитвах в този момент. Сякаш имах сили да повдигна света, да го спра и да го накарам да се върти отново. Бях се вторачила само напред, втренчила очи в лицето на майка ми. Мама беше толкова красива, толкова щастлива, ръцете и потрепваха леко, докато държеше питата, но едва ли някой освен мен щеше да го забележи. И свекърва ми сияеше. А аз се чувствах горда, щастлива и преизпълнена с любов за това, че съм им подарила тези секунди щастие 

Диджеят редеше нещо, което почти не чувах. Послушно изпълних своята роля, отварях уста и хапвах залъчетата, които свекърва ми ми подаваше с притеснена усмивка, взех чашата си и изпих поредната чаша шампанско на един дъх. От вълнение или не знам от какво, но леко ми призля, побързах да оставя чашата на таблата и да се облегна на ръката на моят съпруг. Моят съпруг... харесва ми как звучи .
Дойде моментът да изритам менчето. Фотографът ми беше казал да го ритна леко в неговата посока, но да внимавам да не центрирам фотоапарата  Постарах се. Изглежда краката ми бяха като желирани, защото то само се плъзна напред по дъното си без да се обърне, а аз изгубих равновесие, залитнах и настъпих роклята си отзад. Можех да се изтърся много зрелищно, ако диджеят и съпругът ми не ме бяха подхванали, всеки от една страна. Резилът, който бях на крачка да си сътворя сама, ми даде сили. Поех си въздух, засилих се и шутирах подлото, несъдействащо менче.  Този път не пропуснах  , фотографът ме изгледа възмутено, а после ми се ухили. Бях го центрирала почти в десетката 
След цялата тази операция ни оставиха да седнем на местата си. Вече имах пряка видимост към масата и определено ми хареса това, което видях. Украсата беше сравнително семпла, но много изискана, екрю, бордо, розови листенца и чаени свещи. А отпред, точно пред масата си бяха дали среща всички цветя, които нашата плодородна земя ражда. Приятелите и близките ни определено се бяха постарали  Най-простичко казано, беше красиво...
Булката някак успя да настани себе си и роклята си на своето почетно място и с въздишка на облекчение се облегна на стола. Ритуалите бяха свършили, оставаше празненството. Позволих си да огледам внимателно залата. Беше прекрасна. Украсата беше семпла и стилна, гостите ни се бяха разположили удобно, без да са нагъсто и да се ръгат с лакти, имаше достатъчно голямо пространство за дансинг. Родителите ни бяха на най-близката до нас маса и ни зяпаха с усмивка, докато си говореха. Изглежда, докато пристигнем, празненството беше започнало и си течеше доста добре. Позволих си да похапна. Знаех, че имаме 20-тина минути да си поемем дъх и да се насладим на приятната музика - леки евъргрийни - преди да дойде време за първия ни танц.

Минутите обаче се изнизаха много бързо и едва бях успяла да сложа няколко хапки в уста, да изпуша една цигара и да разменя няколко думи с кума, младото семейство беше поканено на дансинга. Крачетата ме сърбяха, но и бях притеснена. Не бяхме тренирали да танцуваме с такова чудо като роклята ми, всъщност никога не бяхме танцували на нашата песен - съвсем умишлено, между впрочем, бе искахме да имаме други спомени на нея. Но всичко се получи изумително лесно, изключително леко - беше като дишането, беше част от нас. Първият ни танц беше и дълъг и кратък, потопихме се изцяло в мига и не искахме да свършва. Но после дойде поздравът за кумовете, и тъй като не искахме да ги оставим сами на дансинга, останахме с тях. Позволихме си по-разчупени танци, До последно не бяхме решили с какво да ги поздравим, едва в петък вечер изпратихме на диджея заглавието на тяхната песен. Танцуваха на Besame mucho, на Сезария Евора. И двамата са много добре с испанския (съученици са на мъжа ми от испанската гимназия), а кумата дори завърши испанска филология, а и са много фини и изтънчени хора, така че се надявахме да им хареса. Мисля, че успяхме в това отношение  .
После следваше поздравът за родителите, който те изтанцуваха прекрасно, и дойде време за кумската реч. Кумът се беше подготвил предварително и поне на нас доста ни хареса. Получи заслужени овации, а след това самоотвержено поведе кумското хоро. А това си е истински подвиг за него, но го направи заради нас 
След това партито потече леко и естествено, всички се забавляваха, за което съм им безкрайно благодарна, дансингът постоянно беше пълен, усмихнати млади хора танцуваха без умора, а и по-възрастните не им се даваха. Постоянно някой от приятелите идваше да ми каже колко са готини родителите ни, а майка ми не можеше да се нарадва на младежите и снимаше ли, снимаше. Така вечерта си течеше до момента, в който диджеят обяви, че ще предтави изненада от кумовете за младоженците. Те, без никой да знае, се бяха свързали с Раул Торес, брата на Алфредо Торес, който представи новата си програма. Всъщност не просто я представи, той направи на дансинга нещо като час по танци, в който показваше стъпките,а почти всички млади момичета танцуваха с него. Имаше дори и момчета  Безкрайно сме им благодарни, не само за това, че направиха нещо толкова красиво и неочавано, което освежи още повече атмосферата, но и че ни предоставиха 20 минути, в които някой друг забавляваше гостите, а ние имахме възможност да хапнем. Е, аз опитах да потанцувам поне една песен с тях, но бързо си дадох сметка, че с тази рокля преча на поне 4 души да танцуват. Така че се оттеглих и хапнах на спокойствие. Което беше много добра идея, защото малко след това дойде момента да минем да поздравим гостите си и да получим подаръците, които ни бяха подготвили. Тази обиколка, която винаги съм смятала за безкрайно досадна, всъщност за мен беше едно изключително преживяване. През този ден бях получила достаъчно прегръдки и целувки, но като че ли все не ми стигаха, исках и аз да ги целувам, да ги прегръщам, да им благодаря за всичко, което направиха за нас, за това, че бяха до нас. Беше невероятно!  

Диджеят удържа фронта без чалга до малко след 12. След това нямаше начин. В момента, в който прозвучаха първите виещи трели на небезизвестната песен "Най-добрия" (поздрав за моя вече официален девер  ), сватбарите наскачаха като отвързани. Колкото пълен беше дансингът преди това, вече направо се пукаше по шевовете. Не обичам чалга (меко казано), но си признавам, че не ми пукаше. Бях в такава еуфория, че бих танцувала с кеф и на най-мазното циганско маане  И все пак, диджеят беше страхотен, придържаше се към нашия списък, допълваше го умело, пускаше всякаква музика така, че никой да не бъде пренебрегнат и на никого да не му стане досадно. Имахме два сета с чалга, имахме разкошни евъргрийни, имахме рок, както и по-твърда музика, прозвуча Seek and destroy  , имахме латино, имахме и сетче с гръцки хора (които не можахме да изтанцуваме, не защото не се опитахме, а защото огромната ми рокля щеше да ме убие още с първите крачки  ). Едва дни по-късно си дадох сметка, че аз, лудият фен на Guns'n'roses, се омъжих без нито една тяхна песен, но тогава дори не се сетих... Мога с две ръце да похваля нашият диджей (за повече информация - на лични  )
Към 12.30 дойде време за сваляне на жартиера. Мисля, че се получи много забавно. Избягахме от традицията и използвахме Аеросмит, вместо Джо Кокър. Не знам за гостите, но на нас двамата много ни хареса. После хвърлих букета - право в ръцете на една от колежките ми от предишната ми работа, която съвсем наскоро се премести да живее с гаджето си  Жартиерът пък бе хванат от същият онзи младеж с половинката в Щатите. Дано това е добър знак...
Малко след това изнесоха тортата. Признавам, че с нея водихме люта битка. Рязахме най-горният етаж, увенчан от букет захарни рози. Който е рязал захарно тесто знае какво имам предвид  И все пак успяхме  .  Избрахме 4 двойки бъдещи младоженци (между които и брат ми  ). И, разбира се, нашите кумове. Еееххх, дано, дано!
Не можах да хапна от сватбената ни торта. Емоциите ми дойдоха толкова много, а и добре похапнах от основното, с което никак не се бяха пестили от ресторанта, така че освен парченцето, което съпругът ми много нежно натика в полуотворените ми устни, друго не видях от нея. Аз пък го почерпих със захарна глазура - да ни е бял и сладък живота  - която си взе директно от устата ми.
И... танци, танци... С това ще запомня тази нощ. Не спрях да танцувам. Бабата на половинката ми развълнувано споделила на майка ми, че никога не е виждала толкова хубава булка (това, да кажем, нормално  ), нито пък булка, която толкова много да играе . Танцувах с татко (тук той обра точките според всички приятели), както и с вуйчо - вълнуващ, сърцераздирателен момент, който ще помня до края на живота си. Танцувах, сякаш за пръв и за последен път. Но най-вече танцувах със съпруга си.
Момичета, сега спирам. Имам да разкажа още малко, но трябва да направя салата, за да си храня семейството  А и този сайт едва ли помни по-дълъг и подробен разказ  И все пак, надявам се да не съм ви отегчила  , дано ви е било приятно! Последната част - след малко 

Миличка, не знам какви разкази помни този форум, но твоят със сигурност ще бъде един от много запомнящите се! Искам да ти кажа, че съм чакала с огромно нетърпение всеки следващ твой пост, нервно рефрешвайки страницата с надеждата, че ще има продължение!!! Невероятен разказ, невероятно настроение...

Благодаря, Tiama, след такава похвала не знам какво да кажа, освен да се изчервя и да се изпъча - хем гордо, хем срамежливо  . Наистина вярвам, че за да получиш, трябва да дадеш. А аз получих толкова много, че просто не знам как бих могла да се отплатя на вселената за всичко, което имам в този миг... Ако с този разказ мога да дам поне малко положителни емоции на някого, като че ли ще е добро начало.
Какво още да кажа за ресторанта... освен че според всички игри и ритуали моя милост е безспорният началник на дома  Не стига че го настъпих в ритуалната зала, не стига, че му измъкнах под носа по-голямото парче пита, ами и в играта с обещания (от една купа си теглим листчета с обещания един към друг) тържествено обещах пред всички гости да ходя по кръчми; да ходя повече за риба (ето това бих заменила, но...) и да карам семейната кола без да я поддържам  Милото пък, от немай къде, обеща да бута детската количка и да сменя памперси. Но когато изтегли едно дълго обещание с изредени домакински задължения, не издържа и го скъса  . Явно в наш'та къща това няма да се върши 
Със сигурност пропускам още много неща, но и без това подробностите съм ги изложила в детайли .
Към 3.30 партито взе да утихва. Родителите си заминаха, натоварили цветята, приятелите започнаха да се изнизват по двойки, една голяма маса се насочи към дома на един от гостите за афтърпарти, а младоженците и кумовете се натовариха на едно такси (повярвайте, да се качиш на такси с рокля с 3 обръча заслужава награда по стереометрия  ) и отпраши към Банкя. Кумовете щедро ни бяха предоставили гостоприемството си. Всъщност, останахме в дома на близък роднина на кума. Не знам доколко е редно да говоря за чужди домове, но къщата се оказа нещо изключително като местоположение, архитектура и обзавеждане. Просто перфектното място за първа брачна нощ! Остатъка от вечерта до разсъмване прекарахме на по чаша уиски, удобно настанени на градинска пейка в огромния двор, а басейна светеше пред нас. За съжаление, нощта в планината бе хладна за къпане, но си наваксахме на следващия ден. След като предъвкахме всичко случило се, най-накрая си легнахме около 6.30

Супер е roxanne и музиката ви е била прекрасна 

За финал само ще кажа, че си разопаковахме подаръците и картичките на няколко пъти, тъй като младоженката избухваше в плач, разчувствана от нещата, които ни бяха пожелали. Дори мъжът ми - доста кораво откъм показване на емоции същество - в един момент се разплака. Беше много вълнуващо и много истинско преживяване. За пореден път осъзнахме, че имаме прекрасни приятели и любящи близки, че не сме сами. Думите наистина не стигат за такава емоция.
Денят след сватбата прекарахме около басейна, като кумовете - истински слънца са ни те - всячески се стараеха да направят и първият ни ден като семейство истинска приказка. Късният следобед цялото голямо ново семейство се събрахме на кафе у моите свекъри. Мислех си, че след толкова емоции няма да мога да се вълнувам повече, но когато на тръгване вуйчо стисна ръката на Георги ("И да се грижиш добре за племенничката ми!") а след това се извърна, разплакан, не издържах. Не знам дали някога съм плакала толкова много през живота си  , и всички сълзи бяха от радост 
На следващата сутрин заминахме за морето. Прекарахме 3 прекрасни дни, наслаждавайки се на семейния живот. В заключение мога само да кажа, че ако съм знаела колко е хубаво да си женен, щях да се омъжа много отдавна. И това е заключение на моя съпруг  - към което се присъединявам с чисто сърце 
Мили момичета, всички които изчетохте докрай този дълъг и предълъг разказ, искам да ви благодаря за всичко, което направихте за мен, че ми помагахте със съвети, давахте ми кураж, когато бях паднала духом и бяхте до мен през всички дълги месеци на подготовка  Всеки един момент, всяко едно усилие си струваше. И ако човек може да бъде по-щастлив от това, което аз изпитвам момента, съвсем честно мога да кажа, че не мога да си го представя! На всяка една бъдеща булка пожелавам поне толкова красива сватба, поне толкова любов, поне толкова надежда за бъдещето, колкото аз изпитах на моя незабравим 21 август 2010. Всички тук сте толкова прекрасни, че го заслужавате и аз не се съмнявам, че ще ги имате! 
Снимки все още не мога да кача - поне не и от сватбата. Имам само няколко, които е направила мама, но ръцете и са били толкова треперещи, че почти нито една не е на фокус  Но веднага щом се сдобия, ще кача в албума. А сега- засега, за да задоволя любопитството  , ще сложа няколко в галерията 

Мило булче! Включвам се само за малко, но не можах да не прочета на един дъх всичко от А до Я! Уникално! Уникален разказ, уникална сватба, много сладка булка и много, много емоция, която уникално си  успяла да предадеш чрез думи! С чисто сърце си признавам, че ми насълзи очите на два пъти докато го четох, което не ми се беше случвало на друг разказ. Благодаря ти, че ни въведе в твоя усмихнат, весел, щастлив свят!