Абе Мишето не ни е писъл скоро да ни се оплаче от мама......взе да ми липсва.Целувки Герчо и на двама ви и поздрави на гордия татко.

Ами, Мишето повече няма да влиза...както и мама. Благодаря на всички за милите думи, за вниманието, страшно много прекрасни моменти и скъпи приятелства имам тук...С тези, с които си се имаме, ще си продължим да си поддържаме връзка - скайп, телефони и тн. Много ми е мъчно, честно казано, да взема подобно решение, и ми е много трудно, но след като тая история със спора просто не приключва, та чак и на лични вече получавам писания след толкова време, след като според някои имам нужда от "наливане на акъл", мисля, че е излишно да продължавам да пиша. Голям проблем се оказа, че съм на различно мнение от повечето от вас - аз си мислех, че за това сме тук, за да обсъждаме, но не и да се караме така...А и точно темата за моето детенце ли беше мястото, бе, момичета....все едно няма специална тема за захранването, толкова ли там няма други на моето мнение?
Както и да е, всичко хубаво желая на всички ви, пък с доста от вас ще си се чуваме лично

А..... Гери, недей така, бе сладурка  .Аз мисля, че спора е приключен вече.И на мен, както и на gucci, а убедена съм и на много други съфорумки ни липсваш и ти  и Мишето.
Вярно е, че мога да те чувам по тел, но друго си да чета мислите на сладкодумния Митак

Ехоу, дами, помните ли ме  Аз съм, бе, Митака - онова малкото, дето се изяви тука като писател преди време  Амииии, аз таковааааа, идвам пак да драсна някой друг ред, че ми отпуснаха тука края малко и бързам да дойда. Липсвах ли ви? 

Такааа, айди ся да разказвам за себе си! Нали си е мойта тема - за кой друг да пиша?!
Първо, да ви кажа, че вече не съм малък. Голям съм. МНОГО. Не вярвате ли? Ами, 75см и 9,450кг мисля са си доволен ръст, а 
От както не съм се разписвал тука, много неща станаха...Много вода изтече ( в памперса предимно).
Случиха ми се тоооолкова интересни неща! Значи, един ден преди няколко месеца, лежа си кротко и аз и си се чудя какво да дъвча. Знаете, скучно е само да лежиш и да дъвчеш едно и също постоянно - биберон, манджа, някоя дрънкалка, и пак наново. Ами, писва!!! И изведнъж - яяяя, нещо ми се мятна пред погледа. Напънах се пак - от другата страна. Стига бееее - две са! Напъхах едното в устата, наредих го другото и него и се оказа, че не могат да влязат заедно. Уф. Айде пак дертове сега....Понатъмъних ги по едно време тъкмо блажено стиснах да ги засмуча....АУУУУУ!!! Боли бееее....! Извадих ги аз от устата - викам, чакай да видя от де се взеха първо и що като ги хапя ме боли....Гледам аз...те от мен излизат! Ужаст! Имам си израстъци! Писнах аз от ужас, идва мама и какво мислите - че се притесни ли? Да, да...нали знаете каква й е обичайната реакция - да се зарадва. Аз акам - тя се радва. Пърдя като разпран - тя се радва. Напикавам я - радва се неистиво и вика другите да се радват и те. Та и сега пак неадекватна радост - "Аууу, мамин сладък, ти ръчичките ли си захапа, мамо, ама ето ти дрънкалка, не ги яж, пиленце"....Яяяя, ето нещо полезно - ИМАМ РЪЦЕ!!!! Мои са си! мога да си ги ям!!! 
Мина се известно време на радост и мир, един ден пъхам обичайно ръцете в устата да си джвакам и какво - нещо остро. Боли. ПАК ЛИ БЕ??? Писнах си аз обичайно...последва обичайната неадекватна радост на майка ми и ето нещо полезно - излизали ми зъби. ЗЪБИ??? Някой да знае за какво да ги ползвам тия работи???
Обясняват ми, че се ползват да манджам с тях. Ауу, полезно! Аман от течности - значи животът имал и друга страна, уха!
Преди месец и отгоре пък - познайте, сдобих се и с крака!!! Някой да знае - дали съм ги имал и преди? Не се сещам да съм ги ползвал, обаче като се замисля, вероятно са били там. Кой да знае, че стават и за дъвкане, що всъщност някой не почне да информиране младежта за полезните неща от живота?!
А, да...да ви се похваля за най-прекрасното нещо на света - манджата! Вие, като толкова ми се радвахте, къде бяхте да я светнете тая мойта майка, че аз само на мляко и пост не мога да я карам. То било чудноооооо - мръвки, зеленчуци, каши, плодове - аххх, все едно съм в рая! Вече ям мащабно и наще се усетиха, че могат да ми разнообразят малко живота с разнообразно меню - примерно, ям вече попара с масло и сирене, като не видял муам бисквити с мляко, пък една картофена супа как я яяммм....Мммм, искам още.
Иначе нещата са супер. Още не разбирам защо мало и голямо ме лигави като бебе, когато аз искам да съм седнал на масата и да си гледам спокойно сериала.
Ето, например, баща ми. Седи срещу мене, моля ви се - аз, пич та дрънка - той - остарели заигравки, и ми се пули един такъв насреща. Тъкмо да го питам какво иска - той бърза да си каже "Дай, тати, 5. Хайде, тати, дай пет!" Кви пет, бе, мен, кво искаш от мене?! И 10 ще ти дам, ама ти кажи първо аз кво ще изкяря от тая работа. Вдявам след малко, че иска да му чукна за "Гепи"....Ох, баща мииии, баща ми - с тия твойте остарели...айде, карай. Няма да се ядосвам, ма и на неговата няма да е - поглеждам го съсредоточено все едно еййй ся съм го разбрал, той тъкмо да се зарадва и аз "УАааа". Уригвам се значи, все едно за първи път през живота си, а той ме поглежда и почва да скача от радост, че съм бил истински мъж вече....Ало, а до ся кво - жена ли бях?!
Иначе взеха май да се поосъзнават, че все пак не съм дете. Оня ден ги чувам, че си говорят да ми купуват някакъв фитнес...Урааа, викам си, ще правя тяло, ще хващам погледа - и разбира се, представям си това:

Представете си как се почувствах, когато на екрана ми показаха това:

Дали ще успея да ги накарам да размислят и да се насочат към първото? 
Та така. Тука наближава един голям ден за мен....Моята любима става на 1 годинка (добре де, залитнал съм по кака, кво?!) . Дидито - нали я знаете? Таааа, голям ден ви казвам. Дано скоро ме огрее да я видя!
Айди, ставам ся, че да не досаждам. Ама ще дойда пак, чухте ли? А, снимки - във Фейса! Тва социалните мрежи са яко кууул!!!

Цитат на: beb4eto_na_me4o в 10.01.2011 16:15

Енфвя

Това май малкия го е писал ?!

Аха ха, ох с удоволствие го четох този пост и много се зарадвах и смях! Целувки на Митачето и на мама Гери  ! Само така, Герчо, малко по-спокойно и весело, тук понякога сме толкова сериозни и авторитетни, че и аз, честно казано, по някои неща не ми се пише, да не ми се нахвърли някой. Много ви се радвам, и пиши по-често!

Браво на Митачето голям м мъж станал  щом и фитнеса захваща    да ти е жив и и все с такива постове да ни радва 

Обичам ви!!! 

Ей момко, ама отдавна не си писал.
Само май по Дидито бягаш.
Браво за всички ооткрития.  Тепърва ще ти става още по-интересно. 

Здрасти Мишенце,
Отдавна не беше разказвал за премеждията си в света на големите.Аз ти предлагам да поговориш с майка си ,и да я навиеш да ти купи първия фитнес.Все пак си голямо момче вече- 75см и 9,450кг .Много се радвам че се завърна пак в нашите редици и не ни жали ама пиши пиши пиши.
Гледам ,че разнообразно меню си имаш-туй картофена супа е велико нещо да знаеш.Гледам гаджетата въртиш вече ,че и каки ама нали знаеш приказката-Вземи си кака да те отрака.Така че ще чакаме да споделиш любовните си трепети с нас и да разказваш за новите придобивки.Айде Мише много целувки ти пращам-нали си ми любовчия.

Здравейте, мили дами!
Бях забравила колко е хубаво да пишеш тук, да четеш после написаното след теб....Благодаря ви, че ни приемате пак и ни се радвате толкова! 
За съжаление последните два дни хич не са ни толкова весели...Нищо, че Митака после ще ги разказва със смях. Любовчията се разболя, разстройство, температура, на всичкото отгоре тая гадна температура се повлиява ужасно трудно от каквото и да е.
Цяла нощ беше с над 38 градуса....След като дадох Нурофен, скочи на 38,3, в крайна сметка няколко часа с оцетени чорапки, а вероятно и Нурофена, си казаха думата и към 4 сутринта успяхме да поспим малко...Душата обаче отказва категорично да яде, едва успявам да го накарам да приема течности, с един куп заигравки, песнички и муцунки приема няколко глътки чай или вода, по някога се излъгваме и за повече.
На мен и на татко му ни пламнаха главите. Едно, дето се притесняваме, второ, че сме в сесия - Жоро е на изпит утре, аз в петък...Ама, живи и здрави. Само малчо да се оправи.
Сега чакаме лекарката да дойде в къщи - аз отказах да го заведа в поликлиниката в това гадно време,
че и в това гъмжило на вируси. В крайна сметка за това са домашните посещния 
Та така...Стискайте палци да оздравява юначето, пък скоро ще се разпише пак тук. Той много иска, ама няма сили сега да седне да ви разказва още приключения. 
До скоро и усмивки от нас!

Ех, Ббече, много неприятно с тази болест на малчо....ние така изкарахме нова година, едната ми дъщеричка беше болна, за щастие свалих температурата, но за около 2 дни, имаше разстройство, кашлица, червено гърло, възпалено ухо...ужас, отказа да яде два-три дни, насила съм я карала да суче, но просто детето не искаше. След тези 2-3 дни започна полека да си хапва, но преди това забелязах, че си отспа (не спеше добре, защото й беше адски зле). В смисъл, че един ден спа почти целия ден без прекъсване (освен аз като я будех да папка, че изобщо не хапваше). ще започне пак да яде, спокойно, но ти все пак дори и малко насила го карай да приема нещо, мен ми казаха, че ако не яде ще я вкарат в болница на системи и да видиш как бутам гърдата насила (шише изобщо не иска), с пипета й сипвах направо в гърлото, за да не е без хич...та напров те разбирам какво ти е!!!

Гери стискам палци Миташки бързо да се оправя милия и ви пращам много целувки.

Милите ми те! Благодаря ви много за подкрепата и хубавите думи - и тук, и във ФБ.
Митака е по-добре, слава Богу. Няма вече разстройство и Т, само една кашлица се появи, ама мисля, че ще успеем да я овладеем.
Голям проблем с храненето, обаче. Отказва да яде - моето дете, дето едва му контролирах порциите, щото вечно искаше отгоре. Сега много трудно хапва и то наполовина, снощи за сефте изяде една купичка плодово нишесте и на вечерното преди лягане хапна половин порция млечна каша. Ужас....Стиска устата, върти главата, каквото и да му дам - просто прави на инат и отказва. Та ще се мъчим да се храним полека лека....Било нормално след разболяване, да видим до кога. Целувки на всички, ще го пратя Митака да ви пише много скоро!

Бебче, при нас отказът от хранене продължи 2-3 дни, в смисъл хапваше, но едва-едва, с триста зора и тъпкане. Ще мине, спокойно!!!