Лелее, много сте мили!!! Много благодаря на Деничка за прекрасната темичка, на Герганчето за подкрепата, която не спирам да получавам, на всички за пожеланията и милите думи!!!
Винаги съм се чудела от къде ще започна писането в темичката си, когато дойде време да имам такава. Струваше ми се един безкрайно далечен момент, който ще дойде…някой ден, обаче изобщо не съм помисляла, че този ден наистина ЩЕ ДОЙДЕ!!! Като четях в книжките как ще се променям, как протича една бременност, какви са възможните неудобства, не съм си помисляла, че и аз ще ги изпитвам…в моите представи, от мига, в който видях онази блеееедичка втора черта след безумно дългото закъснение на цикъла, аз вече знаех, че ще се наслаждавам на Страхотна Уникална Перфектна Емоционална Радостна бременност, на кратко – на СУПЕР бременност, през която ще летя на крилете на щастието и ще снимам растящото коремче, ще купувам бебешки дрешки, с таткото ще плануваме всичко до последния детайл, междувременно ще работя и ще ходя на лекции, все пак това, че съм бременна, не може да ме лиши от обичайния ми начин на живот, нали?!
Както можете да се сетите, плановете ми изгърмяха по всички параграфи…Горе долу това изглеждаше така:
Първи триместър. Страхотно, уникално!!! Бременна съм!!! Бясно звънене на лекаря, бясно разочарование от него – да му се незнае, като плащам 80лв за един смотан ехограф, очаквам поне да може да различи матка от яйчник! Спешна смяна на лекарите, попадам на мила изискана жена, дъщеря на най-добрата приятелка на баба ми по бащина линия от ученическите й години ( ако сте се загубили с цялата тази роднинска история, няма страшно – и без това и тая лекарка се оказа тотално куку). След смяната на въпросната лекарка най-сетне попадаме на кадърен и нормален АГ, жена, която ме води при друг такъв страхотен лекар, пак жена – която ме поема както майка орлица поема да се грижи за малкото си орле, нищо, че всичките ми прегледи минават по ЗК, не плащам и стотинка, не съм й роднина, тя просто е човек преди да стане лекар и се грижи за мен старателно и без да очаква нищо от мен, освен да приема отговорно факта, че трябва да се грижа за това бременността ми да тече добре здравословно. Тъкмо се похвалих, че не повръщам, и започнах…Гадост, която продължи до към 5тия месец, вместо да качвам, свалях килограми и слушах от разни бивши бременлинки колко било хубаво това, щото така не ми тежали килограмите. Гледам ги накриво, мисля си за това какъв кеф е наистина гадния драйф и докато реагирам, пак съм в приятелски отношения с бялата порцеланова гордост у нас. Долу пилешкото, лютеницата, подправките, абе – животът е в препечените филии и варените картофи!
Втори триместър. Повръщането бавно отшумява, пилешкото все още в Топ 100 на най-гадните храни. Сънят е мираж, обаче вместо да се възползваме, че не спя, се оказва, че съм с ниска плацента, което превръща и сексът в пълен мираж. Супер, будувам, единственото интересно по каналите са кулинарните канали( ама не ония, дето готвят, ми едни дето са с ограничение 18 плюс и дават едни изгладнели какички, които едни добри батковци добросъвестно хранят), а за капак Жоро е на работа на следващия ден и в даден момент заспива. Аз съм будна, умирам за сън или поне за секс, обаче на следващата сутрин съм си все така недоспала и незадоволена. Коремчето обаче расте, бебо се усеща как шава и някакси ми е кеф и се чувствам особено горда, щото причината за всичките ми неудобства е не кой да е, а МОЕТО БЕБЕ!!! Малко кофти беше влизането в болница, страхът, че нещо лошо може да се случи и после забраната за всякакво излизане, ставане и дори ставане…кво да се прави, не било лесно да ставаш МАМА!
Трети триместър. Еееее, вижда му се края! Коремът ми е просто само за снимки, когато стана, не пропускам да го пъча напред, та да се вижда. Ама пък съм готина!!! Нищо, че размерът на гащите ми е съизмерим с този на плата за парашутни скокове и деплтапланеризъм….Нищо, че и сънят, и сексът са приятен спомен от миналото..Лекарката каза, че тези неща не се забравяли и сме щели да си припомним как става, след като родя! Опитвам се да й вярвам! Изненадата е, че бебока ще излиза по-рано от очакваното…Голямо вълнение!!! Вече имаме количка, креватче, дрешки..Толкова е вълнуващо!!!
Дано не съм ви отегчила с тая почти безкрайна тирада, ама как да започна да пиша за това, което ме вълнува, като то всичко ми е ново и интересно!!!
Скоро ще се включа със снимки и разказчета - ще гледам да са по-кратички