Здравейте мили момичета,
Аз успях да си открадна малко време и влизам да ви напиша ред два...Повече ще са, като ме знаете колко съм кратка в разказите 
Днеска обаче ще съм сериозна и с малко неприятни писаници, за разлика от друг път. Дълго време се чудех как и дали изобщо да ви разкажа истинските подробности около моето раждане, но предвид усложненията, никак не ми се иска и някоя друга да пострада като мен. Не искам да ви плаша, а само да ви предупредя - така и така сядам, подробности няма да спестя за нищо.
Такааа...при мен в петък, 21 май, започна падането на тапата. Изтече секрет, който беше с розови жилки и аз, след известни консултации с някои по-опитни от мен, се уверих, че е тапата. Започнаха контракции, които засякох, че са 20 мин. Да поясня - както знаете, бях се насочила към Окръжна болница, ЖК ми водеше д-р Влаева, която е на кабинет там, а мислех да раждам при д-р Жекова - шеф на родилното отделение пак там. След като Влаева няколко пъти каза, че ще раждам по-рано, информирах веднага Жекова, но тя продължи да настоява, че аз ще си дочакам термина и нищо не говори за по-ранно раждане.
В петъка се обадих на Влаева, обясних й положението, тя каза да звъня на Жекова и аз така и направих. Жекова така и не си вдигна телефона, аз преди това няколко пъти я помолих да поговорим за раждането, с идеята да я избера за екип и да си платя..тя обаче си настоя, че аз скоро няма да раждам и отказа да говорим по въпроса. Взех си багажа аз и потеглих с наще, приеха ме в родилното и Жекова, след около час чакане, се появи да ме погледне. Контракциите си продължаваха на 20 мин. Тя ме прегледа, установи разкритие пръст и половина, шийката скъсена, и отсече : Няма да раждаш. Казала съм термин 22 юни и това е. Ама и изобщо какъв е тоя зор да влизаш в болница, не те знам. Айде ще те приема да се успокоиш малко...
След което ме прие по пътека за задържане на бременност – 144 клинична пътека, която е до 36г.с., нищо, че аз вече влизах в 37. Мен това направо ме втрещи, другата лекарка в кабинета също я попита сигурна ли, обаче Жекова нещо й каза тихичко и тя попълни документите. От там нататък се започна едно наливане със системи магнезий, спазмолитици  и тн – да задържаме бебето, представяте ли си?? Тапата продължаваше да пада, пукнаха ми се водите и започнаха да капят – не изтекоха изведнъж. Контракциите си продължаваха...А мен де що мина лекар ме прегледа и всеки казваше, че ще раждам и ако не е тази вечер, ще е утре.
Утрето дойде на 24 към 18:20, когато най-сетне се спукаха хубаво водите и изтекоха като теч...Разкритие два пръста и половина, контракции – на 15 мин. През цялото време – петък, събота и неделя, както и понеделник през целия ден Жекова настояваше, че аз няма да раждам – обаждаха й се по телефона. В последствие ми се изясни от къде идва драмата – че съм приета по пътека за задържане, която е минимум 5 дни, а ЗК я заплаща на отделението.  На визитациите се изписват лекарствата, които влизат в пътеката, но те така и не стигат до пациента. В моята стая имаше още три момичета – на всяка от тях бяха записване симптоми, които да отговарят на изискванията за приемане по пътеката, но нито ги имаха, нито им даваха лекарствата, които записваха, че им се дават. Например – на мен ми записваха по-малки размери на детето, защото иначе няма как да обяснят приемането за задържане. На едно от другите момичета записваха сипмтоми за прееклампсия – високо кръвно и отоци, белтък в урината, а тя преносваше два дни и не й даваха никакви лекарства, нищо, че отбелязваха такива за всеки от симптомите.
Е, да, ама аз тръгнах да раждам на 4тия ден от пътеката. И се започна една лудница – аз вече бях на магарето, а ми тикаха в ръцете да подписвам документи, че са ме изписали по-рано същия ден, а аз се връщам през спешния център и ме приемат на ново. Дори не помня какво съм подписвала – вече бях с жестоки контракции и само чакахме още няколко см разкритие за да започнем.
Направиха ми клизмата в разгара на контракциите, защото тогава успяха да оправят част от документите. Беше отврат, толкова болеше, че не ми се спомня.
Раждането поне като започна, мина добре – екипът, който ми се падна, беше чудесен и се погрижиха добре за мен. Аз съм с 12 шева – 5 външни и 7 вътрешни.

Два часа, след като родих, тъкмо ме слагаха на количката, дойде една лекарка от Неонатологията и ми съобщи, че детето не е добре, сложили са го в кислородна палатка, но не му подействало и са го прехвърлили в кувиоз. Каза, че не може да ми даде никаква информация повече, чакат изследвания, но не ми гарантира нищо. Не знам как не припаднах там, честно ви казвам. На следващия ден никой не дойде да ми каже поне една дума как ми е рожбата, аз станах още 3-4 часа след раждането, на следващия ден вече ходех, само и само да успея да стигна детското отделение и да попитам лично какво се случва. Добре, че едно момиче от съседна стая ми каза коя лекарка да търся. Обясниха ми, че има проблем с адаптацията и за това е в кувиоз. Наливат му антибиотик, щото не искали да чакат изследванията, та било профилактично. Всеки ден някой лекар ми казваше нещо ново – ту, че е зле, ту, че нишо му няма. Полудях! Накрая баща ми се обади на наша близка, която е много известен лекар – неонатолог, тя се обадила в отделението и ги вдигнала на балон. Тогава чак – вечерта на третия ден от раждането, имах реална информация какво се случва – дечко е добре, по-трудно се адаптира, което се случва при голяма част от бебетата, няма нищо в изследванията му, но пътеката, по която са го приели, изисква съответните неща. За това са ми говорили така, за да не се усъмня защо го приемат  по такъв начин.
Между временно, на мен три дни никой не ми погледна шевовете, а мен вместо да ми минава, ме болеше все повече и повече. На 4тия ден вече след моя настоятелна молба един лекар ги погледна и каза, че всичко е наред.  Буквално хвърли един поглед, не беше преглед. А на следващия ден на визитацията Жекова вече се държа безобразно. Каза, че шевовете нямало да заздравеят лесно, защото съм твърде дебела, а те са предвидени за по-слаби родилки. Аз, само за информация, вече бях свалила всички кг, качени през бременността – 8кг.  Освен това накара една от акушерките, която държеше без ръкавици и с неизмити ръце – подмяташе картони, папки и какво ли не, една щипка – да ме разтвори леко, че от „тия тлъстини нищо не вижда”. В последствие се оказа, че е говорела за огромни оток, който се е получил...Освен това каза, че сама съм виновна, че детето ми е кувиоз, защото съм си навила на пръста, че ще раждам и съм го предизвикала сама. Когаро малчо го изкараха от кувиоза, аз вече имах кърма и помолих да ме преместят в стая за родилки, та да ми дадат детето при мен. Изредиха се две лекарки от детското и две акушерки да молят Жекова да ме премести, но тя отсече на висок глас :Гергана няма да се мести и това е положението. Така 7 дни малкия така и не дойде при мен, ходех да го виждам в детското, но за половин час. Не ми позволявах повече, а заради пътеката не можеха да го изпишат по-рано.

След като ме изписаха продължих с температурите и болката. Обадих се на Влаева и тя веднага ме прие. Тежък оток, сериозно възпаление на шевовете и опасност да се наложи да ги махнат и да шият наново. Сега вече съм по-добре, слава Богу, отокът спадна, а раните заздравяват, макар и много по-бавно, от колкото би трябвало.  Надяваме се и се лекувам, та да заздравеят поне вторично. Дано.
Иначе Жекова действително е специалист и се държи добре...но с тези, които си плащат. В отделението една вечер приеха момиче с 5см разкритие, но слаби контракции. Жекова я попита дали си е платила за екип, момичето каза, че не е. Попита дали ще си плати – момичето пак каза не. Тогава Жекова каза „Като не искаш да си плащаш, ще си чакаш контракциите тогава. Няма да те вкарам да раждаш и няма да ти сложа система”...момичето се мъчи цяла нощ, накрая в 2 следобяд на следващия ден роди със спешно секцио. Добре, че не я изпуснаха...Ама нали не си е платила. И това е само част, от това, което видях и чух. Правете си сметка!

Гери,много мъчно ми стана колко много си изживяла! А,как се изнервих от тези "клинични пътеки"!Аман от тези значи!Как може да те мъчат толкова много!И за раждането и за малкия! Аз се възмутих!Надявам се да си мнооого добре и макар че такова отношение не се забравя,поне да не го мислиш!Виждаш крайния резултат и си даваш сметка че всичко се забравя,ама защо за Бога трябва да има такива безморални лекари!Силно мамче си!
Цлувки на малкия мамун от нас с Михи!

       
Гери, нямам думи просто... тая Жекова... ти толкова разчиташе на нея, направоооо    
Еми ние дето няма да си плащаме какво правим... оф, така се ядосах

Миличко Гери радвам се, че всичко приключи добре, нека скоро се махат тия шевове и болката около тях.
Целувки!

Гери, кофти преживяване си имала, съжалявам да го прочета и за те, но ...... явно никой не е застархован, нали ?!?
Важното е сега, че сте вече добре и ти и малкия ти мъж.

Ако позволиш, ще споделя мнението си, че според мен правиш груба грешка с даването на този чай, и то в количество, почти колкото едно хранене. Дефакто на мишока ти едно ядене му идва само гола вода, а той е ужасно малък, за да му е достатъчно това. Освен това стомахчето му се напълва с тази ненужна течност и освен, че променя микрофлората му, то и го надува и не остава място за наистина важната за него храна.

И, сори, че питам така, може би нагло, ама с кърменето не разбрах какво е станало, че сте се отказали ?

Ама красавец си имаш иначе, а, гордостта на мама и тати !!!!!!!!!!!!!!!!!

Герчо, миличка, направо незнам какво да кажа. Изумена съм е малко да се каже в момента.
Ходя при Жекова от както съм в София - да, в частния й кабинет, но винаги е била много коректна. Вчера бях за вземане на секрет за изследване, освен това се консултирах с нея сигурно 30мин по разни въпроси и ми взе парички само, колкото струва изследването (10лв) - нищо за нейния труд. И винаги е било така.

Просто не мога да си обясня подобно държание и ми е много мъчно, че точно на теб се е паднало.
Прегръщам те много силно и, честно истински се възхищавам на силата, която имаш след това, което ти се е наложило да изживееш.
Искрено се надявам бързо да се възстановиш, не само физически, но и психически от това и да остане само крайния резултат от всичко това - вашето сладурче.
Много целувки от мен  

Гери, направо съм ужасена, но това е действителнноста в нашата страна.Ужасно е но е така.
Радвам се че ти и малчо сте добре, радвам се че всичко е свършило благополучно.
Много прегръдки за теб и да нацелуваш малчо.

Останах без думи! 

Дано вече да не ти се случват такива неща и всичко да е останало зад гърба ти. Имаш най-голямото щастие в ръцете си и прекрасно семейство, което те подкрепя. Мисли си само за хубавите неща. Прегръка и целувка от мен!

Гери,нямам думи от това което прочетох
Не,че  е нещо което не се е случвало,не се случва и няма да се случва в нашата мила родина,но въпреки това просто останах без думи.Освен да си взимаме децата и да се омитаме от тази наша родина,какво ни остава.Един ден с тях някой ще се държи така,защото не вярвам нещата да се променят.Та те стават все по-зле.
Надявам се и ти стискам палци да се възтановиш и физически и психически бързо.дРУГО ПРОСТО НЕ ЗНАМ КАКВО ДА КАЖА-УЖАСЕНА СЪМ.

Думи нямам, това е нечовешко просто... Ние отиваме там да родим дете, да дарим един нов живот.. не сме престъпници, не сме убийци, що за отношение... Искрено се надявам и вярвам че съществува справедливост!
Какво безочие е това.. много се изнервих..
Бебче, искрено ти съчувствам за всичко, което си преживяла, бързо възстановяване и горе главата, всичко свърши сега вече сте на най-прекрасното място – у дома обградени с много обич

Аз през цялото време четях с отворена уста от изумление,все пак се радвам,че сподели преживяното с нас,та малко или много да си имаме едно на ум и да очакваме неочакваното.
Поне всичко е минало,възтановявай се и бебчо да е жив и здрав да му се радвате.

Аз също съм ужасена - ама какво от това. На лекарте не им пука, защото те на наш гръб пари вадят... Вече имам чувството, че почти с всичко, което е свързано с бременноста и с бебчовците ни след раждането е с идеята да ни се измъкнат повече пари.
Бебче, кураж мила, дано по-скоро забравиш всичките неприятности и мъки. Пожелавам ви само хубави емоции от тук нататък. 

Благодаря ви за разбирането и подкрепата, те означават много за мен!
Аз вече се старая да не го мисля, като погледна Мишето как спинка сладко и всичко забравям. Но искам да се знае за случилото се, все се надявам, че ще има някаква полза от това.
Ина_Лимончето, сега ще ти обясня, миличка. При мен кърмата просто не е достатъчно за да се нахрани малкия, макар че не съм се отказала и упорито стимулирам - цедя след хранене, пия чай за кърмачки, житена вода иде що има бабини илачи за кърма. Мисля, че помагат - увеличава се изцеденото количество бавно, но славно. Сега обаче покрай температурите и лекарствата не го кърмя, само цедя и изхвърлям, от което сърцето ме боли, ама с лекарства не бива да го храня. В началото го слагах на гърда, но заради жълтеницата много лесно се уморяваше и заспиваше, та оставаше гладен, а едва го събуждахме да се нахрани. За това в Неонатологията, а после и нашата педиатърка, ни посъветваха да си го дохранвам, пък колкото изцока, важното е, поне докато премине жълтеницата и се успива, да се храни добре. А на мен ми казаха да се цедя, за да следим колко реално има в гърдите, та да се прецени с колко да се дохрани, че той си заспиваше гладен и с часове можеше да спи без да се събуди да яде. И преди да почна с лекарствата си му давах изцеденото, да изпива и него.
За чайчето - то е едно на Хип с копър, леко подсладен, пак го включихме покрай жълтеницата, че не искаше да минава, а пък не исках да го наливам с глюкозата както ни казаха. Пи и от нея, ама чая повече ми се нрави да си призная. Давам му колкото той пожелае, не го наливам насила, просто гледам да се оводнява добре. Иначе пие като се разбуди между храненията, за това съм написала, че е или преди, или след хранене - явно не съм обяснила правилно 
А пък на хапването не му пречи изобщо  Яде си детето добре, слава Богу, по два три пъти на ден пълни памперса и естествено е гладен пословично след това. Иначе съм ти много благодарна за мнениято - винаги ще се радвам да сте откровени с мен, никой не се е родил научен, а опитът на всяка от вас ми е ценен и полезен!
Хайде, пак се разписах, пускам ви малко снимки и изчезвам 

Лелеее,на снимката с баща си направо се изумих! Ама малкия е чисто копие татино!Сладурииии!
Гери и аз давам само чайчето на хип и да ти кажа когато Миши се излъже да пиине,защото тя не го обича много,муси се!Та има някъв ефект!
Целувки!