Здравейте мили дами,
Мама не може да седне на компютъра, за това реших да ви пиша аз - все пак за мен се говори тук, гледам

Радвам се, че така се вълнувате покрай моето появяване на хоризонта! Ако мама можеше да седне, сигурно щеше и тя да ви благодари. Обаче тя нещо е много заета напоследък. Какво прави - нямам идея. Аз съм кротък - давам глас само като съм гладен, ама какво да се прави, като не може да ми чете мислите - сама си е виновна! Освен това тя казва, че мрънкам, когато ми е пълен памперса ( това чудо кой го измисли, беее??? Аз съм мъж - отива ли ми според вас да ходя в ..гащите

) Е, не мрънкам - тя просто не разбира висшата форма на общуване, която се опитвам да наложа в къщи.
Да ви разкажа сега за себе си
Мама я приеха в някаква странна сграда в петък миналата седмица. Тая жена много нерви хаби! Аз все още си бях на почивка в хотел "Корема", местност "Мамино тяло". Не знам защо това не са го отбелязали на картата, обаче честно ви казвам - чудно място! То обслужване, то място..ммм, голям кеф. Е, да де, ама нали всяка почивка привършва в един момент....Та дойде време да си ходя и понеже никой не благоволи да ме подкани, реших да им покажа на всички, че на мен ми е време да си хоооодяяя. Бутам аз да излизам - някаква луда лелка ми прави мръсно да ме държи на сила. Значи, кви бяха тия гардове - от някаква фирма "Системи за задържане", голяма борба падна. В крайна сметка в понеделник - 24 май, най-сетне им показах, че аз реша ли да си ходя - спиране няма!!! И тръгнах...Е, не беше толкова тясно като се настанявах..Егати пътя, егати чудото! То тясно, тъмно, мокро - и на време не случих значи. Тръгнах през нощта уж с идеята да избегна задръстванията - нали знаете какво се случва след няколко почивни дни...Обаче и времето беше гадно, и завои много..Гадост! Както и да е, като успях най-сетне да изляза от тоя ужасен път, нададох един як вой по адрес на пътуването и какво да видя - една камара грозно облечени хора ме гледат като 8мото чудо на света! Оглеждам се - всичко ми е наред - две ръце, два крака..кво сте ме зяпнали ся?? Олеее, в един момент както да видя - няма ми панталоните...мани тва, ми и гащи даже нямам! Ужас! Излагация значи! И какво да правя да ги разкарам сега тия от себе си...Ами, срам не срам ще ви кажа - напиках ги. Всичките! Както ме пипаха...Ами така де, какво пипат без позволение?? Той човек за едното достойнство живее в крайна сметка! А мама чух, че ще я шият - ама тя да какво е правила, че се е скъсала? 12 шева ..хммм, да се е пазила. Мен що не ме шиха - щото се пазя!
Взеха ме изведнъж и ме затвориха в някаква прозрачна кутия като музеен експонат...Еййй..от трън та на глог значи! А мама къде беше мислите - седи си в стаята и идва чат пат с тати да ме гледат и обсъждат. Алооо, тука съм и ви чувам - извадете ме от тук, бе! И след три дни викане и чакане се сетиха да ме извадят. Предложиха ми млечен бар да позамажат излагацията около посрещането ми - значи, аз основно консумирах коктейл "Ци Ца" ( малко китайска енергия) и Нестле Милк Нан - "бебетата знаят защо". Чудно! Топло, удобно - така се понася.
На 30ти най-сетне се прибрахме у дома. Аз ли съм се променил от почивката - не знам, но всичко ми изглежда ново. Може би заради мен са се постарали така баба и дядо, знам ли...Благодарско де! И леля и вуйчо много ми се радват.
Малко ме тревожи, че спя в стаята на мама и тати - не знам дали ще ми връзват мацките така, ама карай...Нали съм готин, наще все някога ще се решат да излязат навън за час два. Нещо баба ми се гласи да седи в нас през това време, ама ще й намеря и на нея цаката...ще завикам и ще избяга, хахаха....
Та така покрай мен. Хубав режим имам - ядене, спане,къпане..кеф! и яко гушкане!!!!
Айде, ставам, че нещо се уморих. И ако има готини каки - пишете на мама. Свободен съм!!!! Снимки ще си пусна скоро!!!
На 30ти