И сега продължавам да ви надувам главите - както си ревях и нищо не чувах от успокоенията, изведнъж се освестих, видях, че ди джеят вече е преместил вътре, всички гости са настанени, смеят се, приказват се и им е весело. Чух, че обяви наздравицата с гостите и си казах, че трябва да се стегна, но бях като в транс.

Тръгнахме по масите за наздравицата, честно казано вървях като в някакъв сън, хората се радваха, сто пъти ни качваха по масите за традиционното "Горчиво", те се радват, аз - тъжна и ходя като призрак и в един момент, докато течеше наздравицата чух една от любимите ми песни от саундтрака на филма "Гладиатор" - Hans Zimmer i Lisa Gerrard - "We are free", дано се сещате коя е.
Тя ми е много любима и знам, че не става за танцуване, но бях помолила ди джеят на една от предварителните ни срещи, ако може да я вмъкне някак си и той го направи - във възможно най-подходящия момент!!! 
Когато я чух, докато поздравявахме гостите, усетих как на лицето ми се появява усмивка, погледнах ди джеят и му извиках, че сега вече наистина е успял да ми оправи настроението и наистина като че ли се успокоих, продължих наздравицата с усмивка и с повече радост отколкото с тъга.
За пореден път се убеждавам каква е силата на музиката....

Оттам нататък всичко е като в сън - смес от положителни и отрицателни емоции.
Отпуснах се, казах си, че каквото е такова, такъв ми бил късметът, много не осъзнавах какво се случва около мен, танците започнаха с пълна сила, на моменти бях много щастлива, на моменти като се сетих за случилото се, се натъжавах, но всичко мина толкова бързо, че не мога да осъзная кои емоции са преобладавали, но май повече положителните.
Хората определено се забавляваха въпреки теснотията, импровизираната вече украса, крайно неподходящото разположение на масите и факта, че са отделени в 2 зали, в една от които музиката почти не се чува, задушната атмосфера и фактът, че навън е една прохладна лятна нощ (дъждът беше вече спрял), а ние сме набутани вътре.

Но си спомням, че много танцувах (на моменти се чувствах щастлива, на моменти тъжна), постоянно разни хора от гостите ми говореха колко хубаво е всичко и как никога не са присъствали на такава сватба, от време на време чувах и възхитени коментари за разни дребни детайли от сватбата, които си мислех по принцип, че хората не забелязват - като се почне от подноса за халките, късметчетата и се мине през етикетите за бутилките та чак до сватбените ни чаши.

Спомням си, че на няколко пъти се опитвах да седна и да изпуша по една цигара, но не успявах, защото все чувах някоя любима песен и много, много танцувах.

По едно време много ме заболяха краката, върпеки че уж сандалите ми бяха доста удобни, не много високи, а и 10 пъти обиколих града докато си намеря преди сватбата силиконови стелки на "Dr. Sholl" (навсякъде бяха свършили, голямо търсене имало и не можели да смогват със зареждането, накрая успях 2 дни преди сватбата). Спомням си, че поне 5 човека помолих за лепенки и никой не ми даде, а уж си бях приготвила чанта за извънредни ситуации, ама тя останала в някоя кола и къде е, не се знаеше. А и в лудницата, всеки явно е гледал да се забавлява и молбата на булката за лепенки е влязла на много хора през едното ухо и е излязла през другото

Най-накрая една от приятелките ми реагира и ми бяха доставени експресно лепенки, ама аз вече не си чувствах краката и се събух боса за латинотанците. Приятелките ми от солидарност към мен и тя направиха същото. По този каменен под, това не беше най-подходящото решение - краката ни станаха черни, някакви камъчета се ронеха от пода и от време на време ги настъпвахме и не беше много комфортно, но пък беше весело. Въобще за отрицателно време успях да затрия резултатите от 90-минутните усилия на момичето, което ми направи педикюр тип "цялостна терапия" в деня преди сватбата - ранички, пришки, черни стъпала и т.н. бяха резултатите от моята терапия срещу тъга тип "латинотанци" 

Наистина не помня много неща, спомням си само, че с младоженецът се "засичахме" от време на време, търсих го, той бил в другата зала при гостите да им обърне внимание, по едно време всеки ме занимаваше с нещо и аз се изнервих и помолих кумата да излезем навън, за да си почина 5 минути от емоции, танци и хора и същевременно да ми оправи връзките на бюситето, че нещо само се развързваха. Навън, дъждът беше спрял, имаше странични клиенти под навеса тук-там, на мен ми стана пак тъжно, че не сме навън в тази прохладна лятна нощ, макар всичко да лъщеше мокро от дъжда.
Кумата почна да ми оправя връзките и аз използвах момента да остана насаме със себе си (имах нужда от това за минутка след толкова емоции - тъжни и весели), но въпреки че бяхме отишли в отдалечен край на градината, дечицата от сватбата (момиченцата всъщност, нали им е в кръвта да "преследват" булката) успяха да ни намерят и ме "издали" на младоженецът къде сме, който през това време усилено търсил своята "булка-беглец"  , така че време за оправяне на връзки и усамотение всъщност не остана.

Та нали ви казвам, че по едно време много ме занимаваха с разни неща, едно от които по спомени беше постоянният въпрос: "Какво става с танцьорите, които ще играят с пилето и тортата на кумовете?"
Поне 5 човека ме питаха, оказа се, че първо ди джеят ме е питал, а аз въобще не съм го чула и той "строил" някои от гостите да ме преследват и да ме питат, докато осъзная какво ме питат и им отговоря най-накрая

Истината беше, че направих една много генерална грешка в организацията - тъй като аз си организирах всичко, основно аз имах координати на ангажираните хора и не се сетих преди сватбата да възложа на някой от гостите да си запише телефоните и ако има някакъв проблем да се занимава той.

Така стана по-рано в деня на сватбата и с оркестъра, когато милото, докато се приготвях ми звънна да ме пита какво ставало с оркестъра, защото ги нямало още. Звънна в 12:15, а уговорката с оркестъра беше за 12:00, за да не окъснеят много с взимането на кумовете и на булката.
Звънна ми той, аз тъкмо почвам да се приготвям и щях да падна, че за капак и оркестърът го няма, след всички издънки, които станаха преди обяд. И ми иска телефона да им се обадил, ама аз го нямам в мен - сетих се, че е останал в някаква тетрадка в дома на милото, която кой знае къде са я прибрали при почистването преди сватбата и е невъзможно да се свържем с тях.
Накрая, макар и със закъснение хората дошли и сватбарите тръгнали за кумовете, но за мен беше поредната инфарктна ситуация в поредицата издънки от сватбения предиобед

Та и с танцьорите така - оказа се, че само аз им имам телефона (ама този път бях го записала в джи ес ем-а си  ), аз въобще не знаех, че закъсняват, защото бях загубила представа за времето. След като разбрах, че трябва да им се обадя, го направих и те казаха, че след малко идват.

Дойдоха, играха, чак кумът стана да играе ръченица, а уж не можеше и щеше само да си седи, докато му играят с пилето. Стана купон, после поведоха Елениното хоро, което въобще не беше по сценарий, но се получи много свежо, поздравявам ги за самоинициативата  , хората играха и беше наистина весело.

И да ви обясня защо закъснели танцьорите. Разбрах го чак след сватбата - то бива, бива каръшака сватба, ама това моето е извън пътя вече

Тези 18-годишни сладури (танцьорите) играят в един състав и аз знаех, че по-рано вечерта имат участие в Созопол и според тяхната програма и уговорката ни между 22:00 и 22:30 трябваше да са пристигнали на моята сватба.

Да, ама заради дъжда, от заведението в Созопол им казали да не тръгват от Бургас, защото програмата се проваля. После дъждът спрял и от заведението в Созопол им звъннали да тръгват, защото решили въпреки че е мокро да има фолклорна програма навън и децата тръгнали с голямо закъснение за Созопол, как са бързали да стигнат, да си изнесат програмата и да се връщат за Бургас за моята сватба, те си знаят, ама успели.

Но на връщане, тъкмо доволни, че ще дойдат без прекалено голямо закъснение, се оказало, че входа на пътя Бургас-Созопол е затворен заради катастрофа и макар и на 2 крачки от Бургас, не могли да влязат в града и трябвало да чакат да го отворят сумати време Но важното е, че успяха  да дойдат

Ама кажете, чували ли сте за толкова каръшка сватба - като слушам на хората колко гладко им минава всичко, все се чудя има ли друго такова чудо като моето, ако има някакъв конкурс от сорта: "Най-каръшка сватба" или "Най-много сватбени издънки" със сигурност съм го спечелила от раз

kiksi, мила, знам, че ти гледаш на сватбата най-вече от гледна точка на организатор и на човек, който е мечтал, изстрадал и изпипал всеки супер малък детайл. Но все пак ти си била и главния участник, и център на вниманието, и съм сигурна, че всички са били много впечатлени от теб и от сватбата като цяло. Като си гледаш снимките и филма ще видиш колко хубаво е било всъщност. А и най-важното е, че си се омъжила, че си госпожа, и че отсега занапред имате опит в справянето с всякакви трудности и бури  - заедно! Определено ще има да разкаваш толкова забавни моменти от сватбата, а това я прави по-специална и интересна 

Слънце , много си права, всъщност! Колкото повече дни минават (днес ще празнуваме една седмица от сватбата  ), толкова повече отрицателните емоции избледняват, по-скоро ги възприемаме от забавната им страна и остават само положителните и усещането, че сме семейство!

Сега накратко и за някои по-интересни моменти от сватбата, които наистина ме накараха да се чувствам щастлива и определено ми повдигнаха настрението: 

Първият ми братовчед, който пя "Бургаски вечери". Не си мислете, че става въпрос за някакво професионално изпълнение. Той е голям образ и всеки, който прекара с него поне 5 мин. пада от глупости и от смях. Та изпълнението беше доста фалшиво, с много вживяване обаче, а като видях, че певецът в едната си ръка държи микрофона, а в другата - цигара, наистина щях да падна от смях. Всички много се забавлявахме 

Вуйчото на свекърва ми, който е по професия начален учител, но с талант на комедиен актьор и невероятен имитатор, изнесе 10-минутна програма, която беше изненада дори и за нас с милото.
Първо имитира перфектно странджанската народна певица Магда Пушкарова. Понеже на мен половината ми рода е от Странджа, гостите ни от Малко Търново бяха най-впечатлени и казаха, че е докарал гласът й едно към едно и ако амо са слушали, без да гледат са щели да помислят, че наистина тя пее.
После се изяви като Георги Парцалев в ролята на баба Гицка и всички изпопадаха от смях, беше адски забавно и весело. 

И другият от силните моменти - не забавен, но адски трогателен и голяма изненада за мен и милото.
Ди джеят каза, че има някакъв специален поздрав за нас и почна да чете някакво много затрогващо послание и ние помислихме, че някой от гостите прави специален поздрав. И щяхме да паднем, когато накрая ди джеят обяви, че поздравът е от приятелите ни, които живетя в САЩ и много съжаляваха, че не успяха да се върнат в БГ за нашата сватба.
По едно стечение на обстоятелствата, тези наши приятели се познават с ди джея (той беше и на тяхната сватба ди джей), свързали се с него преди сватбата и му изпратили този поздрав да го прочете на сватбата ни. Наистина беше много мило и страхотна изненада за нас двамаа и аз пак се разплаках, но този път от щастие! 

Другият силен момент, който ме направи много щастлива, беше зарята - страхотна, невероятна направо! Жалко само, че трябваше специално да излизаме навън, за да я гледаме, най-добре щеше да е да си бяхме навън и директно да вперим поглед в небето, ама нищо 

Гостите пак бяха много впечатлени, но помислиха, че сватбата свършва, че трябваше да им обяснявам, че нищо не свършва и продължаваме пак вътре, просто разрешителното за зарята ни е било за този час и затова тогава е била и зарята.
А пропуснах да ви кажа, че 3 дни преди сватбата, се оказа, че в общината са ни загубили документите за зарята и на цялата лудница с ангажиментите по сватбата последните дни и с това трябваше да се занимаваме - да оправяме кашата им и чакахме 1 час някой да ни обърне внимание 

Но мина и това и наистина беше страхотно, само дето установих, че по време на зарята младоженецът го е хванала отново липсата и се зачудих къде ли е, реших че е отишъл сам да си пуска фойерверките на собствената сватба, нали е професионалист-пиротехник и сигурно сърце не му е дало да стои мирно по време на зарята , почти се оказа, че съм познала - само че не ходил да пуска фойерверки, а да отцепва района, докато трае зарята.
Този моят мъж, дори и на сватбата си не спря да работи 

Същото се получи и с тези фойерверки, които по принцип се пускат на  1-вия сватбен танц - като бенгалски огън изглеждат и излизат от земята, наричат се вулкани.

Ние решихме при нас да не са на 1-вия сватбен танц - само летящи балончета да имаме, а вулканите да ги оставим за последния сватбен танц, защото на 1-вия ще е светло и няма да имат нужния ефект, а на последния танц вече ще се е стъмнило и ефектът като край на сватбата ще е невероятен. Да, ама това беше план за навън. Ако знаехме, че ще завали, щяхме да си ги пуснем още на 1-вия танц, докато бяхме навън

Аз тайничко се надявах, че въпреки че сме вътре, ще ги имаме на последния танц, защото принципно се използват за вътрешни сватби, но милото каза, че нашето заведение е много тясно за подобни фойерверки и ще се задими адски всичко, ако го направим, затова отпада напълно тази част от програмата. И даже ми сочи една торбичка, стоварена до булченската маса  и ми вика: "Аз даже вече съм ги обезвредил, за да не стане някоя беля".
Е, честно ви казвам, щях да припадна, кога е успял да ги обезвреди вулканите този моят младоженец, страшно професионално изкривяване има явно, щом дори и на собствената си сватба се занимаваше с това, при положение, че съдружникът му си правеше по принцип всичко. 

Хем ми стана смешно, че си имам младоженец-маниак-пиротехник, който дори и на собствената си сватба -  , хем ми стана много тъжно, че ще трябва да се лишим от този прекрасен момент и всичко заради този отвратителен дъжд.

Затанцувахме последния танц, с който сватбата щеше да свърши и изведнъж - изненада - съдружникът му запали един вулкан точно пред нас, докато танцувахме и аз бях толкова щастлива от тази изненада.  Милото си мислело, че е обезвредило всички вулкани, ама съдружникът му си имал резервен вариант и аз засиях от щастие.

Е, беше само едничко, но предвид обстановката и това беше много ефектно, а и то едно бая опуши това тясно помещение, а представям си, ако бяха повече 

После сватбата приключи и булката осъзна, че е гладна, пие й се бира, пуши й се и е решена на живот и смърт най-накрая да се добере до тоалаетната, след като по време на цялата сватба не е имала възможност да го направи нито веднъж

Всички изчакаха чинно да се задоволят тези мои претенции, преди да тръгнем за дискотеката, където бях резервирала места отпреди няколко дни.

Музиката беше вече спряла, естествено, но през това време гостите започнаха да дишат хелий от балоните и да ръсят глупости, след малко и аз се присъединих към тях и стана страшна веселба.   

Но има и още - най-накрая тръгнахме към дикотеката, зацепихме пеша направо през Морската градина, уж близо, ама както ни боляха краката, бая далечко ни се стори.

Отиваме - дискотеката фрашкана с народ, ама аз спокойна - бях си резервила цял бар във външната част на дискотеката, под едно навесче и си викам добре че го предвидих и този момент, че трудно ще се намират места в събота вечер.

И вече наистина ще паднете, защото поне на мен ми се видя невероятно - дори и в края на сватбения ми ден (по-точно нощ) издънките да продължават.

Отиваме до резервирания преди няколко дни бар в дискотеката и гледаме - зает и то много хора, никакъв шанс да се сместим с моите близо 20 човека гости, с които тръгнахме на дискотека.
Аз им казах да го освободят, защото е резервиран и някакво момче ми казва, че и те са го резервирали от 2 дни и започваме да спорим - той твърди, че те са го резервирали, аз твърдя същото, той казва, хайде да се сместим всички, но просто беше невъзможно.

И докато си говорим с това момче и спорим тяхна или наша е резервацията, чувам зад себе си глас: "Какво става тука?", обръщам се и гледам  - друга булка. И двете стоим с невярващ поглед и се гледаме странно, а наоколо - аплодисменти, смях и възгласи: "Голям майтап, две булки на едно място"

Не можах да разбера в крайна сметка тези от дискотеката ли са се объркали, когато хората от другата сватба са дошли преди нас и са помислили, че сме ние, като са видели булка и са им дали резервирания от нас бар. Или хората от другата сватба наистина не са ме излъгали и са имали резервация и те като нас, а онези от дискотеката просто са дублирали резервациите.

Във всеки случай ситуацията беше колкото комична, толкова и трагична. Моите гости седят тъпо отстрани и чакат и нямат къде да застанат, защото някой направил гаф с резервациите 

Побеснях и тръгнах като фурия из дискотеката както си бях с булченската рокля да търся управителя. Сервитьори и бармани само вдигаха рамене, че не знаят къде е.

Накрая се върнах до бара, на който трябваше да сме ние. Застанах зад бара и казах на барманката, че не мърдам оттам, докато не доведе управителя и ще си седя при нея зад бара, че дори ще се самообслужа с някое питие за компенсация. Сега ми се струва леко селска проява от моя страна, ама тогава бях направо 

Но поне подейства, защото след малко управителят цъфна, взе да говори някакви глупави оправдания, но имаше словесно нападение срещу него от страна на моите приятелки, които също окупираха бара от вътрешната страна. Такова крещене беше от тяхна страна, че той наиситна си глътна граматиката. Някой в друга тема, по друг повод беше използвал израза "стадо озверели шаферки". Е, определено управителят беше нападнат от такова стадо и накрая се предаде и неизвестно как в пълната с хора дискотека веднага ни освободи цяло сепаре с една бутилка "Джони Уоукър" на масата за извинение за гафа с резервацията.

Не че после сервитьорката не ударила здраво в сметката милото, без той да се усети и не си го избили това "извинение", ама нищо. Поядосах се като разбрах как тънко-тънко го е минала в сметките, ама вече не ми се разправяше, не че не сме се "охълцали" вече финансово отвсякъде, но наистина нямах нерви да се занимавам и с това.

Потанцувахме доста, на моменти се забавлявах много, но след толкова много гафове, вече копнеех този наш, изпълнен с какво ли не, сватбен ден да свърши и да останем само двамата.

Най-накрая към 03:30 ч решихме да си тръгваме и оставихме гостите ни, които определено се забавляваха и им беше минало лошото настроение, въпреки случилото се.

Отидохме в хотела, където резервацията беше направена и платена предварително от една от моите приятелки - това беше подарък-изненада за нас от нейна страна и е един от хубавите ми сватбени спомени сега 

Останали само двамата, вече се отпуснахме, успокоихме, спомнихме си приятните сватбени емоции и въпреки че си мислех, че ще заспим от умора (тъй като не бяхме спали много цялата седмица преди сватбата, не само вечерта преди самата сватба) и имахме най-хубавата първа брачна нощ на света 

Честно казано, нали всеки казва, каква първа брачна нощ, след като отдавна сте я минали,   , но наистина си беше първа брачна нощ - страшно хубава и ще я помним винаги.

Много по-прекрасно изживяване. Особено сравнено с това да се приберем вкъщи и през първата брачна нощ да разглеждаме подаръци и да броим пари. Както правят някои.

Това определено беше един невероятен, прекрасен завършек на моята изпълнена с какви ли не емоции сватба! 

И най-вече - въпреки  че , докато  , важното е, че  и     

Кикси, останах без думи просто! Издай си мемоарите в книга със заглавие "Моята каръшка сватба" - аз ще купя няколко бройки от раз! 

Както вече ти казах, УНИКАЛНА СВАТБА!
Нали завършекът е бил щастлив, това е най-важното. И като се замислиш, целия репертоар макар и доста променен, е бил изпълнен. Като се има предвид колко колоритна личност си, нямало е как да не се получи забавата.
   

Ex Кикс, накрая вече се разплаках от щастие...те просто ми потекоха сълзите...целия този разказ ми звучеше като един страшно напрегнат филм , който накрая има толкова страхотен финал, че забравяш всички нерви които си дал в жертва....неповторим ден, неповторима нощ...неповторими емоции....за неповторимата Кикс!    сори ама думите ми секнаха...не мога да опиша разказа какви емоции предизвика в мен...немам думи кака...имам приятното усещане само, че съм била там...пък на моменти че съм била аз ... кикс наистина може да вземеш да напишеш нещо....действай по въпроса....виж то още сега се продава като топъл хляб..

Мила моя Кикси!!!! Подкрепям Вал, че го изживях и аз като филм, който ме държа в напрежение!!! Определено получаваш награда за най-добър разказ! Защо няма такава във форума??? А за каръшката сватба...нямам думи, честно вече не знам какво още би могло да се случи и да не е НО пък наистина си имала незабравима сватба, малко могат да се похвалят точно с такава!!! Страхотни са били и изненадите!! Много ти благодаря, че сподели с нас преживяванията си!!! Всичко най-оттук натам! И ще чакам снимки...