Кикси, и аз съм тук, и аз чакам 

Цитат на: Kiksi в 29.07.2008 11:14

Ех, организаторът съм аз, без сватбени агенти, почти изцяло без помощта на родителите, благодарна съм на милото, че ми се върза на акъла и много ми помагаше за сватбата, не го очаквах, честно казано.

Kiksi, възхищавам ти се. На мен майка ми ми помага, но от родителите на младоженеца срещам основно спънки. С едно нещо не са се включили в цялата организация, все едно не става дума за сина им!

Иначе сватбата ти е прекрасна, поздравления отново!

Доста вълнения си имала в заветния ден, но като гледам снимките, си е струвало и си се справила супер  А иначе чакам и дългия разказ за душевното състояние на лирическата героиня 

Сватбата и младоженците са прекрасни!
Страхотни разкази, на моменти така съм се смяла! Но пък това са истинските емоции и независимо какви ще останата да топлят сърцата ви и след много години!
Много сте слънчеви, а и слънчогледите като акцент на сватбата допълват и носят невероятно красиво настроение!

Включвам се само да кажа, че и аз следя разказа, но чак сега успях да прочета всичко, защото имах много работа. Ще следя и продължението

Ех миличка, какво да ти кажа - първо ЧЕСТИТО. Пожелавам ви много хубави моменти като семейство (знам, че и забавните няма да липсват). Обичайте се, радвайте се на живота и бъдете все така щури.


За сватбата, какво да ти кажа - било е невероятно. Радвам се,че успя да сбъднеш мечтата си за този ден (видях от разказчетата, че и аз мъъъъничко съм допринесла  ). Чакаме още снимки, за да се порадваме и ние на най-прекрасния ден в живота ви.

kiksi  за страхотния разказ! ГЛАВОЗАМАЯ МЕ!!! толкова увлекателно разказваш, присъединявам се към чакащите продължението Дано да е по-скоро

Благодаря на всички за прекрасните думи! Наистина ми стоплихте сърцето и сега съм с още по-замаяна от емоции глава и приповдигнат дух!  Благодарение на вас, милички! 

Дяволичке, определено имаш големи заслуги към моята сватба!  Има време до твоята, така че се надявам да успея да се реванширам!

И така - извинявам се за отсъствието, ама почнах и работа от вчера, а там Интернет няма, не ме питайте как съм изкарала 1-вия работен ден - много трудно, направо бях като някакъв робот, неосъзнаващ какво в действителност върши, само си мислех за сватбата и всичко ми се виждаше едно розово, отделно някои от приятелките ми, дошли за сватбата ми от София и Пловдив още са тук и се виждам и с тях паралелно, преди да са си заминали и в общи линии се прибирам за по няколко часа да спя, кога ли ще се наспя в този живот и аз не знам
Вчера, докато работих, си мислех, че ако трябва да ме изобразят в някой комикс с цел пресъздаване на душевното ми състояние, определно трябва да съм със звездички, розови облачета и сърчица около главата и зареян в пространството поглед

Сега пописвам тука още малко и бягам да си пускам заявление за лична карта, че да не излязат в обедна почивка, после продължавам, обещавам. Малко ми е гузно, че не съм се разписала в темичките на другите булки, но ще го направя при първа възможност, просто като ви чета постовете и така ми стопляте сърцето и аз искам да направя нещо подобно за другите булки в момента, ама все не остава време да прочета темичките  и се чувствам малко като егоист, все едно в момента светът се върти около мен, а ми се ще и аз да зарадвам с хубави думи тези от вас, които скоро бяха булки и които скоро ще бъдат. Но ще се реванширам!

И понеже не помня докъде стигнах, дано не се повтарям, мина бракосъчетанието, моите приятелки взеха да ми викат да го настъпя и аз естествено проявих много бърза реакция и го направих Само че, той ме настъпи (при това без някой да му напомня), когато дойдоха да ме вимат от вкъщи, но аз му казах, че не се брои

И възникна голям спор между моите приятелки и неговите приятели кое е "валидното" настъпване - преди бракосъчетанието или след него! И само спорим и с милото сега и много се смеем, аз му казвам, че неговото е абсолютно невалидно - да не е бързал толкова, сега не го зачитам

При разчупването на питката се опита да ме изиграе, като захвана по-голямата част. Но хитрата и подмолна позиция на ръцете му бе разконспирирана благодарение на професионализма и набитото око на нашия ди джей, който му каза да не хитрува и намести ръцете му в правилна позиция, така че да държим равни части от питката и така справедливостта възтържествува! А именно - по-голямата част отчупих аз и то без да хитрувам

После ритнах менчето, ама от адреналина ли, от какво и аз не знам, такъв шут му забих с левия крак, човек ще каже, че съм видна възпитаничка на Христо Стоичков, че опръсках с вода някои от гостите, ди джеят им честити банята , добре че нямаше пострадали в следствие на удар с менче, така че се разминахме с по-малкото зло. Между другото, излезе бялата роза.

А забравих, да кажа, че докато траело бракосъчетанието, майка ми решила да се подготви отрано със семейния огън и запалила свещичката, ама докато й дойде редът тя поизгоряла, парафинът се разлял, огън няма и жената като се притеснила. Аз бях приготвила предварително резервни свещички, но те останали в кашона, който бил отнесен вече в колата.

Майка супер притеснена, че редът й ще дойде всеки момент и ще трябва да говори за някакъв огън, който колкото и да е символичен, все пак трябва да бъде показан и нагледно, не може да присъства на сватбата само виртуално
И изпраща отряда за бързо реагиране, който в случая е в състав от 1 човек - голямата ми шаферка (сестра ми), да отиде до колата и да търси в кашона друга свещичка. Сестра ми тръгва на бегом, намира свещичката, докато бяга си счупва тока, коагто най-накрая приключва мисията запъхтяна, успява да събори  част от украсата на булченската маса (това и аз го забелязах ), оправя я набързо и семейният огън е готов буквално в последната секунда преди реда на майка ми.
Мисията е изпълнена успешно, макар и да има леки жертви - шаферка със счупен ток!

Преди първия сватбен танц, арката беше преместена зад булченската маса, в градината запалиха факли (идеята беше моя), които макар и да пушеха малко, създадоха невероятна атмосфера, дойде ред на кумата да си каже словото, защото кумът, макар да е предподавател в Техническия университет в София и ежедневно изнася лекции пред много хора, определно се вълнуваше доста и нещо се притесни с това слово и отстъпи привилегията на кумата. Словото беше нестандартно, написано на една разкошна, ръчно изработена картичка, която после ми беше подарена от тях.

След това дойде ред и на първия сватбен танц - Wet Wet Wet - Love is all around. Много исках да имаме дъжд от балони, ама нали сме на открито и нямаше как да стане , но милото и съдружникът му измислили друг вариант. Докато танцувахме изведнъж се чу едно леко: "Бум!"  и едни малки балончета полетяха от земята към небето.
И понеже не всички успяха да се вдигнат много нависоко (някои излетяха в неизвестна посока), тези, които останаха по-ниско бяха докопани от дечицата на сватбата, които безжалостно започнаха да ги пукат с карфици и умираха от щастие и мен това много ме зарадва.

После последва танцът с кумовете - Shania Twain - From this moment on. Мен тази песен много ме трогва, знам й текстът наизуст, невероятен е и през целия танц я пях на милото, дано не се чува много на камерата, ама от емоции, сигурно съм викала направо и ще се чува вероятно, а колкото фалшиво пея... 

Оттам започнахме с 1-то хоро, което водих аз и вече се бях отпуснала, бях щастлива и знаех, че купонът започва. Е, по време на това хоро и кумата успя да си счупи тока (сестра ми няма да е сама ), ама за разлика от сестра ми тя нямаше резервни обувки и се обади на майка си по спешност да й донесе и женаа реагира бързо  и така кумата беше спасена от положението да ходи боса!

Сега изчезвам за лична карта, за да не хвана обедната почивка и после продължавам!

Много "инциденти" е имало май  Но пък иначе голям купон е  ставал 

Kiksi, това с балоните е било много романтично!
Браво на съдружника на милото ти!
А и това с пеенето... не е важно дали е фалшиво или не! Важното е че си била щастлива!
Ще чакам още разказзз...продължението...

ехааа голям купон... то тия дребните инциденти внясят допълнителни емоции...и то приятни...защото в този ден почва да не ти пука изобщо за нищо...кеф ти е на душата...щастливо и както кикс каза...накрая остана само щастието! чакам чакам и аз с нетърпение...

Честито  Кикси!
много ми беше интересно да прочета как е минал  големият ви ден!

Всички дребни ядове се забравят и остават само хубавите спомени.


Бъдете щастливи