Kiksi, как върви подготовката? Какво още ти остана? Притесняваш ли се или си спокойна? Стискам ти палци всичко да ти е по план! 

Кикс, честита да ти е темата !!!

Никаква те няма, ей, съсипа се от работа. 

Вземи две глътки въздух и ни разкажи как върви подготовката 

Господи, милички, благодаря ви за темичката!!!

Чак се просълзих от щастие, като видях, че си имам темичка. 

Тъкмо влизам във форума след дълго отсъствие и виждам темичките на новите булки и си викам, ех, няма на мен кой да ми направи темичка, толкова дълго ме нямаше, че ме забравиха и случайно откривам, че имам такава, за което безкрайно ви благодаря , направо летя от щастие. 

За подготовката, какво да ви кажа - лудницата е пълна, затова и не влизах във форума, направо по едно време не знаех къде се намирам - само работа и задачки за изпълнение, прибирах се буквално, за да спя и да си изпера и изгладя дрехите.

Милото, горкото, добре, че не е претенциозно, иначе досега да е умряло от глад

На работа ме побъркаха - сега сезон, работа много, почивки малко, на всичкото отгоре ме хванаха и за преводач на един семинар по линия на ЕС и малкото почивни дни заминаха на кино, не ме компенсираха с такива След като излязох от лудницата и влязох в нормален цикъл на работни и почивни дни (без да работя извънредно), установих, че съм много назад с повечето задачки (допреди това дори не ми беше останало време да си направя равносметка) и че трябва да наваксвам, защото не искам да оставям за последния момент всичко.

И как мислите го направих - с цената на безсъние, събираха ми се по 36 часа без да спя, защото работя на смени по принцип и преди нощна не спя, след нощна не спя, за да свърша нещичко и накрая стигнах дотам, че вървях по улиците и усещах, как очите ми се затварят вървеейки, хващала съм се заспала вкъщи след подобен маратон, с дрехите и със слънчевите очила, без да помня как съм се прибрала и съм се строполила на леглото.

Накрая просто за капак ме хвана изстинка - гърлото и носа, отделно се чувствах адски отпаднала, без грам силичка, парцал отвсякъде, почти ежедневно главоболие, придружено от повръщане, започнах много да приближавам границите на кръвното и да ми прилошава и познайте - сега съм в болнични, но вече се чувствам по-добре. Всички на работа се шегуваха, че това повръщане едва ли е случайно, но уви, оказа се, че причината не е евентуална бременност.

Лекарката ми каза, че благодарение на физическо и свръхпсихическо натоварване, придружено с твърде голямо безсъние, така съм изтощила организма си, че съм проявила състояния, подобни на мигрена и най-малката изстинка ме е съборила.
Затова реших, че медал няма да ми дадат и ако продължавам със същия темп, до сватбата кой знае какво може да си докарам и затова сега се възстановявам вкъщи, пия си илачите и бавно се съвземам. тъкмо да обмисля на спокойствие какво още ми остава и да попиша тук.

Уж, обещаха седмицата преди сватбата да ме пуснат да почивам, ама да видим...
Така че вече обещавам да съм по-активна тук, ако не друго - поне няма да ме карат да работя извънредно...

Божее, като те чета и направо  Ти точно си го казала, медал няма да ти дадат, я не се съсипвай толкова заради работата. Преводите хич не са лесна работа, знам го от личен опит, напрежението е голямо на такива семинари. Моят съвет е да си пазиш здравето най-вече и да се посветиш на приятните емоции, че то до сватбата не остава много 

Привет Kicksi,
Това което разказваш е много обезпокойтелно. Трябва да почиваш повече в последните седмици преди сватбата, най-малкото да не си болна (не смея да ти изтъкна красотата като аргумент, като ти чета темпа на живот).

Разказвай сега как върви със сватбената подготовка, какво още остава, получаваш ли помощ от някъде след като си толкова натоварена. Бих те посъветвала да оставиш колкото си може по-малко задачи за последната седмица преди сватбата. Тогава макар и свободна, трябва да си починеш иначе рискуваш доброто си настроение на сватбата, защото ще си преуморена.

Забравих да попитам какво стана с гримьорката.

Patita , най-накрая някой да прояви разбиране какво е да превеждаш на семинар, направо ми стопли сърцето. Толкова трудно ми беше, защото ми беше за първи път и това не ми е ежедневната дейност, а и това не е като директната комуникация "очи в очи" с някой, а да превеждаш устно представените презентации, да си постоянно концентриран и най-лошото беше, че материята беше твърде специализирана, това още повече ме измори, да не говорим, че изискваше предварителна подготовка.
Най-лошото е, че колегите ми мислят (а и началниците), че едва ли не съм била на нещо като почивка в Слънчев бряг по време на семинара и само се ядосвам, защото това са хора, които и представа си нямат от чужди езици, още по-малко пък от преводи (и то от този род) и си мислят, че е "баница" - то е в "харддиска", тя знае еди-какъв си език, значи - няма проблем. А се чувствах след този семинар все едно съм копала цяла седмица на някоя нива в жегата. Та за това ти казвам, че ми стопли сърцето, като ми каза, че знаеш какво е. Поне някой да ме разбере.

KlaraFina , какво да ти кажа, за красотата вече въобще не мисля, но затова те питах, колко е добра тази гримьорка и дали може да скрива недостатъци по лицето като огромни сенки под очите. Все очаквах малко разбиране от страна на тези на работа, но само чувам - какво толкова имаш да правиш, ама то имаш много време и като им обяснявам, че дреболии колкото искаш и че обикаляне много, а време от 1 месец не е никак много - все повтарят, ама много време имаш, а не могат да разберат, че не искам да оставам всичко за последния момент, както в крайна сметка стана благодарение на тях и на работата.

Например за 1 сандали съм загубила 2-3 дни в обикаляне и то не защото съм претенциозна, ами няма изчистенки бели, които да са на токче и да не са кичозни или златни, които да не ми "шляпат" като джапанки. Навсякъде ми казват - ами те абитуриентките обраха всичко, повече няма да зареждаме. Накрая взех единствените, които ставаха що-годе и цяло чудо, защото бяха единствен чифт и то от моя номер.

За гримьорката - тя упорито се рекламира, писала и на сестра ми и сестра ми й казала, че няма да се жени в Бургас, ама за мен питала за 26.07 и гримьорката я засипва с и-мейли, последният от които - да запазвам ли час, защото имам много работа, а 26.07 наближава и може да нямам час.
И си викам, ами човек, ако има много работа - ще се рекламира ли толкова упорито, не че има лошо по принцип, ама тя прекали май и другото, което не ми хареса е, че само променя цените - 25, 30, 35 лв.
Не че е въпросът в 5-10 лв., но не ми се струва много принципно професионално поведение.

Та намерих една Лариса - в едно салонче в ж.к. "Зорница", ама не съм ходила на пробен (откъде време?) и ме убеди, че работила с много професиналани макиажи, дето ги нямало по магазините, ама не ходила по домовете, та и дотам да се разкарвам за един грим, малко множко ми се вижда, та ще видим, утре ще питам и в "Нефертити" за цените.

Вече не знам какво ми остава, сега ще спра за малко да пиша във форума, за да си погледна списъка със задачаите, че не мога да си направя развносметка, а като си помисля, че остават по-малко от 3 седмици и ми се изправя косата.

Кикси, много ни липсваше (поне на мен де) и все си мислех за тебе, къде изчезна. Мъчно ми е, че така си се съсипала от работа преди събитието. Аз с моя изпит надух на хората главите, а сега пред твоето ми изглежда като лигавене.

Най-важното е да не се притесняваш. Три седмици са много време. С добра организация всичко ще е топ. Колко време си в болнични ? Вземи два дни да си починеш наистина, пък после на чиста глава можеш да организираш на воля. Кураж ти пожелавам, ще е Ок !!

Kicksi, по-спокойно, всичко ще се нареди. Мисля, че правиш много добре като не се задълбаваш в излишни детайли и терзания. Помисли само как можеш да си улесниш живота с оставащите задачи и действай според плана.

За грима, аз клоня към това сама да се гримирам. Отивам на още един курс за сватбен грим и после се развихрям сама.

Успех и пиши когато можеш.

Мацки, болничният свърши, не можах много да си почина , през цялото време ме мъчи адско главоболие, тъкмо заспа и пак се събуждам от болки в главата и хапове, хапове, вече ми писна, ама все пак е нещо, че не бях на работа - сега определено се чувствам по-добре.

Имам да свърша още 100 хиляди неща, на всичкото отгоре мислех, че ще ми дадат 10 дни почивка преди сватбата, а то - най-много седмица и много се ядосах, трябва да препускам тази седмица и да издържа до събота, когато съм нощна смяна и вече излизам в почивка (уж!), ама неделята ще я проспа, твърдо съм решила да не си правя повече такива експерименти с нелягането след нощна, ако ще нищо да не е свършено и от другия понеделник живот и здраве започва финалната 5-дневна права, в която трябва да свършим, каквото можем и в събота да присъстваме на нашата сватба .

Маце, ама то не останало до сватбата. Тези дни по принцип са си най-напрегнати. Искаш да проконтролираш всичко, искаш почивка и най-вече искаш всичко да идва и да минава, че да си починеш.
А относно отказа да ти дадат десет дена преди сватбата, много са гадни това работодателите. На мен ми казаха, ама имаш време и нали има два дена по закон.  Луда работа.
Стига се налива с хапове за главоболието. Иди на плажа, не мисли за нищо и си почини. Горе главата. 

Пламче, най-смешното е, че аз събота и неделя, когато е сватбата, съм на работа по график и 2-та дена, които ми се полагат по закон  - тогава ще ги ползвам, а че предните дни имам нужда от време за организация и почивка - никой не мисли, ама утре ще мрънкам колкото мога, да видим какво ще постигна. Просто планирах последния уикенд преди сватбата да отидем с милото до Приморско, да се отърсим малко от напрежението, то и без това после няма да имаме никакво свободно време след сватбата, медена седмичка - може би чак есента, ама те в събота ще ме карат да ходя нощна и направо ми писна от тях вече.

Сега вече ще послушам съвета ти и тръгвам към плажа.

Е как може такова безобразие - да те сложат на арбота, когато ще се омъжваш?  Я ми ги дай насам тия безсрамници. Ако много вземат да те юркат пускай неплатена отпуска, то иначе ще се побъркаш.
А сега ходом марш към плажа, раз-два, леви-десни, може и на бегом към плажа.   

Да, какви наглеци има, искат да използват човека на 120%, друг е въпроса, че и тези 2 дни по закон са си чиста подигравка  ама аз ако бях на твое място щях да измисля начин, я неплатена отпуска, я още болничен щом не си добре... и да си гледат работата 

2-та дни са подигравка определено, лошото е, че при мен с неплатената не върви това, просто се водя държавен служител с по-особен статут към едно тъпо министерство, хайде да не обяснявам повече, че ме гони параноята да не ме разконспирират, че уронвам престижа му . Та мисълта ми беше, че нямам право на неплатена, т.е. имам, ама е ограничено като право и е доста сложно, та само болничните ми остават като вариант. Платена не дават, защото сега има много работа. Единствено някакви компенсации за положения извънреден труд може, ама ако ти ги дадат.
Ама те ме принуждават просто да си взема пак болнични с това отношение. 

Да ви се оплача, че не стигнах до плажа, защото досега простирах и гладих и като видях колко часа е станало, се отказах. А и милото ми сервира, че съдружникът му щели да ни идват на гости да уточним украсата за сватбата и сега трябва да ходя да пазарувам и да приготвя нещо, че щели към 18:00 ч да дойдат. Ако ми остане време, ще си доукрася дреболиите за сватбата поне.

А май накрая ще съм бургаска булка без тен