Сега да рапортувам какво съм свършила:
Вчера цял ден препускане - последни уточнения с флористката, с фотографката, среща с ди джея, да купим няколко резервни подаръчета, че счупихме 2, до Ритуалната зала за пореден път (за тази случка ще разправям после), за панделка, че не стигна, за фуркети, за незнам си какво, един час висене в общината да си подадем отново документите за зарята, че ни ги изгубили (представяте ли си!) и вече не помня още какво, но много работи бяха!
Днес пак така, до ресторанта за последни уточнения, за разпределение на госите по масите и т.н. отидоха 2-3 часа пак, после реших, че и аз съм човек и ще отида за половин-1 час на плаж между ресторанта и пробния грим и оставих милото с родителите да отиват да поръчват алкохола, безалкохолното и другите работи, които ще внасяме. И познайте - от склада казали, че не могат да ги доставят в петък в ресторанта, защото им било много натоварено, искали в четвъртък. И ми звъни милото - да съм му дадяла телефона на управителката на заведението, че се чудил какво да прави при това положение, ама аз визитката съм я забравила в другата чанта, а съм на плаж.
Като се развика - аз на плаж съм била (за 30 мин., забележете и то защото роклята ми е бяла и аз съм бяла и не искам да изглеждам като призрак), а него съм го зарязала да се оправя сам и аз се ядосах много. Оттам препускане към вкъщи, баня и бегом към гримьорката.
Добре, че в крайна сметка се съгласиха от ресторанта за четвъртък да се занесат нещата.
А иначе гримът не е никак лош, просто от тези макиажи усещам главата си като "прикачена", но поне се харесах. Само дето очите ми са червени от умора и гримьорката ме посъветва да си взема капки "Визин" и най-вече да се наспа )
А това, че само се караме ...

направо толкова често се случва напоследък, че наистина на моменти се питам това ли е мъжът за мен, въпреки че сме от 8 години заедно. Ето, сега мрънка, че съм му надула главата с щракането по калвиатурата, абе, ужас направо, ама вече няма отказване...
