Проблеми с родители

[petq1989]

абсолютно сте прави момичета, знам на какво НЯМА да подложа децата си, знам как да ги възпитам, нали ще се дипломирам педагог  а и с тези практики в домовете за деца и приютите съм се нагледала на какво ли не и знам на какво да науча децата си

[Shtesejenim]

по повод въпроса кога да го съобщите на родителите, ние бяхме на море и моя любим ми предложи около 19ч, а на родителите се обадихме след вечеря около 22ч. нямахме търпение да чакаме още три дни. Ние сме от много години с него, живеем си зае дно двамата и нашите дори и за внуче си просеха, така че всички останаха мнооого много щастливи. Реагираха чудесно. Но това си зависи от вас и отношенията ви с родителите. Майките искаха май, ние септември и запазихме датата така, както ние искахме. По стечение на обстоятелствата след месец рАзбрахме, че съм бременна и я преместихме за май . Иначе от към проблеми не кмога да кажа, че имам много. Но свекървата има неща които не осъзнава, че са много важни, че сватбата е буквално след девет дни, а те дори идея с нямат за тях и се занимава само с глупости като късметчета за хвърляне и т.н. Преди повече от месец сме им казали да дадът списък с гостите си к да си наюправят рЗположението на масите, уви още не са поискаши потвърждение от гостите си дали е идват. Моите родител от месец знаят кой ще присъства и списъкът им е финализиран. Сега дилемата е сали родителите да са на една маса или всеки при своите. Ние с майка ми смятае за логично да са заедно, те милсят обратното, но никой от тях не се осмелява да го каже, за да се направи разместването на гостите.
Хубавото при нас е, че с милото сме на едно мнение почти на сто процента и правим това което с решим. Сватбата ще се поема и от трите страни, почти наравно.
Свекито не искаше фото, аз казах, че бтова е повече лт задължително.
Странното беше, че ме спазихме традицията за закупуването на тоалетите, всеки родител си купу на своето дете, а това дори и не се изкоментира и с майка ми останахме учудени, че тя ще ми купува роклята. Все пак всички жени обикаляхме, ако знаех, че ще е така, щях да ида само с майка ми.
Другите неща за които с моя мъж се дразним е, че свекито се зае с украсите, късметчетата, етикетчета, подаръци и прочие още преди два месец! а всичко е наполовина готово. И постоянно обикаля магазините за нов вид панделка и все иска одобрение. Има неща, коит сме и казали, че не ни нтериауват, да си г прави, но и те не са готови. Чудя се от къде такова спокойствие девет дн преди сватбата.
Майка ме успокоява, че всички важни неща са свършени, заедно сме, имаме рестпрант, фото, видео, дж, нашите гости саа потвърдили идвАнето си, ритуалите са уредени, тоалетите също, халките, т.е. само дреболиите остват... и така

[casky]

Аз затова си правих всичко сама, защото за такива неща не мога да разчитам на никой друг, освен на самата себе си. Просто съм такъв чешит Аз си знам какво ми е в главата, така че и не очаквам някой друг толкова добре да го разбере, че да ми помага...най-много да ми пречи. Майка ми ми помогна само с кошничката за халките и то защото не мога да шия (на машина), но имам мераци и на това да се науча и съвсем никой да не занимавам

Успех с вашите неща! Щом е поела ангажимент предполагам, че ще го изпълни...в срок!

[petq1989]

casky, и аз съм така, не исках никой да ми се меси,защото няма да го направи,като мен,аз имам едно виждане за нещата,знам какво трябва да се получи,аз съм максималист, единствено късметчетата за хвърляне и питките оставих на баба ми,понеже и тя искаше да се включи,вече е пенсионерка и няма да я натоваря , ако направи 30 късмета с бонбонки йитце и стотинка, а тя прави страхотни пити и ми е обещала питките да са от нея

[skylife]

Майка ме успокоява, че всички важни неща са свършени, заедно сме, имаме рестпрант, фото, видео, дж, нашите гости саа потвърдили идвАнето си, ритуалите са уредени, тоалетите също, халките, т.е. само дреболиите остват... и така

Да ти кажа честно - съвсем си е права жената ;-) И без късмети и питка ще си направите сватбата...Пък ако не дойдат гостите - живи-здрави. Вие нали ще сте заедно - това е най- важното Пък и да ти кажа - и ние бяхме така, но месец преди сватбата. В момента, в който получи всичко за което прави циркове - знаеш ли колко бързо свеки си се оборудва и с рокля, и с гости

[petq1989]

скай, съчувствам ти...не ми го побира акъла, как ще маниполираш сина си и снаха си със сватбата им...чак когато ти угодят и ти направят сума ти и поклони,жестове(селями) чак тогава да благоволиш да си купиш тоалет и да поканиш роднините от хорски срам...ей откачих...

[Evriala]

Някои хора просто обичат да им се молят и кланят, а аз пък не обичам да го правя, но понякога го правя и тайничко им се присмивам колко са жалки и колко лесно може да ги манипулира човек. Всичко се дължи на желанието да им се четка егото, вероятно самите те не се чувстват достатъчно добре в кожата си и искат постоянно да им се засвидетелства важността.
Аз нямам проблеми с моите родители, а с родителите на бъдещия ми съпруг, даже онази вечер така се скарахме, че направо си казахме , че сватба няма да има. За щастие любовта е по-силна от всичко и след 20на минути отново се прегръщахме и си казвахме, че сме си смисъла на живота, и че много се обичаме. Покрай цялата топурдия с тия хора разбрах, че имам прекрасно семейство и много добри родители, наистина добри хора по душа!
 Тъй като тези хора смятат собственото си мнение за най-добро и отказват да се съобразяват с другите по какъвто и да е повод, аз реших да спра да им слушам постоянните обяснения и така , реших като ида там просто да не говоря (то не, че и преди съм говорила, защото никой не ме слушаше, буквално - аз говоря нещо, но никой не ми обръща внимание и така със лек срам си замълчавах по средата на изречението, но това не ми е проблем). И така реших да не им обръщам внимание, само ми е болно, че не можех да скривам всичко това от Милото. В началото го правех, но 4 години да мълча , вече не можех да се спирам, но установих, че това е най-добрия начин и ще стискам зъби само заради моето Мило, защото той е много добър.

[sporty]

Момичета здравейте!Много съжалявам,че тук пиша съм  ,но неможах да намеря подходящата тема!Мисля,че като споделя ще ми олекне опредлено,още повече,ако намеря и подкрепа или съвети от ваша страна.... Незнам от къде да започна просто,но аз и моят приятел,а и неговите родители сме адски разочаровани от съпругата вече на брат му!Май много сложно го написах,надявам се да се оринтирате...Те се сгодиха преди две години някъде,като на годежа им и през тъи две години ги питахме 100 пъти поне коя им е датата за сватба,но те все незнаеха,постоянно се караха и разни такива....Аз и приятелят ми се сгодихме миналата година,като казахме,че сватбата ще е през 2013...и нарочно определихме датата от септември месец,за да има всеки време да реагира от родителите и да помисли как да действа (за финансите говоря),но какво решиха НЯКОЛКО ДЕНА СЛЕД НАС....брат му и годницата му....Решиха,че тяхната сватба ще е сега през Май...Не се посъветваха с родителите му,както ние направихме първо и попитахме дали имат проблем с това да си направим сватба,А ДИРЕКТНО ЗАЯВИХА  ,че и тяхната ше се състои,и то през Май.....Това решение го взеха Март месец и за два месеца си направиха сватба.....Неисках да повярвам,но по всичко личи,че това е от завист и злоба...Не проявиха никакво рабиране,не говориха с нас да стигнем до някакво решение,за да улесним родителите му (все пак две сватби в една година,извинявайте,но...на всеки ще му дойдат множко....).И така,сега представете си,как изглеждаме ние в очите на хората,ние сме тези,които бързаме,....едва ли не изглежда така,че искаме да се женим,за да не остане по-назад,а уверявам ви не е така...  ..Скоро бяхме на сватбата им,и ми писна да слушам коментари... "Хайде,който бърза да се нареди най-отпред за букета" и разни такива...
Извинявам се,ако съм ви оттегчила,...прекалено дълъг стана поста ми!
Ще съм благодарна за малко съвети,защото за да съм честна,колкото повече наближава Септември ми се отщява да имаме сватба...Грубо звучи,но така стоят нещата!

[petq1989]

спорти,според мен е направено нарочно,аз така мисля,това че не са искали да говорят с вас, с родителите на бъдещия ти съпруг, ами го заявяват ей така,от днес за утре,не е коректно спрямо вас и родителите,все пак вс е свързано не само с разходи,но и с време, с емоции за булката, за семействата... опитахте ли когато го обявиха, да говорите с тях,преди сватбата им опитахте ли отново? не се връзвай на подмятания,то ако за всяка изцепка си го слагаш на сърцето...на много хора не им харесва какво мисля/говоря/ как действам,но това съм аз...моя съвет е с твоя човек да се опитате да говорите с брат му и жена му да се види защо е тази тиха битка, да поговорите с неговите родители, да видите те какво биха ви казали или посъветвали,или ще бъде най-добре и 3те семейства да си кажете вс , един вид да си свалите картите на масата....успех с преговорите и разговорите....не се отказвай от сватбата,това ще бъде вашият ден,не е нужно да "радвате" етърва ти

[sporty]

Благодаря ти Петя!Разбира се,че искахме да говорим,но те казаха пред родителите му "Нас те не ни интересуват,да правят,каквото знааят",след това се отказахме....После разбрахме,че са се водили разговори между техните две семейства и самите тях,и при въпроса "защо бързат толкова?" те са отговорили само с мълчание...,и въпреки това,продължиха да си организират сватбата!Излишно е да казвам,как се чувстваха родителите на моят приятел и колко безсънни нощи са прекарали в размишления...Но такъв е живота,и съм се убедила,че това,което може да ти направи близък човек и непознатият на улицата неможе!

[Lillly]

Ситуацията е много неприятна. И аз не мисля, че трябва да слушаш каквито и да злобни коментари  шушукания. В крайна сметка, добре, че вие сте решили да се жените, че да се сетят по-големите. От финансова гледна точка наистина е тежко, за това трябва добре, без притеснения да обсъдите сериозно въпроса с родители си. Няма смисъл от сръдни и напрежение от този род, защото сватбата се прави за хубаво!
Относно изреченията, че бързате - то си е ваша работа и ако искате още утре ще се ожените. На никой не му влиза в работата какво искате вие да правите с живота си. Да, кофти се е получило, но в крайна сметка не всички могат да са сгодени по 5 години! Според мен, те са завидели, че вие сте се решили и са казали, че не е правилно вие да се ожените преди тях. Не е много коректно и е трябвало да го обсъдите, но.... какво да се прави, единствено може да се опитате въпреки всичко да си оправите отношенията. Работата вече е "свършена" и би било добре да се опитате да обсъдите въпроса спокойно.След като ви предстои сватба, може даже да обмените опит с тях

[pebbles]

Подмятанията хич да не те интересуват. Когато в семейството има 2 сватби за толкова кратък период неминуемо ще има сравняване. На моя мъж брат му се ожени 2 години след нас и пак имаше такива неща, въпреки че всички се опитвахМЕ да не ги казваме гласно, защото е най-тъпото нещо. Даже, когато някой е започвал на мен да ми обяснява аз каква булка съм била и каква е етървата или нещо такова, съм гледала винаги да го замажа без да коментирам, само да похваля нещо от сегашната сватба. Но, говорим за напълно добронамерени роднини, които ни харесват и двете, просто се чудят с мен за какво да си говорят. Аз, като по-голямата, си признавам, че също си мислех, че го има това мъжкото съревнование между братята и затова и малките се женят. Някакси ми се струваха прекалено малки, не още на този етап. Не че не са един за друг, просто изглеждаха още дечица. Но, сега си имат вече и бебче и поемат отговорностите на пораснал човек и засега не им е непосилно, явно аз не съм преценила. Което е много добре! Цялото това излияние е, за да ти кажа, че сравняването и упреците в бързане са нещо, което трябва да приемеш (не можеш да промениш). Само вие можете да докажете във времето, че сте взели правилното решение. Истинският ти проблем е финансов, ако семейството на мъжа ти трябва да участва значително в плащането на сватбата, тогава за вас не са останали много ресурси. Ако е такъв случаят наистина - решението е тежко и само вие можете да си прецените дали ще сте  по-скромни, заради братът и етървата (тук ще трупате отрицателни чувства към тях, които ще останат) или ще отложите, като в този вариант с времето отрицателните чувства имат шанс да избледнеят, защото все пак ще сте имали мечтаната сватба. Абе, да се разбираш с жена, която ти е роднина, но не кръвна си е почти невъзможно...

[svekarva]

sporty, хубава работа...хич и не си помисляй да отлагаш сватба за подмятания. Ако обаче сериозно обмисляте вариант за отлагане по финансови причини, не се притеснявай, всички ще ви разберат. Казвам ти го като минала по този път, макар и в друга посока. Ние изчаквахме раждането на дете повече от 3 години - уж да се пенсионира свекърва ми и да има възможност да ми помага, пък и да съберем пари /с помощта на родителите естествено/ за жилище. Бях бременна в 7-мия месец, когато братът на съпруга ми обяви, че той и приятелката му също очакват бебе. Пък младоците още бяха студенти в първи курс. Свекърите теглиха заем и когато големият син беше на 10 дни, направиха сватбата. Що сълзи изплаках тогава....Ама кой ми е крив, като вечно правя планове, сакън някого да не засегна, с всеки да се съобразя . След 6 месеца се роди и племенникът. Свекърва ми естествено отиде да гледа него, там се дадоха всички събрани пари, защото нали се знае, че студентите са гладни и бедни. Че и аз помагах с дрешки и зимна количка. Даже ходехме да отменяме етървата в дните преди изпит. Ама какво да ги правиш, само като видех очичките на детенцето им и всичко ми минаваше. Животът много често ни върти номера, важното е бързо да се съвземаме после. Сега, след 30 години, направо ми се вижда смешно, че съм се ядосвала. Има толкова по- важни неща. Много се радвам, че запазихме добри връзки с девера. Ако не беше той и жена му, гледането на възрастните ни вече свекъри щеше да падне само върху нас. Нали знаеш приказката "брат, брата не храни, но тежко му, който го няма". Опитай се да гледаш от веселата страна на нещата.

[ratatui]

Спорти, това което са направили брата на мъжа ти и жена му е много гадно, но ти недей да се ядосваш на простотията и завистта на хората! Това само влияе лошо на теб и нищо няма да се промени!
Сигурна съм, че вашата сватба ще е по-хубава в пъти! А тези който подмятат разни неща, пускай си ги покрай ушите и да не ти пука! Нали знаеш "ниските умове обсъждат хората."

[госпожица]

Според мен е нужна малко повече толерантност и разбиране между хората. Как може човек и с най-близките си да се кара за пари.
Може да не са го направили от завист, а защото са се вдъхновили от вас или пък и те да са се уморили от шушукане на същите тези роднини, които сега тормозят теб. Опитай се да се поставиш на тяхно място и не си разваляи празника с негативни емоции. На тях им е все едно като трупаш тези чуства, защото те дори не знаят, само своите нерви късаш.
Организацията на сватба си е стресиращо упражнение и мисля, че всички под емоциите може да реагираме по-остро или да ни се струват нещата по-зле.
Радвай се за тяхното щастие и бъди щастлива и ти, това е единствения начин да си прекараш добре сватбата и да пазиш красиви спомени до края на живота си, а които иска да мрънка винаги ще си намери повод.