фифилета,ами ние им казахме малко преди да запазим датата,казахме им ноември,запазихме дата февруари,сватбата е юли,сама прецени кога и най-важното КАК да го съобщите

Ние им казахме около седмица след като се сгодихме, просто защото искахме да е лично. Вече бяхме говорили за дата и им я казахме веднага. Сгодихме се ноември, а сватбата е август.
Казването на мойте родители беше  меко казано! Цял ден не събирахме смелост и чак на вечеря, когато те решиха да си лягат, аз се престраших и казах "Чакайте, че трябва да ви кажем нещо" и добре че патето ми пое натам, че аз и дума повече не можах да кажа. Той им каза, пита дали са съгласни и така.

Фифилета, мисля, че колкото по-скоро, толкова по-добре! Сигурна съм, че всички родители приемат новината с радост.
Ние решихме да подпишем януари и февруари подписахме. Казахме им веднага, когато решихме, но знаеха по-отрано, защото известно време го обсъждахме.

алексия не бъди сигурна,

Цитат на: fifileta в 01.05.2013 15:07

Здравейте момичета. Пиша тук, защото не намерих друга тема свързана с родителите (можа и да съм я пропуснала). С приятеля ми решихме да се оженим, но все още не сме казали на никого. Знам, че първо е редно да съобщим на тях, но колко време преди избраната от нас дата трябва да го направим? И как да го направим? Ще съм много благодарна ако ми помогнете, тъй като това ми е на дневен ред и само се чудя кога, как и т.н. 

честито за предстоящото събитие Това как и кога ще го съобщите на родители си зависи от вашите отношения и начин на общуване по принцип . Знам, че някои двойки устрйват специални вечери и го съобщават като новина, други просто хващат телефона и споделят наляво и надясно, ако нямат търпение да го споделят (така направих аз, например с моите), но виж на родителите на мъжа бяхме на вечеря, за да го кажем, защото отношенията там са много по-протоколни   Успех, както и да им го съобщите  

Моите родители знаеха преди мен, че ще се женим , а родителите на милото решихме, че трябва лично да им съобщим и затова правихме вечеря за тях.

Цитат на: Мрявка в 01.05.2013 16:15

Моите родители знаеха преди мен, че ще се женим , а родителите на милото решихме, че трябва лично да им съобщим и затова правихме вечеря за тях.

Дам, и ние се оказахме много старомодни и аз също знаех след нашите, родителите на годеника ми научиха 2 дни след това. Не виждам причина да се крие нещо подобно или премълчава. Ние бяхме много щастливи и за нула време разгласихме на всички.

А и е малко опасно да не се казва, защото ако се изпуснеш на 1 човек, родителите може да научат от някой друг, което вече е грозно. 

Да опасно е наистина, и доста неуважително и ние мн трябваше да внимаваме да не стане фал, понеже имаше още няколко дни докато се приберем и можем да поканим свекърите на гости, а междувременно дпри и среща в сф с техни приятели имахме, та беше доста сложно, трябваше да си скрия пръстенчето да не го мерне някой случайно.
И аз не смятам че е нещо лошо, което трябва да се крие, но всеки си знае семейната констелация най-добре.

как казах на моите родители,такмо се бяха върнали от испания(отношенията ми с тях не са цветущи),поздравихме се за добре дошли и добре заварили, и започнаха за пореден път "кучето си лае кервана си върви" избихнах и им казах че ще се женя,тогава ги усетих най-безсилни,най-слаби,най-немощни,тогава все едно бяха на погребение...казах им,че не искам пари от тях и да заповядат на сватбата,а те ми отговориха че не желаят покана и няма да дойдат и да забравя за тях...затова не си мислете че всички се радват на такава новина...но станалото станало,минало заминало,то си е за тях...както и отношението на свекърва ми то си е за нея, и вс се връща

Ужас Каквото и да е сторило едно дете, то все пак си е тяхно дете...не знам.

Иначе Фифилета и аз мисля, че по-добре по-рано, че да не се обидят нещо ако чуят от другаде...

фифилета,наистина кажете си им вие да го знаят от вас,ние на свекъра и свекървата им бяхме взели кутия бонбони,за да не ходим с празни ръце и тя свекърва ми каквато е хубаво че й казахме че черпим за годежа,иначе тя е недоседтлива и си мислеше че бонбопните са подарък за нея 

На мен ми адски трудно да крия разни неща от наще, още повече такова нещо, което те с такова нетърпение чакаха /поне тате, мама много не искаше да ме дава/. Аз едвам дочаках да отидем при тях и да им го съобщим официално, а понеже искахме те да са първите, които ще научат, трябваше да го крием от всички други и беше много трудно.
Затова според мен, не чакайте, а им кажете. Сигурна съм, че те го очакват с нетърпение!
Петя, при теб много гадно са се получили нещата, жалко че така са реагирали вашите!

роси,аз никога не съм имала силна връзка с родителите си,както ти и другите момичета, аз винаги съм имала по-силна връзка с баба ми,дядо ми(бог да го прости) и леля ми,отгледана съм от тях и това е някакъв естествен развой, още повече,че родителите ми са доста особени,те винаги мислят първо за себе си и не се замислят аз какво искам или какво чувствам, излизат с реплики от сорта "който плаща,той поръчва музиката" "щом сме те създали..." и очакват аз да съм някакво безволево същество...хайде за баща ми е логично,въпреки,че съм му казвала, че не сме войниците му на плаца,но с репликата "че не мога да му давам акъл"  и още повече,че той така изкусно маниполира майка ми, нали знаеш,кучето скача според тоягата, а аз вече не съм на 5, а съм на 24 и мога аджеба да преценя дали и какво искам...но това е кофти тема..научила съм се да се справям без тях,радвам се че милото е до мен, и ако тръгна да падам няма да ме натисне да падна, а ще ме хване за ръката и ще ме издърпа...

Петя, важното е, че си се научила да си силна! А родителите ти, според мен, рано или късно ще съжалят...винаги така става...
Вече си имаш другарче, което винаги да е до теб. Това е логичната развръзка в живота на човек

Това е най-важното, че си намерила правилния човек!
А аз през годините открих, че има 2 типа семейства, в които човек може да израсне- при едните искаш твоето семейство да прилича на това на родителите ти, защото си живял в хармония и разбирателство, а при другите знаеш какво семейство НЕ искаш да имаш и стремиш да поправиш нещата за децата си.