Здравейте,
моята сватба е скоро и досега мога да кажа че ми е донесла само проблеми. Не знам дали ще съм красива на определения ден, но определено ще съм минала покрай приятните емоции около подготовката. Родителите на половинката първо ме накараха да си сменя датата така както на тях им е удобно, защото края на месец май щяло да е студено. След това щедро предложиха да попитат собствените си кумове от наше име дали не искат  да ни бъдат и на нас, защото таква била традицията. Ние вече си бяхме избрали приятели за кумове, но защо не били семейство!? След това имаше въпроси защо ресторантчето не е в София (аз не съм от София, а от Перник и намерихме много уютно ресторантче с приемливи цени). След това защо е евтино, да не сме си избрали някакъв стол! След това казаха на приятеля ми, че обикалят да му изберат костюм (без него!), и че не било важно костюмът да отива на роклята, защото на бяло отивало всичко! Той ми предложи декември миналата година, а те така и не се обадиха да говорят с моите родители за каквото и да било. Средата на април поискаха домашния ни телефон, но и до ден днешен не са се обадили. Моят баща за да не остане по - назад в претенциите каза, че няма да дойде на подписването, ако е в София. Изобщо сватбата до момента се оказа някакъв кошмар в който без да искам се забърках и няма никакви приятни емоции в цялата работа. Нищо не е както бих искала да бъде! Някой имал ли е подобни проблеми и може ли даде съвет? Вече съм ужасно изнервена от всичко! javascript:void(0); cray javascript:void(0);cray javascript:void(0); cray

Съжалявам, че един толкова хубав момент е опорочен от това просташко държание. Извинявай за думата, но отстрани изглежда точно така. Според мен е време да си поговориш с бъдещия си съпруг, защото това ще продължава и след сватбата и тогава май ще минеш в темата за свекървите. Седнете и си поговорете кое как трябва да бъде според вас, а не според родителите ви. Много е трудно друг да ти даде съвет. Ако имате време до сватбата, заминете някъде само двамата с половинката и си починете от мисли за самата подготовка. А относно изказването на баща ти - кажи му само едно: Има булки, които живота си дават техните бащи да са до тях в този ден, но не могат защото смъртта не прощава. Извини ме, ако съм била рязка, не е с цел да те обиждам. Но аз съм една "бивша" булка, която не успя да сподели хубавия момент с баща си.

Според мен поговори с приятеля си и ако и двамата сте на мнение че прекалявам седнете и поговорете с родителите ви и настоявайте че това е вашия ден.Те трябва да разберат че Вие определяте нещата за този ден.Бъдете твърди и заедно отстоявайте позициите си.Е разбира се ще има и моменти в които за нещо ще трябва да отстъпите няма начин.Искам да ти питам кой ще плаща сватбата.А вярвай ми колкото и баща ти да се цупи няма да пропусне този ден.Просто е решил и той да капризничи.А свекъра и свекървата трябва да си знаят мястото щото иначе ще ти се качат на главата.Моя съвет другия е ако те плащат сватбата и заради това се налагат направете малка сватба пратете я вие но нека да бъде вашия специален ден.Мила много е важно бъдещия ти мъж да застава зад теб и да те подкрепя.Аз моите проблеми с родителите на милото така ги реших.Е моите бяха от друго естество ама о опит ти казвам това е начини.

Честно казано не знам кой ще плати за цялата лудница. До момента почти всичко съм платила аз - роклята, залата, чашите, дребните неща, дето се закачат на гостите вместо кърпички, направих си от онези вързопчета, дето се хвърлят на сватбата... Майка ми е дала 50 лв капаро за ресторантчето и за момента сме до тук. Родителите на моето слънце поне до момента не съм видяла да проявяват интерес към събитието, само чакат да направим нещо за да започнат да го критикуват! Трябва да се купят и халки, а те също са доста скъпи. Приятелят ми е с докторантска стипендия 250 лв, и аз не съм цъфнала откъм доходи, разчитахме на помощ от двата чифта родители, а намерихме само проблеми... Той естествено много държи на родителите си и се опитва да намери компромисен вариант за всички, но накрая те винаги са недоволни. Добре, че спечелих една награда за караоке,че да мога да си купя роклята... Пожелавам разбрани родители на всички и на никой да не му развалят деня по този начин!

Да ти кажа и аз имах подобни проблеми (макар и не толкова задълбочени като твоите), но слава богу бяха с роднини и родители само от моя страна, та успявах малко или много да се поналожа.
Първоначално направих един проект на поканите - розови - леля ми като се разписка, че били много сладникави, че не знам какво си (а на следващия ден трябваше да купувам материалите и да започна да ги правя). И аз добре - сменям - бели покани със сини орхидеи (само че оригиналните цветове на орхидеите бяха по-тъмнички) и светлосиня панделка и паус. Обиколих половин София докато намеря и купя необходимите материали. Отивам след това да ги печатам в нас. Баща ми като каза, че това сърце от орхидеи, което съм направила, му прилича на погребален венец... Добре - успях да го изсветля, така че да не изглежда грозно. А баща ми  прави изказване: "А неговите родители виждали ли са ги? Трябва първо на тях да ги покажете!" А къде остава моментът на изненадата? И трябва ли цялата рода да ги види и да си каже кой какво харесва и не харесва? И накрая да правя индивидуална покана по вкуса на всеки! 
А преди това - трябвало като си избирам рокля да дойдат и неговите родители, а по възможност и той! Ами аз не знам в какво ще се облека, как ще ми стои... И се притеснявам всички да ме гледат! Ама не! А това те го правят защото техните родители са скарани, от страх да не се скарат и те!
Както и да е - излях се и аз в твоята тема - извинявай! Ама понякога наистина се налага да "тропнеш с краче" и да си наложиш мнението.

А твоят бъдещ съпруг какво мисли? Ако сте на едно мнение, ще го отстоявате по-лесно. Още повече, че е нормално на теб да ти е неудобно да спориш с родителите му. Можеш да го оставиш той да бъде изразител на вшето мнение за пред тях. 
Много добре те разбирам, защото моята майка, която много обичам и винаги ми е помагала във всичко ми каза, че няма да дойде на сватбата, ако не поканя приятлеките й, а ние искахме да направим не класическа сватба, а лятно парти предимно с нашите приятели. Според мен не й е минавало и през ум да не идва (можеби и с бащата ти е така), обаче така се опитваше да контролира нещата и да ме манипулира. После имаше други неща като например аз не исках бутониери, защото не ми харесват, но тя настояваше. Не исках вкъщи да се правят големи събирания преди да отидем в църквата, но тя искаше да поканим и този и онзи. Мъжът ми не искаше да слага врътовръзка, но аз трябвало да настоявам. В моя случай разрешението беше да покажа ясно и без много приказки, че това е нашата сватба и нашето бъдещо семейство и съответно решенията са си наши. Още повече, че се страхувах, че ако в самото начало не заявя, че искам самостотелно да се оправяме със съпруга ми, в последствие може някой да реши да ни определя  и възпитанието на децата ни и съвместния ни живот като цяло, което вече е нетърпимо. За да няма конфликти понякога се съгласявах с "предложенията" и накрая си правех това, което смятах за най-добре. В крайна сметка се получи хубава сватба без бутониери и врътовръзки и при вас ще стане така, сигурна съм.
Не знам защо сватбите толкова често са повод за разправии и то най-вече с властни родители, които са убедени,че правят всичко за "доброто на децата".  Къде ще бъде сватбата и каква, си е ваша работа и на кумовете, останалите са гости. Според мен особено за кумовете не трябва да отстъпвате. Ако можеш се опитай да бъдеш по-голям егоист и да изживееш подготовката с радост, а не като жертва на хора, които отказват да бъдат толерантни и разбиращи.

Това месене наистина е много, много гадно. Аз нямах такова, не защото не искаха да се месят, а защо аз не дадох такава възможност. Просто си плащахме двамата сватбата, и всичко двамата си купувахме и организирахме, без да давам отчет на когото и да било. За роклята ходихме, дватата, за костюма, абе за всичко. Даже неговите родители му видяха косюма в деня на сватбата, защото ние живеем у дома. Не че нямаше претенции от свекървата как да бъдели подредени масите в ресторанта, но пък както тя поиска беше идеалния вариант, да са по-далеч от нас, защото тя държеше да е на централна маса . Но не знам, как стоят нещата когато родителите плащат, защото на един приятел на сватбата баща му се изказа, че Който плаща сватбата, той поръчва музиката, и ми стана толкова грозно, но те сами са си виновни, че не икаха да си я поемат сами. Мила важното е мъжа ти да те подкрепя, не се оставай да те манипулират. Успех

Legolascho, и аз заставам на мнението, че вие двамата с мъжа ти трябва да се разберете и да спрете да се влияете от родителите. Това разбира се ще е доста трудно, ако те ще плащат сватбата. Но пък, ако сега се поддадеш на неговите родители, тепърва ще ти е доста сложно.
Мисля си, че ако бях на твоето място, щях да се оженя без изобщо да каня родители - само подпис и събиране с близки приятели. Ама ти си знаеш най-добре.
При нас родителите на мъжа ми се опитваха да се месят, но въобще не се получи, защото бяха и на 250км разстояние. Първо доста трудно приеха, че няма да е в техния град. После все се опитваха да дават акъли, но в крайна сметка се появиха вечерта преди сватбата.
Успех в подготовката и дано да намерите компромисен вариант!

Аз също мисля, че ако половинката ти е на твоето мнение трябва да обясни на родителите си, че вие ще си изберете кумовете, ресторанта и всичко останало, защото ако си мълчи сега, ще си мълчи и по-нататък и ще ви се бъркат безкрайно.
При мен нещата засега са добре, таткото на моето момче ни най-малко не се бърка, майка му е починала отдавна
моите родители ме дразнят само затова че искат да ми поемат разходите, а аз  не искам да ги натоварвам, защото съм наясно, че ще се лишават заради мен
Все ще се оправим, важното е да има любов и разбирателство

Цялата тази ситуация ми е много  позната и неприятна. И не мога да разбера защо родителите със остарелите си възгледи и представи смятат, че всичко трябва да става както те искат, а не както иска младото семейство. При нас моите родители постоянно искат да знаят всичко, сърдят се че не ги държим в течение на организацията, сърдят се че никой не бил дошъл да ми иска ръката , баща ми нямало да дойде, трябвало да ме взимат от нас, не можело така, а аз от години не живея при тях, искат да се спазват всички традиции и обичаи, които аз до един искам да избегна и изобщо оставаш с едни негативни емоции от цялостната организация, все едно ще имаш погребение, а не сватба.
Някой път като ме стегне шапката ми идва да зарежем всичко и да идем да се подпишем и да ги "накажем" по този начин като ги лишим от сватбено тържество.

сега като чета какво сте писали разбирам,че не съм само аз в такова положение...родителите на бъдещия ми мъж се опитват да си налагат мнението за абсолютно всичко.в началото беше че сватбата ни трябва да е в стара загора откъдето са те,защото било по евтино..независимо че всичките ни приятели са от софия,после колко човека да поканим и кои да са точно,да няма фотограф и видеооператор,защото те имали фотоапарат...и всякакви подобни.майка ми има прекалено изискан вкус и не харесва нито подаръците за гости(и защо въобще трябва да им подаряваме нещо!!!),нито поканите,нито украсата за ресторанта...въобще скапват ми ентусиазма за всичко.но ние с приятеля ми бързо решихме проблема-не се съобразяваме изобщо с техните глупости,а си правим каквото си решим.най важното е ние да сме в добри отношения и да нямаме конфликти помежду си заради прищявките на родителите ни

И аз бях изправена пред предизвикателството 'организирана сватба от родителското тяло в Стара Загора', но така да се каже обединихме усилия с бъдещия ми съпруг и още в началото на организацията събрахме двете семейства на една маса и си казахме нашите условия за сватбата, както и оставихме да кажат те техните. В крайна сметка успяхме да ги убедим, че сватбата няма да е в Сандански (аз съм от там), но няма и да е в Стара Загора - София, макар и по-скъпа е удобна и за двете семейства  и най-вече колегите и приятелите ни са тук, а те са повече от половината сватба  Разбрахме се кои разходи (точно по пера - примерно DJ, кувертите на роднините и техните нощувки, украса на ресторанта, фото и видео ги поемат те) ще се покрият от нас и кои от тях. Когато преценя, че не мога да се справя сама с дадено нещо ги моля за помощ, но иначе не смеят да ни се бъркат (за това трябва всеки един самостоятелно да поговори с родителите си). Надявам се, че нещата са се оправили при теб Леголасчо. Не им се давай, в крайна сметка сме 21 век, а не 30-те години на 18-ти....

Според мен на всяка от нас й се случва да й се месят в подготовката-къде повече, къде по-малко. Такива са си родителите. Няма да навлизам в подробности, но и аз се бях поизнервила по същите причини. След това свикнах да отсявам добрите от лошите идеи. Хубаво е да се слушат предложения, защото съм далече от идеята, че винаги ми хрумва най-най-добрата идея. Трябва обче двойката да си реши дали дадена идея да се приеме.Така си мисля аз. Защитавайте си позициите, научете се да се борите, защото сега става въпрос за сватба, някой ден за възпитание на дете.

Ние, за да избегнем полемики, ще си приготвим всичко само двамата и после ще поканим родителите на сватба