Много ви благодаря!
За сега аз нищо няма нито на нея да казвам, нито него ще го карам да я пита. Докъто можем ще изчакаме, дано скоро сама да се сети да попита. Поне да се разведе, а след това ако не отвори темата ....здраве да е ще искам от наще. Тя поне костюма и неговите дрехи ще ги купи, защото ще ходи с него и няма как.

Цитат на: svekarva в 03.04.2013 16:51

Ама каквото и да правиш, ти все ще си виновна, това си е ясно .

това си го знам, въпреки че пред мен нищо не казва пред други хора знам, че ме поудумва, ама не ми пука, всеки има право на мнение. А и аз съм далече от утопията, че всички ме харесват.

А това с развода ми прозвуча толкова странно....да се разведеш заради заем Ако е само заради това де...
Иначе Свекърва е права за "вината"

Е те живеят отделно от около 3 години, ама сега защото не й дават заем ако той не се подпише, а той не иска и на снемка да я види, тя няма избор освен да се разведе.
А това, че аз винаги съм виновна изобщо не ме притеснява, важно е за мъжа ми как стоят нещата.

Незнам, но според мен да се взимат заеми за сватба и то с тези неизгодни лихви в българия не ми се вижда оптимално, аз лично не бих се съгласила някой от нашите да ми дава парички, които после ще знам, че трябва да изплаща и то скъпо да изплаща месеци наред.
Бих предпочела тогава просто по-скромно да си направя сватбата, но да знам че не обременявам никого.

Иначе за щастие при нас проблеми с родителите някак не съм забелязала до момента, всеки се включва в организацията и е добре дошъл да дава съвети, все пак по-възрастните хора имат опит и дават понякога добри съвети. Моите родители са малко по-натоварени, защото те са в града, където ще бъде свтбата, свекърите са софиянци и толкова мн не мигат от сф да свършат, но каквото могат правят, а ние сме общо взето нон стоп на скайп да раздаваме нареждания на този и онзи :-)

За гостите на родителите, всеки от тях си покани такива и ние го намираме за редно, все пак този празник е толкова техен, колкото наш!

Я - тая тема не я знаех...Пък гледам има момичета с проблеми като моите...и някак се почувствах по-спокойна и сигурна, че не съм сама в тая битка...Аз до сега само в темата за свекървата се жалвам, ама то само от нея имам да се жалвам де...

То жалко, че след сватбата не свършват нещата Даже  по- хубави стават

atsuki - това твоето го изживях. Ама същото - хаха. Споко - не само, че ще дойде, ами и преди тебе ще е там Наистина си мислех, че само моята ще е с тия нещастни изпълнения, ама уви...

За заемите за сватба също съм съгласна...Ние изчакахме докато си имаме, че да се справим сами...не, че после не ни се наложи да плащаме по кредитната карта, но това защото на мъжа ми извендъж започнаха да не му плащат редовно, а вече потготовката течеше с пълни сили...Но си струваше да си я платим сами

А за искането на пари - ratatui - разбирам те и теб. Аз съм същата, хич не ми е приятно да занимавам някого за пари...Но тя нас не ни е и питала де (свеки де). И наскоро даже разбра колко е излязла сватбата (след почти 5 години) и вече не смее нищо да каже...И сега като се замисля, ако трябваше да и искам пари за това, което направихме - нямаше да ги даде. Щеше да има - "тия глупости", "ама едни познати така" и какво ли още не...

Гушки на всички и да - Валериана е добро решение, а като заместител - едно голямо със салатка

Момичета,здравейте!Съчувствам ви на всички,защото знам какво е,понеже имам сходен проблем със "свекитата"....Извинявам се предварително,че ще ви занимавам с моите си вълнения,но някак си мисля,че ще ми олекне и се надявам да ме подкрепите... Първо като се сгодихме с моя приятел....баща му реагира много странно...и нито ни честити,нито нищо...за него сме си били заедно и толкова  ...,което нали реално е така,но за хора които се обичат и искат да са заедно,нормалното развитие на една сполучлива връзка е сключването на брак (поне според мен) ...Това го оставям на страна,като си казах "ок,той човека е малко по-консервативен,затова реагира така,не защото не се радва"...След това поискахме да обсъдим въпроса с гостите и техния брой....те започнаха да увъртат,че не знаели кой ще поканят,с този били скарани,онзи пък не ги поканил незнам си кога,нямали и  те да го канят и разни такива....По този начин аз съм с вързани ръце,нито мога да започна поканите да правя(незная колко бройки),нито мога да си избера украса и да измисля нещо,не сме говорили и за никакви суми,понеже за да не ги затрудняваме,им казахме,че искаме да поделим разходите на три(между нас,тях и моите редители)...абе въобще времето си минава и всичко е неивестно... .Извинявам се още веднъж,че ви занимавам с моите "радини вълнения"...

И при нас е така При първите разговори беше голямо мънкане, не знаели, все им било едно, който ние сме искали да сме си поканили. Това са все разговори на маса. В момента, в който си тръгнахме и започнаха да се чуват само с него по телефона се започна с претенциите - този искали да дойде, онзи не искали да дойде и едни претенции, и той милия се чуди какво да прави, защото точно 1 седмица преди това ни мънкаха и после изведнъж много се разговориха, явно по телефон и имейл е по-лесно да имаш претенции. Имаше някои хора, които не искаме да идват, защото не са ни близки, съгласихме се на няколко от тях и си казах ок това е няколко ще дойдат, а другите не, при което когато ги помолихме да ни пратят финализирания списък, всички които уж бяхме решили заедно да не идват бяха включени с любимото си селско изказване, че те си плащат за госите, те ще решават кой да дойде?!

спорти, при мен се получава по-добре, ако отстъпя една крачка и го оставя той сам да се оправя с родителите си, така че защо твоя човек не говори сериозно с тях, че някои неща трябва да се решат и да са малко по-сериозни?

Спорти, съчувствам ти много е гадно така да ти спъват организацията. Направи си вашия списък и им дай краен срок, в който да ти дадат техния финален вариант кой ще канят и кой не, може и мъжа ти да им го каже! Ако до този срок не са ти дали нищо им кажи, че финалния списък е готов и повече никой не може да бъде поканен, според мен така набързо набързо ще го измислят и ще се приключи с въпроса.
И аз 100пъти питах кой ще идва, само бройка да ми дадат и сега трябва да правя още покани 

Ооо, и при мен имаше изказвания от рода "Тези роднини как така няма да ги поканиш, ама после ще чуваме приказки, не можело така". В началото се опъвах, защото не исках да каня до девето коляно лели и чичовци. После се замислих, че това ще е първата сватба в нашия род и за тях е изключителна радост и реших да ги поканя. И настъпи мир и спокойствие 

Хаха - при нас пък беше точно обратното - аз току се присетя за някой и се обаждам на майка и питам - тия и тия ще ги каним ли? А майка - ъ, ми не, ама ако искаш...После пак - абе мама - сетих се за тия и тия - тях ще ги каним ли...И тя пак - миии не...Та в общи линии поканихме само най- най- близките. От страна на мъжо майка му си покани който си прецени - т.е. сестра си с мъжа и и двете и деца (на наша възраст) и някакви нейни приятелки и колежки (с които работят - в общи линии - млади момичета дето бяха през цялото време на дансинга).

Аз бях поканила и малко от страната на баща ми (нашите са разведени мнооого отдавна, а в последствие баща ми почина) - баба ми, чичо ми с жена му и сина им (братовчед ми), както и брат ми от втория брак на баща ми. Беше тъпо, че не поканих сестра ми от същия тоя брак, но си имах причини да не го направя и когато баба ми ме попита дали няма да я поканя и аз аха аха и се съгласих, майка се намеси и скръцна със зъби, че не стига, че ги каня тях - щом не искам да идва, няма да идва...

И основно си поканихме наши приятели. Честно - беше ми много весело и всички се забавляваха. Накои не се бяха виждали с години (съотборнички), други пък дето работят заедно, но не се познават - се запознаха...ей такива неща. Даже едната маса беше "на баскетболистите" (понеже ние и двамата сме бивши такива) та независимо, че не всички се познаваха помежду си, много бързо се запознаха и бяха най- шумната маса...

Малко се отплеснах, но исках да кажа, че се чувствах много добре, че никой не ме притисна да каня хора, които не ми бяха приятни (или пък на мъжа ми)

sporty, и аз имам проблеми със свекито. Най-тъпото е, че ние си плащаме абсолютно всичко, от нея не искаме и една стотинка и пак се опитва да се налага! Не че ѝ позволявам И на всичкото отгоре иска да отложим сватбата, която е юни другата година, с още 1 година!, защото брат му тогава има абитуриентски и щяло да ѝ бъде много натоварено. Като го чух това направо Още миналата година искахме да се оженим, но сестрата на милото ни изпревари, тази година тя и мъжът ѝ чакат бебе и отново се съобразихме с тях и отложихме за другата година... И сега ми сервира, че пак не бил подходящ момента Вече имам чувството, че никога няма да дойде нашия ред  ... Малко се отплеснах... Исках да кажа, че не си сама, има и други момичета с подобни проблеми, но нищо не е толкова страшно, колкото ни изглежда сега и всеки проблем може да се разреши  Всички сме тук, за да се изслушваме и подкрепяме, а когато човек си сподели болката, му става по-леко. Най-добре говори с годеника ти да се разбере с тях, все пак са негови родители.

моята свекърва е просто ужасна,когато й казахме, че ще се женим тя излезе с репликата "2ма луди и 40 гладни" и милото й се сопна "така сме решили,това е" и тя уж омекна....миналия месец идва и аз бях започнала да си рисувам гипсовите фигурки и нашата ми вика,какви са тези неща на сватба ли ще ходите, и аз й казах,4е това са нещата за НАшАТА  сватба( все пак синай ще се жени,не някой комшия,но май щеше да има повече интерес за комшията,отколкото за сина й) и тя вика,о то време има, и й отговорих че 4 месеца не е имане на време, а е крайно напреднала ситуацията...жената не си прави устата да попита за нищичко, а баба ми, женицата изяви желание и прави сватбените късмети...когато повдигнахме темата за алкохола, свекървата почна,то на магазина има, и аз и казах, че не я питам къде има,защото с ракията и виното не ми е проблем, просто ги попитахме,те какво ще пият, дали на тяхната маса да заложим повече ракия и т.н....чакам аз да мине сватбата,тогава свекито да приеме живота си , дали като кошмар, дали като приключение...и все питат за моите родители,хиляда пъти казах, че съм в конфликт с родителите ми,тя все пита и ми дава акъл как да съм се държала, и единия път просто я поставих на мястото й и милото я нареди и той  да не се месела, да не клюкарствала, че не било нейна работа....все пак той знае какви са отношенията и ме подкрепя напълно

Благодаря ви момичета,бяхте ми много полезни ...наистина и аз смятам така да напарвя,той да се оправи с тях,в крайна сметка си е тяхна работа кой ще канят от тяхна страна и кой не...Сега като чета вашите историй виждам,че има много по-тежки случаи от моя,за което ви съчувствам...Петя,незнам как може твоята свекърва вмето да се радва за сина си  и за вас двамата въобще е реагирала по този начин ....А при Артемида,при условие,че си поемат изцяло разходите,също са имали спънки пак със свекито... ...Виви,ще пробвам по твоя начин...Мисля,че ще се получи! Успех на всички вас... и не се давайте!

спорти и ние си поемаме сами сватбата, когато казахме, че ще се женим им казах и на свкъра и на свекървата, че стотинка не искам от тях за да не ми се месят и налагат, хич не съм ги питала кого искат да канят, не ме вълнуват лели на стринките на вуйчото на петия братовчед, да си ги нямаме такива... от роднините на милото-родителите му и баба му,но за сметка на това е поканил супер мн настоящи и бивши колеги, а аз откъм роднини имам 10 човека,но от към приятелки и колеги имам по малко, абе 70 75 човека сватба сме, и понеже родителите ми и сестра ми няма да присъстват някои неща по организацията ги правя с кумата, други самичка и бабчето дето много ми помага милата, да ми е жива и здрава

Здравейте момичета. Пиша тук, защото не намерих друга тема свързана с родителите (можа и да съм я пропуснала). С приятеля ми решихме да се оженим, но все още не сме казали на никого. Знам, че първо е редно да съобщим на тях, но колко време преди избраната от нас дата трябва да го направим? И как да го направим? Ще съм много благодарна ако ми помогнете, тъй като това ми е на дневен ред и само се чудя кога, как и т.н.