Момичета, предварително се извинявам, защото знам, че мнението ми ще прозвучи грубо на много от вас, но .... това вашето е чиста проба Инат от Егоизъм. 
От думите ви (не само в тази тема) виждам, че според вас родителите нямат абсолютно никакво право на глас и участие в сватбения ви ден, освен специално отреденото от Вас по време на ритуалите. Ами вие по-добре не ги канете на сватба, защото то и без това само претенции и проблеми ви създават с това че искат да споделят "вашия ден" с някои техни близки приятели. Или, че искат да спазят някоя скъпа за тях традиция, която вие не разбирате, или че искат да се облекат по неподходящ за стила на тържеството начин. Наемете си актьори, които ще се чувстват по-добре и ще се справят по-добре.

Ние направихме сватба, не защото това ще закрепи по някакъв начин отношенията помежду ни - всички от вас знаят, че организирането на едно такова мащабно събитие е по-вероятно да разклати отношенията между двама души и да вгорчи съвместния им живот. Ние направихме сватба, за да отпразнуваме с РОДНИНИ и приятели. Майка ми и баща ми са ме гледали и са ме изграждали като личност повече от 20 години. Това са 27 години, за които аз съм им безкрайно благодарна и знам, че за тях няма нещо по-хубаво от това да се омъжа и да създам едно здраво и добро семейство. Сватбата за тях е един вид кулминация, ден на който те могат да погледнат към мен и съпруга ми и да видят всички минали години на грижи и възпитание как се превръщат в обещания за един прекрасен семеен живот. Това е ден, в който те се вълнуваха повече от нас, преживяха го много по-емоционално и с много по-голямо чувство, отколкото аз или съпруга ми. И моментите, в които ги виждах как говорят с техни приятели, целите сияещи от гордост и доволство за това че са могли да споделят най-вълнуващият им ден, свързан с моето съществуване, бяха най-милите моменти за мен от сватбения ни ден.

Надвишихме първоначалния лимит от гости, но не съжалявам за нито един човек в повече. Още в началото на организацията се разбрахме, че броят на гостите ще бъде разделен на три, като всяко семейство ще може да си изготви списък с хората, които иска да покани. Да, този списък беше одобрен от нас и наистина нямаше хора, които се канят по задължение, а само такива които наистина са близки на семейството, но имаше хора от страната на моите родители, които съпругът ми не познаваше, но аз ги познавах и тези хора са били до мен и семейството ми през по-голямата част от съзнателния ми живот дори и да не сме поддържали близки връзки през последните няколко години. Та дори от нашите приятели имаше хора, с които сме се виждали веднъж на две години - не защото не са ни приятни а защото такива са обстоятелствата.

Пак повтарям, ако има достатъчно място в ресторанта и ако не ви удря прекомерно в бюджета - не бъдете скръндзи за комфорта на родителите си - те не са случайни хора, хванати от улицата да изпълнят два-три ритуала и да си седят кротко на масата цялата вечер. Но пък, от друга страна, всеки сам си преценява кое е по-важно.. 

Alucinado прекрасно е това, което си написала. Много е красиво и ти завиждам лекичко отвътре (благородно разбира се).
Отношенията ми с нашите (разведени) са толкова горчиви, че вътрешно бих искала по-скоро да ги накажа за всичко, което са ми причинили (и продължават да го правят). Те няма никакви претенции по сватбата. И не съм имала проблемите на горните момичета - никой за нищо не е настоявал, никой нищо не ми налага. Но исках само да ти кажа, че не всеки разсъждава от твоята гледна точка. Вероятно донякъде и за някой имаш право и дори смея да кажа, че би трябвало да е както си го казала (прозвуча ми съвсем редно), но не за всеки са валидни прекрасните човешки отношения, които би трябвало да имаме помежду си и  подбудите ни да реагираме така или инак са различни, лични и понякога дори неосъзнати - просто имаме желание да постъпим точно така, без да има конкретна причина, а причината е просто потисната вътре.

Но се радвам да узная, че има и семейства като твоето и мъничката завист (макар и благородна) ме гризе отвътре.

inaxastra, права си, че всяко семейство е различно и няма обща формула на поведение и отношения. И нашето не е перфектно - учудвам се на родителите ми как успяха 5 дни покрай сватбата да спят в една стая, на едно легло и да са по цял ден заедно и след това отново всеки в "неговата си губерния" без да се виждат, без да си говорят - сякаш не се познават... Но това са си отношенията между тях двамата, и колкото и да са натоварващи за мен, брат ми и най-вече сестра ми, в ежедневието, те успяха да направят компромис със себе си заради "нашия ден". Мисля, че компромисите, които аз съм направила в тяхно име по повод тържеството са абсолютно минимални...

Цитат на: Alucinado в 19.06.2008 10:43

.... това вашето е чиста проба Инат от Егоизъм.   
От думите ви (не само в тази тема) виждам, че според вас родителите нямат абсолютно никакво право на глас и участие в сватбения ви ден, освен специално отреденото от Вас по време на ритуалите. ... Наемете си актьори, които ще се чувстват по-добре и ще се справят по-добре.

Виж аз уважавам мнението ти и начина, по който сте организирали сватбата си, но вие и вашите родители не сте мерило за всички останали сватби, младоженци и родители. Не виждам какво ти дава право да правиш такива заключения и да обиждаш. Мисля, че не сме за това в този форум. Горния цитат го извадих, защото мислех да го коментриам, но се отказах. Мисли си каквото искаш.

Alucinado не отношенията между тях ме натоварват (това си е тяхна работа и техен проблем). За отношението към мен става въпрос. Макар, че това е темата не ми се впуска в подробности, но лично аз нямам желание просто да им доставя удоволствие. Съгласна съм, че е егоистично - точно това е определението, но това е моят избор.

Арлина, не съм искала да обидя никого с поста си. Нито "инат", нито "егоизъм" са обидни качества според мен. Аз каквото мисля, съм го казала и ако някой иска да се засяга - негово право е. Но пак повтарям - не съм имала за цел да обидя никого и ако направиш справка в тълковния речник, ще разбереш че всъщност няма от какво да се обиждаш!

Инаксастра, както писах - не всички ситуации са идентични, и наистина (колкото и да ми е неприятно да го признавам) не всички родители са заслужили компромисите и уважението на децата си. Има случаи, когато компромисите са неоправдани и "невъзнаградени", и биха могли да донесат само негативи.... за съжаление има и такива случаи.

Цитат на: Alucinado в 19.06.2008 11:32

Арлина, не съм искала да обидя никого с поста си. Нито "инат", нито "егоизъм" са обидни качества според мен. Аз каквото мисля, съм го казала и ако някой иска да се засяга - негово право е. Но пак повтарям - не съм имала за цел да обидя никого и ако направиш справка в тълковния речник, ще разбереш че всъщност няма от какво да се обиждаш!

Alucindo, ако се познавахме да, щях да се обидя, сега не съм. Но ми е неприятно, и не заради думите инат и егоизъм, а защото си позволяваш да квалифицираш моето отношение към родителите ми.

И моите родители са разведени, но на сватбата хората, които не ги познават изобщо не разбраха. Никой не умаловажава родителите си, ние им бяхме дали бройка и да канят кой когото си иска. Въпреки че сами си плащахме сватбата, те си спазиха бройката и си поканиха приятели, роднини и когото си искаха. Но момичетата тук се оплакват повече от това, че родителите започвата да си налагат мнението, да се сърдят, да искат да става на тяхното и т.н. Всеки случай е индивидуален и крайни изказвания няма да бъдат посрещнати с добро око от потребителите на форума

Цитат на: Alucinado в 19.06.2008 10:43

Момичета, предварително се извинявам, защото знам, че мнението ми ще прозвучи грубо на много от вас, но .... това вашето е чиста проба Инат от Егоизъм.   
От думите ви (не само в тази тема) виждам, че според вас родителите нямат абсолютно никакво право на глас и участие в сватбения ви ден, освен специално отреденото от Вас по време на ритуалите. Ами вие по-добре не ги канете на сватба, защото то и без това само претенции и проблеми ви създават с това че искат да споделят "вашия ден" с някои техни близки приятели. Или, че искат да спазят някоя скъпа за тях традиция, която вие не разбирате, или че искат да се облекат по неподходящ за стила на тържеството начин. Наемете си актьори, които ще се чувстват по-добре и ще се справят по-добре.

Ние направихме сватба, не защото това ще закрепи по някакъв начин отношенията помежду ни - всички от вас знаят, че организирането на едно такова мащабно събитие е по-вероятно да разклати отношенията между двама души и да вгорчи съвместния им живот. Ние направихме сватба, за да отпразнуваме с РОДНИНИ и приятели. Майка ми и баща ми са ме гледали и са ме изграждали като личност повече от 20 години. Това са 27 години, за които аз съм им безкрайно благодарна и знам, че за тях няма нещо по-хубаво от това да се омъжа и да създам едно здраво и добро семейство. Сватбата за тях е един вид кулминация, ден на който те могат да погледнат към мен и съпруга ми и да видят всички минали години на грижи и възпитание как се превръщат в обещания за един прекрасен семеен живот. Това е ден, в който те се вълнуваха повече от нас, преживяха го много по-емоционално и с много по-голямо чувство, отколкото аз или съпруга ми. И моментите, в които ги виждах как говорят с техни приятели, целите сияещи от гордост и доволство за това че са могли да споделят най-вълнуващият им ден, свързан с моето съществуване, бяха най-милите моменти за мен от сватбения ни ден.

Надвишихме първоначалния лимит от гости, но не съжалявам за нито един човек в повече. Още в началото на организацията се разбрахме, че броят на гостите ще бъде разделен на три, като всяко семейство ще може да си изготви списък с хората, които иска да покани. Да, този списък беше одобрен от нас и наистина нямаше хора, които се канят по задължение, а само такива които наистина са близки на семейството, но имаше хора от страната на моите родители, които съпругът ми не познаваше, но аз ги познавах и тези хора са били до мен и семейството ми през по-голямата част от съзнателния ми живот дори и да не сме поддържали близки връзки през последните няколко години. Та дори от нашите приятели имаше хора, с които сме се виждали веднъж на две години - не защото не са ни приятни а защото такива са обстоятелствата.

Пак повтарям, ако има достатъчно място в ресторанта и ако не ви удря прекомерно в бюджета - не бъдете скръндзи за комфорта на родителите си - те не са случайни хора, хванати от улицата да изпълнят два-три ритуала и да си седят кротко на масата цялата вечер. Но пък, от друга страна, всеки сам си преценява кое е по-важно.. 

толкова хубаво си го казала, аз съм абсилутно съгласна и се радвам,че си се наела да го обясниш толкова добре

Alucinado , смятам, че си твърде рязка - както винаги всъщност. Но явно това е твоят стил на общуване - твърде директен, което не е чак толкова лошо, но не е редно да квалифицираш нечие поведение по този начин, без да си наясно с детайлите около ситуациите.

Казала си доста точни неща, но не смятам, че някой възприема родителите си като "хора от улицата" и не иска да се вслушва в мнението им. По-скоро всеки иска да си направи този ден, както си го е мечтал и когато родителите започнат да искат денят да протече по техен вкус, ами става...тъпо най-малкото. Ососбено, ако са на принципа: "Който плаща, той поръчва музиката". В крайна сметка, толкова неща са направили за детето си през живота си, не е ли редно да му "подарят" и една сбъдната мечта, т.е. сватбен ден изцяло според неговите желания.
Те са си изживяли някога тяхното, сега е ред и на децата им.

Аз пък мисля, че Alucinado принципно е права, но явно има късмета да има разбрани родители, които просто искат разни неща в рамките на разумното и тогава за младоженците е удоволствие да сбъднат желанието им. Има семейства, които се налагат и искат от младоженците наистина досадни и абсурдни за тях неща.

Наистина не мисля обаче, че е редно да се каже "те са си изживяли някога тяхното". Те са при нас тук и сега и празнуват с нас и е редно да ги направим щастливи с някои дребни отстъпки. Така мисля, защото те се вълнуват и го преживяват заедно с нас. Ами някой ден като имате деца и искате нещо да ги посъветвате или да участвате в живота им или дори да организирате нещо за себе си ако някой ви каже "Я си стойте и оставете младите да живеят, вие нали сте си изживели своето"? Родитеите са част от ритуала и най-скъпи гости и не бива да ги затъкваме в ъгъла, защото са помолили за нещо дребно.

kiksi, за това, че съм рязка си права и си го признавам. Но мисля, че не си разбрала поста ми правилно.
Не става въпрос да угодиш на родителите си за всяко едно нещо в твоята сватба. Ставаше въпрос за това, че има хора които правят сериозен проблем от това дали да поканят двама души в повече, защото на родителите би им било приятно.

Моите родители са разбрани, вярно е, но и ние си имахме някои разногласия относно организацията. Това за мен е абсолютно разбираемо - всеки си има неговите си виждания за нещата и всеки си е прав за себе си. Но има много неща, за които може и има смисъл да се направи компромис. Естествено, ако моите родители искаха да съставят целия списък от гости вместо мен, нямаше да съм съгласна, но когато става въпрос да се поканят 5-10, а дори и 20 човека в повече, при положение че ресторанта и бюджета го позволяват и това ще ги направи щастливи и ще ги накара да се чувстват по-комфортно на този ден - защо не?!

Здравейте и от мен на всички съфорумки аз като започнах да чета във форума и все се канех да се присъединя към вас да споделя и моите радости се оказа че парвоото ми вклучване е по ужасна тема искам и аз да ви разкажа за моята история и да ми дадете съвет защото ми иде да хвана пътя и да се гръмна ......
Аз съм на 20 и може би бъдеща булка догодина май месец  като казахме на неговите родители хората мн се зарадваха а моите направо ужас уж баща ми го прие мн добре но май само защото се напи  една седмица има бунт у нас първо затова че аз исках да уча в БГ а тои да си остане да поработи малко и да се събереме после за какви ли не глупости в крайна сметка се ре6ихме че ще си уча тук в Англия после един ден моят и баща ми работят в една фабрика и баща ми ударил ма6ината на моя и тои като се упла6ил и започнал да вика да псува като казва че се е изпуснал по инерция му е до6ло упла6ил се е а баща ми така се обиди че не иска и да чуе  обаче моя на следващия ден отива и му се извинява а баща ми не прощава    не оправдавам и двамата и двамата са чи6ити обаче толкова голям проблем стана това че ви казвам чесно немога да живея повече всички салзи изплаках  и на6ите ми повтарят че аз съм била два пъти по умна а тои убиди убиди убиди сре6ту него и как аз съм била цветето на татко и такмо ме е изкарал да ме повали даждец обаче се задала буря и иска да ме прибира а преди така се разбирахме добре с вярно е че съм едва на 20 не толкова съм преживяла и видяла от горчивия живот и така съм изградила характера и мисленето си донякаде сама поради простата причина че съм средна дъщеря и за мене не остава6е време голямата все праве6е бели малката още бебе и аз сама се спасявах ......
С моя съм била преди заедно половин година и като поисках аз да се разделим след известно време осъзнах  че съм направила гре6ка и че има мн неща които не съм оценила в него и сега когато той пое риска да дойде при мен вече два месеца всичко е мн красиво но от новината насам е ад    .......
Мислех си да му кажа да отложим за неопределен период от време сватбата да си живеем заедно и незнам какво да направя иска ми се да си взема куфара и да изчезна без да кжа на никой каде отивам да се отделя от всичко и всички и да започна отначало сама колкото мога       
Дайте ми съвето моля ви!!!

този мой проблем май не е точно от този род който осаждате тук но това го пуснах и в др темичка за изоставени булки и тук сащо се извинявам за правописните гре6ки