Agent:

И аз да си кажа мнението.Може би ще изглежда зле на някои от вас, НО ако аз имах същия проблем, нямаше да се замисля и минута.Това е нашата сватба е ще поканим само хора, които  ние искаме. Не разбирам какво толкова има да се съобразявате със сулъо и пулъо. След като не ги искате, не ги канете. Това, че може да възникне конфликт с родителите, не бива да те притеснява или поне не би притеснило мен. Не живеем в едното време, когато са се правили сватби с по 500 души, от които 300 непознати и родителите не само,че са казвали кой да дойде  и кой не (защото са плащали сватбата), ама и както знаете също са сватосвали младоженците в повечето случаи, дори без да се познават.
ТАКА ЧЕ, прави това, което искаш ти.Това ще бъде вашият ден и поне за мен не редно тъкмо тогава да присъстват физиономии, които не понасям. Та то е смешно, на този ден човек трябва да бъде с най-близките си роднини и приятели, с тези които общува и му е приятно да бъде, НЕ да прави панаир на нежелани, чужди елементи.
Моето мнение е това, но аз съм по серт, както се казва

Абсолютно съгласна съм с горното  С майка ми имахме малък скандал относно двама души, които тя държи да присъстват на българската ни сватба, а аз не искам и да чуя. Така или иначе ще сме малко хора, ще обръщам внимание на всички, защото не искам никой да бъде пренебрегнат, та да трябва да лицемернича пред тези двама души. Не искам да ми се помрачава настроението, но и не искам да се карам с майка ми. И съм пред голяма дилема. Тя иска да направя компромис само този път, но тя по принцип си използва "чара" да правя компромиси с някои неща, дето ако не беше майка ми, а някой друг, щях да  Имаме много хубави семейни отношения, много се обичаме и сме си близки, но тя би трябвало да знае, че аз като реша нещо, го правя и не понасям някой да ми казва как трябвало да е. А като излезе с убийственото "направи го заради мен, мама" ... просто се разкъсвам вътрешно. Цлата работа е, че тя държи да покани двама от най-близките й роднини, а аз не понасям нейните роднини след всички гадости, които изговориха и направиха по адрес на баща ми и майка ми. Казала съм й, че не искам да имам нищо общо с тях и че не искам по никакъв начин да са част от моя живот. А тя иска да ги поканя на такова лично и специално събитие като собствената ми сватба! Много, много, много ми е трудно да направя такъв компромис с чувствата си и както е тръгнало - или ще се скараме с майка ми и двете ще сме нацупени, но няма да ги поканя, или ще ги поканя да стане на нейното и ще ми е криво много дълго време. И в двата случая ще ми е гадно, така че май ще тегля чоп. А не искам много, искам на сватбата ми да присъстват само хора, които (ако щете) заслужават да бъдат там, които са се държали добре с мен и семейството ми и които ще ми е приятно да споделят щастието ни с нас. На някои ще им се стори смешно, но това е огромна дилема, която стои пред мен. Как хем да не изневеря на себе си, хем да угодя на майка ми. Варианти като "Те ще си седят на столчетата и няма да мърдат от там, защото и без това ще им е гадно и гузно, а ти се прави, че ги няма" не минават изобщо при мен. 

ами да се включа и аз като една бъдеща булка..  ние сме решили, че ще се оженим догодина август месец, даже и дата сме си харесали, живот и здраве всичко да е наред - ще стане...
И на двама ни родовете са много големи и, ако трябва да поканим роднините си...дори да са само по първа линия...става страшно! около 100 човека ще трябва да настаним и да им осигурим и транспорта и престоя от казанлък в софия...още около 50 от трънско и кюстендилско...и на груби сметки излизат около 200 човека само РОДНИНИ..което за нашите скромни възможности е невъзможно! а ние все пак искаме и приятели да дойдат, това е толкова важен момент за една двойка!
И така взехме решение да си направим сватбата само с приятели и семействата на двама ни - без никакви роднини, ама никакви! знаем, че ще има сърдити, но честни казано лимитът ни за хора е до 60 човека гости, и повече няма как да поканим. не е неуважение или егоизъм или каквото и да било - мисля, че да тръснем на родителите си в тези трудни времена такъв разход би било много по-голям егоизъм и грубост...вие какво мислите?

Напълно съм съгласна с теб!
Няма какво да му мислите - винаги ще има сърдити! Не е нужно да се обременявате финансово, за да може да задоволите всички роднини.
На нашата сватба поканих от роднините ми само най-близките - сестра ми, вуйчови и баба ми и дядо ми - общо 20 човека. Нямаше видимо обидени, дори някой мои роднини са казали на баба ми, че са ми купили разни нещица за подарък - само да отидем да ги навестим .

можеш да им изпратиш по една кутия бонбони и така един вид да се извиниш !!!!!
все пак мисля, че всеки ще разбере - живота е труден !!! 

ние мислим като се оженим да минем и да почерпим всеки - ще си организираме една екскурзия по роднините за няколко дни за да се поздравим.. пък и това е добра възможност да се запознаем взаимно с непознатите роднини... 

бебчето, мисля, че добре сте го измислили 

То какво излиза,че проблеми винаги има. Било с родителите на булката или родителите на младоженеца.А аз си мислих, че такива тъпотии има само при нас.Аз лично набързо разреших проблемите с моите родители успях да се „наложа”,но с бъдещите свекър и свекърва стоят по деликатно нещата.Затова сме се разбрали аз се разбирам с моите родители-той с неговите. И при нас(от страна на свекъра и свекървата) има сръдни и откази от това да присъстват на сватбата, ту  искат много гости да се канят,ту скъпо им се вижда. Мърморят за всичко.В организацията никакви ги няма, а после все нещо не им харесва...Все много заети нямаха време да се срещнат с моите родители  даже да се запознаят, а какво остава да се говори за организационните въпроси (това страшно ме обиди). Майка ми и баща ми са много развалнувани и въодушивени,помагат ни страшно много в подготовката И добре че са те защото и от тяхна страна ако нямахме подкрепа сигурно щяхме да си напразим празника.Покрай всичко това виждам, че на милото му е  мъчно, че родителите му се отнасят несериозно към сватбата и въобще към бъдещото ни семейство, но от друга страна цени подкрепата на моите родители, а това мен ме прави радостна.И НАЙ-ВАЖНОТО е това, че с бъдещият ми съпруг се разбираме чудесно и той винаги  стои зад мен и ме подкрепя (както и аз него разбира се).

Защо наистина един толкова красив празник трябва да се опорочи от капризите на други хора?
При мен има също ГОЛЯМ проблем с родителите на бебето. Вярно, че основното е той да ме подкрепя и разбира. Майка му всъщност се оказа сърдита още от дипломирането му! Той завърши в моя роден град, в същия университет, където и аз. Тя дойде с празни ръце и след тържеството така се разсърди, че вече повече от половин година се заяжда по най-бруталния и вулгарен начин! Обижда града ми всеки път, когато отида на гости, обижда дори и сина си! Оказа се, че  родителите ни не се познават, защото моите не са ги поканили на гости, а те няколко пъти отправиха покана! Трябвало да има точна дата - не можело, когато на тях им е удобно! Неговите родители веднъж не са ни попитали как върви подготовката, дали ще ни стигнат парите и др неща - проблем е, че НИЕ решихме сватбата ни да е малка и да поканим само родителите, а останалите гости да са нашите приятели. И без друго ние си плащаме - теглихме си заем, който изплащаме, за да се оженим. Каним и моите, и неговите родители като гости на тържеството на техните деца! Но явно за майка му е голям проблем, че аз живея с бебето в моя град,  нещо което не може да преживее и накрая реши, че няма да дойде на сватбата, покрай нея и баща му, защото моята майка командвала!!! Моята майка като всеки нормален човек казва какво мисли по даден въпрос, на аз взимам крайното решение, в случая НИЕ с бебчето! Това съм извоювала още от пубертета и се гордея, че имам самостоятелност от малка! А последното ми гостуване, което се явява преди сватбения ден, завърши така, че аз вече никога не искам да стъпя у тях и да я видя! Изрече такива обиди по адрес на семейството ми, което е виждала веднъж за няколко часа, че и ни изгони - изгони сина си и мен от тях! Защо да ходя в тази къща? И го прокълна, и него и децата му ... Нямам думи ...! А него го е срам и сега се чуди какво да обяснява на приятелите си - защо родителите му ги няма в един от най-важните дни в живота му?!

О миличка съжалявам но не се притеснявай ще видиш че ще дойдат
И запомни Утрото е по-мъдро от вечерта
Аз също не съм в блестящи отношения с моята бъдеща свекърва но се научих да не и обръщам внимание и наистина така е по-добре за мен
Не се тревожи покажи им че ти си силната и че с твоят любим сте едно цяло и не трябва да ви делят
Успех!

Благодаря за милите думи, но аз наистина не желая да я виждам!  И ако случайно дойде, не зная как ще завърши вечерта - може да опропасти сватбеното тържество ...

Здравейте, незная дали е стрес или не, но при мен нещата доста се усложниха. Няма да навлизам в подробности, от 9 години сме заедно и много се обичаме, но има постоянно човек между нас - и това е майка му. Толкова много борба през всичките тези години за тази връзка и накрая когато всичко вървеше добре, нещата се преобърнаха. Не зная какво влияние има тя над него, но заради нея може и да няма сватба  По стечение на обстоятелствата в момента живеем с нея и я чакаме до 1-2 месеца да се изнесе. Както може би повечето двойки, се налага да теглим кредит, за обзавеждане на новото жилище. Той иска да теглим кредит и половината пари да ги дадем на нея, а ние да мизерстваме и да изплащаме като луди,а това е много безмислено, защото жената си има пари в банките и си гледа живота. Ще попитате тогава защо - защото той като син бил длъжен да я подпомогне. А не мисли, че ще създава семейство и че ще има деца и как ще  пеживяваме.Много жестоко се скарахме и може би няма да има сватба, той не мисли за нас, а все едно ще живее с нея. Заплаши даже, че ако не се съглася няма да се състои сватбата. Моля ви посъветвайте ме че ще полудея... 

Мила, това със заплахите хич не е хубаво . Обаче, помисли си ти какво си му казала, че ще направиш, ако той даде пари на майка си. Може просто думите да са ескалирали, случва се.
За съжаление, някои мъже цял живот са в полите на майките си. Пример е моят свекър, който е едно дете и има някакъв комплекс за вина спрямо майка си (баща му е починал рано и тя сама го е отгледала) и цял живот е търчал по нея, особено когато е била млада и не е имало нужда някой да се грижи за нея. На тези години е различно, но когато са били млади свекърва ми много е изпатила от бабето. И досега двете не могат да се гледат. Имам чувството, че бабата мен ме харесва само защото ще съм снаха на снаха й и се надява да изляза някой урунгел и да й го върна. А иначе свекър ми и свекърва ми са много хубаво семейство, отгледали са страхотни деца, сега, жената не я търпя много, но само защото ми  е свекърва, не защото не е хубав човек по принцип.
Мисълта ми е, че това, че ще тича цял живот по майка си не означава, че няма да си обича жената и децата. Просто жената ще се тормози цял живот, че не е номер едно в сърцето на мъжа си и на всичкото отгоре няма правата да наложи пълно вето на отношенията му с майката. С това не можеш да се пребориш. Реши си дали го обичаш достатъчно за да му търпиш глупостите. И единствената политика, щом силата не помага е да си добра, търпелива и той много добре да вижда колко ти се лишаваш и измъчваш, но не му мрънкаш за това. Малко сложно, но не невъзможно за всяка уважаваща себе си жена

pebbles благодаря ти за съветите Получи се така , че си поговорихме хубавичко и вече нещата стоят по друг начин Всичко се оправи, защото като седнахме да смятаме и той дойде на моето мнение, че няма да можем да се оправим така с тези пари и като помисли малко, осъзна че е по-добре да направи компромис, за да сме по-добре ние и че в крайна сметка ще ставаме семейство. Много ни беше полезен този разговор.
А що се отнася до свекървите, моята е наистина много зле, щом открих вече, че ми бърка в шкафовете и ми ползва нещата и си рови и си взима, каквото й трябва........, нямам думи вече, с които да я нарека.
Е, казах си накрая стига, след всичките тези години, в които ме е унижавала и аз съм търпяла, за да не се караме и да се хресам, след всичките опити да ни раздели, вече разбра че няма да стане, но продължава да се държи лошо, си казах СТИГА нИЩО НЕ мОГА ДА НАПрАВЯ И НЕ ИСКАм, тя отказва да приеме и да разбере, че нейният син си има личен живот и ще има семейство и че тя трябва да спре да се бърка постоянно. Пределно ясно е, че тя не ме харесва, е чувствата ни са взаимни, и разбрах, че лично за мен така е по-добре. Казвам си това, което не ми харесва в очите и това е...

van4ii, от сърце се радвам, че нещата с любимия ти са се оправили и ще станете сейство, здраво и силно, пожелавам ти го искрено. Това с ровенето в личните вещи е ужасно. Моето мнение е, че снаха и свекърва се "понасят", когато едната е на северния другата на южния полюс (образно казано), затова колкото по-далече сте толкова по-добре
П.С. момичета, като ви чета мненията направо ми настъхва косата и ми става много мъчно. Аз с моята свекърва Господ здраве да и дава, съм в прекрасни отношения, гледа си ме като писано яйце жената, никога не е повишила тон, или да ме нагруби с нещо, не съм почувствала и да прави разлика между нас. Случиха ми се някой гадни неща преди 2 години ( няма да изпадам в подробности, сега съм добре и всичко е забравено) и през цялото време жената беше до мен в болницата и ме подкрепяше. Имали сме един два спора, но те са били заради различни гледни точки, но с взаймно слушане нещата са се решавали по-добърия начин. Не знам докога ще продължат тези отношения имайки предвид, че двете най-важни жени в живота на един мъж рядко се понасят