Кой как се запозна с бъдещия си съпруг

[Мърче]

Момичета ето и моята интернет история:
Декември месец 2007 г. тъкмо се бях разделила с бившия ми приятел. 7 години си мислех, че с търпение и любов ще променя възгледите му за брака и семейството (той не искаше сватба и деца, искаше само някой до него). Но това разбира се не стана и след една малко мъчителна раздяла аз се чувствах свободна и щастлива. Та на 03.12 си седя в къщи и си пиша доклада - на другия ден трябваше да заминавам на един семинар в Русе. Имах толкова много работа - да направя презентацията към доклада, да си събера багажа и да се изкъпя. Просто не мога да кажа, че ми е било скучно. И тогава получих по скайпа поредното запитване "Моля добавете ме към вашата листа". Тук е редно да добавя, че никога не съм си писала с непознат - не че отричам подобен род комуникация, но някак си никога не съм изпитвала необходимост - около мен винаги е имало толкова много хора, че просто не съм имала и време. Всички повиквания на непознати кротичко и с чиста съвест отклонявах.
И тази прекрасна вечер не знам защо точно на него му отговорих. Ако някой вярва в съдбата - значи е съдба. Аз да си призная малко се дърпах в началото - все пак той беше от Враца, аз от София. И двамата вече имахме работа, жилище, устроен живот.Ясно ми беше, че за да сме заедно някой ще трябва да жертва всичко това, което е постигнал досега. Но той беше толкова сигурен, че пет месеца по-късно ми каза, че идвал командировкъ в София, а всъщност беше на интерю за работа. И сега....на 15 август ще се женим

[Little flower]

Леле, като чета, и ми става смешно... и при нас историята е в стил "Да живее интернет!"  Октомври 2007 се разделих с предишния си приятел и ми беше много кофти, но в същото време имах някаква надежда в себе си, че ми предстои нещо добро. Началото на януари 2008 малко на шега се регистрирах в един сайт за запознанства, просто да видя как е там. Писаха ми разни господа, които не ми допаднаха много, спечелих си и 2-3 приятелки, с които още си пишем, но интересното беше, че 3 дни след регистрацията ми писа и моя човек. В началото бяха общи приказки, пишехме си от време на време; после се видяхме на кафе и така тръгнаха нещата малко по малко. Оказа се, че имаме много общи познати, много близък начин на мислене - на моменти когато разговаряхме имах чувството, че говоря със себе си, но в мъжки род. Много интересно преживяване! Е, ще съкратя остатъка от историята  на 01.01.2009 малко след полунощ, докато гледахме зарята за Нова година, получих едно много красиво и романтично предложение и пръстен... и сега се готвим за сватба на 12.09.2009. Много съм щастлива и благодаря на Бог от цялото си сърце за този невероятен подарък!   

[fifi```]

Ами аз бях на 16 години, той на 18 г.........
Една приятелка си го харесваше и постоянно ми говореше за него  и аз от толкова говорене, взех, че го харесах /само да отбележа, че тая приятелка беше на 12-13 год. и никога не са си били гаджета/.
Та , тя на беше от моя град - беше дошла лятото при баба си и дядо си и когато си отиде , аз взех все павече да се заглеждам по Иван  ..
Беше 05 срещу 06 август 2001 година, седяхме на пейката пред нас и си бъбрехме нещо....
Разхождахме се и той ме прегърна, а аз умрях от срам
Бяхме много дечурлига, но в един момент всички се разотиваха.
С Иван, станахме да изпратим една приятелка до тях, изпратихме я и той реши да си тръгва, станах и аз да влизам в къщи и той ме целуна  . Беше невероятно изживяване 
Та от тогава до сега сме си все заедно
Предложи ми брак в Гърция на 04,10,2008 година на залез слънце, сватбата ни е на 05,09,2009 год 
МНОГО СМЕ ЩАСТЛИВИ 

[Polia]

Didi, много романтично! И ние с моето момче се познаваме и обичаме от деца, но моята история е доста по-скучна в сравнение с вашите. Аз танцувам от 8-годишна народни танци, след едно турне в Турция през 1997 едно момиче от танците показало снимките от турнето на компанията, с която излиза, и той си ме харесал. На една репетиция в съблекалнята Ели ме извика и ми предаде поздрави от "едно момче от моята компания" - аз  само едно съмнително хмммммм казах и това беше. След репетицията той с тайфата беше отпред, уж да пиели кафе с Ели, а всъщност да ме види и да се запознаем. И така за първи път се видяхме на 13 ноември 1997, оттогава до сега изминахме доста дълъг път, живеем от година и 3 седмици заедно  и най-после ще има СВАТБАААААААААА! 

[Aiya]

Хехе 
И аз така си чета и се умилявам, защото ИНТЕРНЕТ ме събра с моят бъдещ съпруг! 
През началото на 2007 работех в едно радио във Варна и доста често се случваше да скучая в офиса, та убивах времето в Атол. Пишех си с бивши съученици и тук-таме отговарях на някой апетитен екземляр... Не съм търсила връзка преднамерено де!
 И така един ден получих 2 реда от някакво русоляво момченце, което никак не изглеждаше добре на снимката. Обаче се оказа, че сме учили в едно и съшо начално училище,а съответно следваше и че сме съкварталци (ако има такава дума)... И така от дума на дума се оказа че живеем в съседни блокове, но вярвате или не - никога не съм го виждала, макар че познавам 99% от приятелите му от квартала! Та така започнахме да си пишем и на 2рата седмица вече бяхме влюбени до уши! За жалост той не живееше в БГ и доста почакахме да се видим... Но пък си заслужаваше чакането! Работата е, че той си дойде след 3 месеца и си дойде направо с пръстена!  И така без да му мисля напуснах радиото, събрах си багажа и ей ме на - 2 години откак живея в Мадрид!   
Сватбата е на 24ти юли тази година! Нямам търпение да стана г-жа Тодорова! 

[angel4e]

Aiya,като му е писано на човек,не може да избяга от съдбата си!

[milenastef]

Съгласна съм, че на който му е писано, не може да избяга от съдбата си.
Чета тази тема от давна и все се каня да пиша. Ние с поя приятел се запознахме на 8 май 1998 г. и стана толкова случайноооо Бях на 15 години, още ученичка  и се прибирам от училище с тролея. В един момент обаче в тролея нахлуха голма група миризливи екземпляри и аз слязох от тролея и се качих на следващия. И там видях една моя съседка. Тя по принцип живее под нас, но се виждаме най-много веднъж годишно. И така слизаме си ние на нашата спирка и пеша към блока и до нас спира една кола - двама нейни  приятели. Те ни поканиха на кафе и аз се съгласих и се качих в колата. След това се замислих, че е супер странно така да се кача при непознати (никога преди или след това не съм го правила, аз тогава даже и с познати избягвах да се возя). И тогава се запознахме с моето съкровище. Той шофираше, а аз седнах отзад и си спомням, че го гледах като препарирана още докато отивахме към кафето и си мислех колко е секси И така седнахме на кафе и направо ме е срам като се сетя, но първата ми мисъл беше как ли този красив мъж изглежда гол . Ама бях на 15 години и направо се шокирах от мисълта си.  И така започнахме да излизаме с него на кафе няколко пъти и точно след една седмица на 15 май го награбих в колата. Той тотално се шокира, защото му бяха казали за мен, че съм много трудна (просто имаше разни негови познати, които ми налитаха, ама аз - не). И от тогава сме заедно и на 15 август ни чака сватба.
По повод съдбата - ден преди това бях говорила с една моя приятелка да излезем с две момчета, с който тя се запознала и в същност на 9 май аз имах среща с моята приятелка, мъжа ми и него приятел. Така че ако не беше тази случайна среща, пак щяхме да се запознаем на другия ден
Уф, постът ми стана много дълъг. Извинявам се за това

[van4ii]

Аз бях на 17, имах си приятел в казармата, ужасно беше, него не го пускаха и аз бях много нещастна, никъде не излизах, от училище вкъщи и чаках да дойде събота и неделя, за да отида на свиждане.
Така беше, до една прекрасна гореща нощ през август, когато моите приятелки с 300 зора ме накараха да изляза на дискотека. Та там в момента, в който видях НЕГО и сякаш всичко замръзна около нас и бяхме само ние, не мога да го опиша с думи . Много ми беше гадно, че трябваше да зарежа тогавашния си приятел, но чувството беше толкова силно, сякаш бях хипнотизирана :girlhide:След това заминахме на моренце и оттогава сме неразделни вече девет години, през септември ще бъде дългоочакваният ден на нашата сватба!

[Aiya]

Aiya,като му е писано на човек,не може да избяга от съдбата си!

  О, да! С две ръце те подкрепям за изказването ти!
Между другото забравих да отбележа, че първата снимка, на която го видях и определено не ми хареса... изобщо не била негова!  Оказа се, че всъщност момченцето ми е супер сладур! Слагам тук наши снимчици 



и

[milenastef]

Aiya големи сте сладури заедно. И изглеждате много влюбени 

[Aiya]

Aiya големи сте сладури заедно. И изглеждате много влюбени 

  Мерси! Наистина много се обичаме! Сигурно много от момичетата тук се чувстват по този начин, но... когато го срещнах просто разбрах, че това е моята полувинка и съм родена, за да бъда негова! И той мой де... 

[dodo5]

запознанството ни бе много странно...трябваше да излезнем с една приятелка и с нейния ухажор/бъдещият ми съпруг/ но той взе че хареса мен и започнахме да излизаме а приятелката ми след срещата установи , че не си допадали и всичко се навърза сега тя ще ми е кума

[siss]

Много сладки и романтични истории прочетох. Нашата е съвсем прозаична, поне като начало. Забпознахме се служебно. Просто работихме в една фирма. В началото поне аз го харесвах само като пирятел, но после....после ни се роди дете, а сега сватба. Малко в обратен ред, но нищо няма значение щом има любов.

[Yanche]

Да взема и аз да се разпиша в темата  С бъдещият ми мъж ни запозна мой много добър приятел от детските години. В началото изобщо не ми направи впечатление, дори почти не си говорехме, но на един купон след поредният танц заедно, той ми изтръси - айде да се целуваме... и така  без романтика, без уговорки... Е, в последствие си имахме трудните моменти. Имаше и период, през който бяхме "само" приятели, но в крайна сметка разбрахме, че един без друг не можем и вече от почти 2 години живеем заедно, а октомври ще се женим 

[me4enceto]

Ейй, още една страхотна темичка 
Оказа се, че ние с Бубето сме били заедно още в родилното - хихи - случайно разбира се - неговият термин се е забавил, а аз съм подранила  . Запознахме се когато бяхме на 15 - той беше най-добър приятел, на мое бивше гадже. Виждали сме се на партита и кафете, но нищо - само се заглеждахме - не беше етично! Решихме да правим общо голямо парти 3-мата по повод 20 та ни годишнина (и тримата сме родени през 2 дена - приятеля ми е с 4 дена по-голям от мен  ). И така супер купон стана, танцувахме и в онзи миг целият сват изчезна - бяхме само двамата, беше прекрасно, после в спор колко силно мога да го ухапя, вместо това го целунах по врата  Една седмица по късно (една седмица защото беше заминал по работа) той се видя с приятеля ни, разбраха се по мъжки и от тогава сме заедно  Сгодихме се преди 2 месеца и май месец ще вдигаме сатба