Кой как се запозна с бъдещия си съпруг

[fiibi_bg]

Нищо конкретно, просто съм с резерви към интернетзапознанствата и затова се двоумя.

Само ще ти кажа,че ние така се запознахме с моя настоящ съпруг.3 несеца чат,2 месеца срещи и после сле 2 месец брак.Вече повече от две години сме женени и все още мисля,че това е човекът за мен.Ужасно съм щастлива,че го срещнах.

[cvety_p]

присъединявам се, и ние може да се каже че се познаваме от интернет, въпреки че се запознахме преди 7 години, а се загаджихме миналото лято.. и през 7-те години сме се видяли 2-3 пъти и сме си казали само здрасти.. но миналото лято чрез едни сайт за запознанства се открихме пак, разменихме си координатие, пихме няколко пъти кафе и така... до сега...  и сме по-щастливи от всякога 

[mishel4ee]

Наистина много Ви благодаря за мненията, желая Ви да сте толкова щастливи, колкото сте сега!

[valia_diva]

понякога това си е до късмет - има две възможности или да е твоя човек или да не е. губиш само ако не се запознаете. Имам приятелка  със същата история като на Фийби, така че всичко е възможно. Смело напред и стискам палци

[princesata9]

Интересно е, че повечето от нас са се запознали с половинките си в интернет страниците.
Всъщност така стана и с мен и Него. Бяхме се регистрирали в един сайт за запознанства и изява на лични качества - тоест можеш да си качваш свои клипчета, да си пишеш статии или там каквото ти харесва. Реших че това е идеалното място за мен, където мога да се скрия от света и да проявя качествата си без да се срамувам от тях. Бях изпитала голямо разочарование от човек, с който се запознах точно в Интернет и си бях казала, че няма да се доверявам повече на Мъжете. |
Та, бяхме се регистрирали в една и съща група и един ден двамата започнахме да даваме еднакви мнение, да споделяме това, което сме преживяли и докато се усетим, аз му бях поискала скайпа - уж за да му пратя една песничка 
Много си допаднахме като характери и въобще на всяка втора дума всеки знаеше другия какво ще каже. Но уви, смятахме че си допадаме само като приятели. Никой от нас не беше давал снимки на другия и т.н. Говорехме си само с никове, знаехме един за друг, това което си бяхме споделяли.
Докато един ден не разбрах, че съм влюбена в него. И най - глупавото, сега мисля че е най - доброто ми решение в живота, реших да му призная. Естествено, сборих го. В началото ънкаше и пънкаше, но накрая се поддаде. Наложи се обаче да замина за чужбина и бях много разочарована, защото смятах, че той няма да ме дочака и ще си намери друго момиче или ще изгуби интерес. Да, но не. Любовта ни се засили още повече, докато един ден не ми предложи да се преместя при него, след като се върна. Ако потръгне, потръгне. Ако не, ще знаем че имаме прекрасно приятелство.
И така, на 13 февруари миналата година, вечерта се появих с куфарите в ръка, а той милият ме посрещна по хавлия и омазан до ушите с пяна за бръснене. Уговорката беше да пристигна на следващия ден. Обаче аз не издържах и си хванах самолета и ....
И ето ме днес тук
Шантаво начало!

[mishel4ee]

Валя, благодаря ти 

[Su_to]

princesata9, страхотно начало! Така живо си представих момента с куфарите, като от филмче направо. Много симпатично ми стана.

mishel4ee , давай смело напред. Ние с моя любим също сме интернет любов, както съм споделила по - назад в темата. Никога не знаеш къде е Той и кога ще го намериш. Общо взето и в нет-а, както и в живота, има и гадняри и прекрасни хора, затова дерзай и успех! 

[princesata9]

Su_to, права си много. Интернета е като живота - или някой ще те разочарова и деня ти ще тръгне кофти или ще се събудиш с усмивка някоя сутрин и няма да имаш търпение да седнеш пред компа. И това е сладко. Да знаеш че можеш да споделяш или дори да разговаряш без да се притесняваш

[danika]

Ами ето и моята дъъълга история, която обаче не е от Нета!
Аз се познавам с моят бъдещ съпруг от 8-9 години.
Бяхме колеги в Университета, колко прозаично нали?
Само че до тук свършват обичайните случки! Още вторият семестър усетихме искрата между нас, обаче аз бях с гадже той също. И за да запазим благоприличие се въздържахме от своеволия а и врмето малко ни пораздели! Така тайно се харесвахме 5 години, но никой не посмя да направи нещо! Повтарях си че съм с човек, когото обичам и че не трябва да провалям всичко което съм изградила до момента. Но когато следването свърши усетих, че го губя не като мъж а като приятел, тогава нещо ми стана и просто му изпратих един sms в който му казах че го обичам като приятел и не искам да губим връзка, и естествено го питах дали и той уусеща така нещата? Цял ден ни звук, ни стон и когато вече бях на път да ревна с крокодилски сълзи се появи на вратата на офиса където рабоя. Омекнах!
От там на сетне ни беше ясно че не сме си безразлични, но и това не беше края.
В продължение на 3 години се поздравявахме с песнички по радиото тайно, виждахме се на по кафе от дъжд на вятър и това е. Докато на 3-тата година моята желязна вече 9 годишна връзка започна да се разпада главоломно, неговата също, но поради други причини. И той започна да идва на кафе при мен все по-често, в ролята на приятел естествено. Докато на 4-ия месец от нашето близко приятелство не започна вече да ми говори колко иска семейство и как би взел на белия си кон...!
Тогава и аз реших да взема решителни мерки, за един ден напуснах бившия си вече приятел и се събрах с настоящата си голяма любов.
6 месеца по-късно след бурни страсти, той ми подари пръстен, направихме годеж и след месец е и нашата луда сватба!

[maj4eto]

Такааа...ад май не съм се разписвала тук.Хайде да си поправя грешката.
И така септември месец 2004 г. заминах за Германия като детегледачка в най-забутаното и непознато селце на земята.Имах 6 месечна връзка и тогаващният ми приятел си подготвяше документите и той да идва в Г-я.Не :еше любавта на живота ми,но и до тогава никога не съм могла да се влюбя истински,а без мъж в живота ми не бях оставала.Тайничко се молих и аз един ден да изпитам това велико чувство...И така пристигнах в Г-я-беше събота вечер.Жената ми вика,че в понеделник ще идва някой да ремонтира душ набината и да му отворя без да се шашкам.Аз с моите познания по немски-не е за говорене-мразех немския в гимназията ...И така в понеделник се звъни на вратата,отварям...и ми стои най-веселият очелатко с работно куфарче в ръка и ми се хили насреща :)Той такава физиономия имаше,зощото му казали че идва една баскетболистка от БГ и очаквал да съм 2 м висока ...Та тая душ къбина я прави 3 седмици  ми то само се лафихме на българо-немско-полски...беше и на всичкото отгоре поляк...кафенца пихме...Още след 2 дена ме изведи в близкото градче с приятелите му и така всяка вечер...След 2 седмици ме заведе на близкото езеро и се говорим ние,а той като ми вика най-безсрамно...Един ден ще бъдеш моя! Аз му викам че си имам приятел...и си викам -Мая,дръж се недей забърква пак интриги!...Така се борих със себе си А Мишо все повече ми изпиваше мозъка И така беше убеден че ще ме има че направо главата ми се замая...
И така бяхме неразделни ...Една вечер ме кара снъщи и в колата стоиме ние и той ХОП ме целува...лелее това беше края ми И така края на септември бяхме вече заедно и неразделни.Вечер ме водеше на брега на езелото със свещи ,една вечев стоя под прозореца ми досутринта и чака да му правя стриптийз  ,СМС-до безкрай...и 4 месеца след това ми пада на колене на сред улицата и ме моли един ден да стана негова жена ...
И ето че преди близо 9 месеца беше нашата дългоочаквана сватба ,а сега очакваме и първата си рожба Обичам го повече от всякога и смея да трърдя че това се отнася и за него Никога не съм си представяла че любовта само ще дойде на вратата ми и че ще бъде така голяма...
До ден днешен си прозвъняваме на всеки 1 час просто за да си напомняме колко много се обичаме.Милото и до банята не отива без да ми даде целувка Дори много познати ни се смеят Но ние не можеме инъче Надявар се,нашата любов да гори все така силно до старостта ни,да ни дари със здрави и любящи деца и внуци и един ден милото да стане едвам едвам от дивана с бастунчето си да ме целуне и да ми каже-Буба,отивам да се къпя!

[Дидето]

Ооооооооо Майче  :'(ми защо разказваш така  :'(хубаво еееех завиждам ти и така сте ми сладки двамата от монитора на компа се усеща колко се обичате
Искам да ти кажа че си една късметлийка и ти пожелавам тази луда любов и обичникога да не стихне
Определено българските мъже нмогат да се държат така с една жена 

[princesata9]

Момичета, момичета... Направо ме разплаквате с вашите истории. Вижте какви жени сме - проливаме сълзички дори и пред щастието. Но това е хубаво. Хубаво е, че днес сме тук всички и си споделяме колко сме влюбени, колко сме радостни че ще има сватба скоро, а някой дори и чакат бебчетата си. Какво да ви кажа... Ако има нещо по-хубаво в живота от това - здраве му кажете!

[maj4eto]

Благодаря ти,Диде И на теб желая любовта на обичните хора

[bubetodve]

пу  -  пу
желая ви вашата любов да не угасва и след смъртта!
Ама че сте и вие.... 

[svetylka]

И така, мили деца     /аз съм на 40 години/ ......  Да Ви разкажа една история от 1988 г.
По мое време нямаше интернет ние с моя съпруг се запознахме в болницата. Той беше пациент, а аз мед.сестра. Запознахме се сутринта, а аз вечерта бях нощна смяна. И .... ноща премина във вицове, фокуси, малко откровения и сутринта към 5.00 часа, той ми предложи да се оженим, а пък аз взех че приех.   Даааа всичко това стана за една нощ! И вече почти 21 години сме заедно, имаме 3 деца и през май ще женим голямата дъщеря.