Клуб "Изчакващи с БЕБЕправенето"

[Rossistela]

Ехее,да се запиша и аз някъде И ние изчакваме....бяхме започнали да бебеправим преди около два месеца,хапчетата спрях преди около три и започнах фолиевата...обаче спряхме с опитите,защото малката се разболя,по болници ходихме,аз също изкарах грип....добре,че не беше станала работата,че....Може би напролет ще напусна темичката и живи и здрави-дано имаме късмет!Ще пиша обезателно

[Ели .]

и ние сме тук за сега !!! много искаме и все си намираме причини !!!! авно още не ни стиска хи хи хи

[ivaiva]

ехе, Роси,
значи малката сладурка Стели има планирано братче или сестриче.

Е хайде - добре дошла при нас, макар и за кратко

[ками]

е крайно време е да се разпиша и аз тук... по скоро ако зависи от мен бих се записала в клуб за "Много искащи бебе точно сега..."  но както беше писала някоя от нас по надолу " си намираме" причина да чакаме и да отлагаме... искренно се надявам лятото да се махна от тази темичка и да си пишем с бъдещите мами

[kleo_20]

аз ви желая колкото може по-бързо за прескочите от тема в тема както се казва!!!а за изчакването това е въпрос на личен избор и съображения

[ками]

блаодаря ти, да да дано по скоро прескоча, а да личен е избора но колкото и много да искам бебе еи сега толкова и много се съобразяваме с много други неща и въопще пълна каша  но това е поне до лятото няма мърдане от тук

[prin4ipessa]

мда...изчакваме
много неща трябва да променя, за да се преместим в другата темичка..но всичко с времето си... 

Да и аз съм така, има доста неща, които трябва да се променят преди да предприемем тази толкова важна и голяма стъпка да станем родители. Това за мен е една от най-големите отговорности в живота на човек и трябва да е много добре премислена и преценена, ако не искаш и вие и детето ви да страдате за в бъдеще.

[ivaiva]

мда...изчакваме
много неща трябва да променя, за да се преместим в другата темичка..но всичко с времето си... 

Да и аз съм така, има доста неща, които трябва да се променят преди да предприемем тази толкова важна и голяма стъпка да станем родители. Това за мен е една от най-големите отговорности в живота на човек и трябва да е много добре премислена и преценена, ако не искаш и вие и детето ви да страдате за в бъдеще.

Съгласна съм с вас момичета, само ме е страх от много чакане да не изпусна момента.
вчера бях на погача, на един сладък мамин Адриан, толкова е моличък и така сладко заспива и плаче.
ох, как ми се иска и на мен такава радост

[prin4ipessa]

Защо те е страх да не изпуснеш момента? Та ти си все още толкова млада, ако нямаш никакви гинекологични проблеми заради които да трябва да бързаш, можеш съвсем спокойно да изчакаш докъм 35 години. В днешно време е абсолютно нормално да родиш първото си дете и на по-голяма възраст. Все пак родиш ли го веднъж това дете не само че се отлага кариерата ти, но ти просто никога няма да имаш време за нея, защото живота ти ще се е центрирал върху грижите за детето, които никога няма да намалеят. Освен това от самото начало до мига, в който детето ти стане самостоятелно (да речем на 20-годишна възраст), ще трябва вие с мъжа ти да го издържате и му осигурявате всички неща от които има нужда. Това включва не само храна, играчки и училищни пособия. Някой ден когато се осъзнае детето ви ще започне да иска маркови дрехи, GSM и разни други скъпи екстри, за да не бъде сред съучениците си аутсайдер. Не е казано че трябва да се угажда на всяка негова прищявка, но може би и на самите родите ще им е гадно ако нищо от допълнителните неща не могат да му осигурят само защото не са мислили когато му е било времето. Да, може би ще кажете, че с годините докато отрасне детето може би родителите вече ще са успели да изградят финансова стабилност, но лично аз предпочитам да изчакам първо да си стъпим здраво на краката с душито във финансово отношение и когато вече мога да видя едно сигурно бъдеще, тогава не бих се поколебалаа да имаме и деца. Без основни неща като финансова сигурност, дом и психическа готовност не бих искала да обърквам живота си и този на бъдещето си дете.

[ivaiva]

ами миличка,
страх ме е точно поради тези неща, които изброи.
това, че ще сме изчакали до 30 или 35, не е никаква гаранция, че няма да наруша нормалния ритъм на кариерата си.
Просто човек никога не може да е сигурен, че следващите 20 год ще ее финансово стабилен - това е абсурд, а за мен най-важното е да се избере подходящите 4-5 месеца, в които да се откъсна от работата,  за да съм с детето.

[danieIa ☼]

ivaiva , напълно съм съгласна с теб! Не можем да бъдем сигурни, че даже и да изчакаме до 30-35г., вече ще бъдем материално осигурени. Едно е сигурното - вече ще сме доста престарелички за първо дете .
А prin4ipessa , твоето описание за децата ме разби - "Това включва не само храна, играчки и училищни пособия. Някой ден когато се осъзнае детето ви ще започне да иска маркови дрехи, GSM и разни други скъпи екстри, за да не бъде сред съучениците си аутсайдер." Истина си е, че децата искат, но това оправдание по-скоро ми звучи като "Дай първо ние да си поживеем, да задоволим всичките си капризи и тогава да му мислим". В крайна сметка ще родим на 35, докато стане детето на 17-18 ние ще сме на 55-60г. И детето вместо да има свежи родители, ще има млади баба и дядо....
Абе, всеки сам си преценя!!! Пък и щом сме в този клуб..........

[prin4ipessa]

А prin4ipessa , твоето описание за децата ме разби - "Това включва не само храна, играчки и училищни пособия. Някой ден когато се осъзнае детето ви ще започне да иска маркови дрехи, GSM и разни други скъпи екстри, за да не бъде сред съучениците си аутсайдер." Истина си е, че децата искат, но това оправдание по-скоро ми звучи като "Дай първо ние да си поживеем, да задоволим всичките си капризи и тогава да му мислим".

Не знам как точно този извод си успяла да извадиш от думите ми. Факт е, че в днешно време децата искат много повече от това, което сме искали ние като деца, и също така е факт че в днешно време повечето родители не могат да задоволят много от желанията на децата си и тази финансова невъзможност ги гнети и тормози. Това беше посланието на думите ми. Последното, което съм имала предвид е да се оправдавам че искам да си поживея, но щом повдигаш въпроса не мисля че е толкова лошо човек, който е на 22 години да иска да си поживее.  Все пак с дете малко или много се "заробваш" с грижите около него, така че всеки сам си преценява колко иска още да си поживее и кога е готов да се "зароби".

[ivaiva]

мммда,
принчипеска, с раждането на дете - животът не свършва, нито пък в момента, в който вземем решение за дете, можем да предвидим всички житейски превратности в следващите 20 год.
няма как, трябва да се опитваме да осигурим необходимото на детето си, и това си е ангажимент за цял живот, но не значи, че нашия живот ще приключи.
съгласна съм с теб, че човек трябва да се осигури, преди да започне да осигурява дете и съм на мнение, че истинското щастие е когато можеш да осигуриш необходимото на бебчето.
Колко хубави моменти има с детето, е има и доста трудности, но без тях не може.

добре е така да се подбере момента, че да успеем да оделим временце за бебчето, защото то ще е бебче много кратко време и после миговете си минали докато се обърнеш

[prin4ipessa]

мммда,
принчипеска, с раждането на дете - животът не свършва, нито пък в момента, в който вземем решение за дете, можем да предвидим всички житейски превратности в следващите 20 год.
няма как, трябва да се опитваме да осигурим необходимото на детето си, и това си е ангажимент за цял живот, но не значи, че нашия живот ще приключи.

Не, разбира се, далеч съм от мисълта, че с раждането на дете живота "свършва". Единственото, което  свършва е досегашния ти начин на живот и това, което се опитах да кажа е, че за да се предприеме такава стъпка човек трябва да е поне малко наясно с бъдещите си планове и да се чувства готов. Все пак ако беше толкова лесно да се вземе решението за бебе ние всички нямаше да се колебаем и да изчакваме, нали така?  Просто изказах доводите, които възпират лично мен и мъжа ми. За нас най-силния довод е финансовата стабилност, но всеки гледа нещата през неговата призма и това, което за нас е важно, на вас може да ви се струва нелепо и смешно. Мисля че всеки си има своите причини и доводи и все пак трябва да има разбиране и към доводите  на останалите.

[ivaiva]

да миличка, напълно съм съгласана.
това решение е твърде индивидуално, аз разбирам доводите.
просто си коментираме, в обсъждането на всеки идват разни идеи.

браво, за това, че мислиш в перспектива и планираш така, това е добре.
Миличка, ти все пак си още на 22 и е нормално и аз така разсъждавах на 22, но аз съм на 26 и при всеки преглед гинеколожката ми ме предупреждава, че е време и да не прехвърлям 30.

пък и моето мило, което се чувства финансово стабилно, но аз искам и аз да се почувствам така, а не да разчитам на него, много иска бебче - та аз за това така си се терзая