Кой как се запозна с бъдещия си съпруг

[DIVA]

Хехе 
Цветели;)))))))))))))))))
Много сладка среща;)))))))))))))))))))
Кой знае какви сладури сте били 

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

Ами моята история е такава! 
Не е нещо особено!
Но мисля, че е интересна! 
Аз бях квестор на едни изпит на Денис (бъдещият ми съпруг)!
Забелязах го, харесах го, по между другото разгледах личната му карта, но нищо...
Той също явно ме е забелязал, така да се каже, а и после ми го каза, че ми бил "хвърлил око" ))!
После се случи така, че аз работих малко в отдел "Студенти"( администрацията, там където се записват студентите) и той като мина няколко пъти от там все ме заговаряше, после си разменихме телефоните...
После и домашните и говорехме по цял час когато ми се обадеше!
После той замина на бригада в САЩ за 5 месеца, а бяхме заедно само от 3, бяхме повече разделени, отколкото заедно! Но аз го чаках! Той звънеше почти всеки ден, а аз му пишех мейли почти всеки ден! Върна се и ми подари златни обици с диаманти!!! По-късно заживяхме заедно...
А сега? Сега - ще се женим през септември!!!!

[Яни]

Помня всичко с такива подробности като че ли беше вчера...а все пак са минали 8 години - кога станаха?? И така беше един мразовит ден, тъкмо бях излязла от изпит и бързах да звънна на мамчето да я зарадвам за добрия ми резултат. Говорех от един уличен телефон, а на другия до мен застана Краси.... направо си беше любов от пръв поглед, а до момента не вярвах в такива неща.... Той явно водеше неприятен разговор, в последствие разбрах, че се е разделял по него време с тогавашното си гадже. В яда си той се въртеше насам натам и без да искаме се докоснахме, направо забравих, че говоря по телефона Не знам кое ми даваше право да бъда толкова сигурна, но просто усещах, че съдбата ми го изправи тоя човек на пътя и че ще сме заедно за винаги... Минаха месеци, докато се срещнем отново случайно. През това време вървях по улиците и се оглеждах за него, влизах безцелно в кафетата, отново с надеждата да го видя,но....нямах успех. Един ден имах дреща с мой познат и той дойде на нея с Краси -това е момента!-викам си-сега или никога!!! И така-заприказвахме се и аз като по дейна взех нещата в свои ръце! Уредих първата ни самостоятелна среща! И от тогава насам сме си заедно-за добро или лошо. 5 години след това се оженихме и вече си имаме три годишна дъщеричка

[Katerina]

Нашата история е в пълен противовест с това дето хората са казали "Никога не казвай никога!"

Бях с мъж, с който се запознахме във виртуалното пространство и той ме заряза най-брутално. Бяхме заедно около година и всичко вървеше като по вода, но внезапно той смени посоката.....Тогава се зарекох, че с човек от интернет аз повече няма да влизам в интимни отношения.

Един прекрасен ден попаднах СЛУЧАЙНО на грък, с който започнахме да чатим, но след няколко дена се скарахме и дори аз го изтрих от листа си. Той ме потърси отново, след което пак се здърпахме и така около месец. В един момент започнахме да водим изключително приятелски разговор. Беше много забавно. С течение на времето станахме доста близки и започнахме да споделяме. Лека полека, незнайно как и двамата хлътнахме един в друг. И така той поиска да дойде в София да ме види за една седмица, но най-интересното бе, че след няма и десет дена след като се прибра в Атина поиска да дойде отново Така посещенията му зачестиха, а нашата връзка се задълбочи. Малко преди да ме срещне в ICQ-то бил взел решение никога повече да не влиза в сериозни отношения с жена тъй като е претърпял редица разочарования и един несполучлив брак, в резултат на който има две деца. Но уви......съдбата предрича нещо друго :-) Всичко беше повече от страхотно. След около 6 месеца непрекъснати телефонни разговори и множество визити от негова страна решихме да заживеем заедно и аз дойдох при него в Гърция. След още 4 сключихме и граждански брак :-)

Нещатата се развиха много естествено и сега сме щастливо женени от няма точно половин година ;-)

Сега съм благодарна, че съществува интернета и с гордост разказвам историята ни :-))))))))))

[DIVA]

Кате, същите сме и ние като вас:)))))))
Само че с малко повече екшън 
Иначе и нас интернета ни събра 

[Katerina]

При Вас екшъна е бил в началото, докато при нас се започна с пристигането ми тук......

[Яни]

Ейййй , че хубава темичкааа! Само, че като се запознах с моя съпруг нямах си и представа от интернет защото това беше далечната 1999 година през пролетта.  С баща ми и негова колежка, която ми е приятелка, ходих с  тях до София те бяха в командировка и аз да използвам да се поразходя из столицата. Тогава с моята приятелка си купихме понички от KFC, който много обичам. А и тогава и сега в Пловдив няма KFC. Та напълних аз едно торбе с понички и хайде да се връщаме в Пловдив.
 Беше вече следобед и решихме да поседнем на Макдоналд на главната да хапнем и пийнем да се освежим от пътя. Хапнахме и моята приятелка каза: Хайде дай ми поничка да се подсладя, не е възпитно но немога да им устоя. И така извадихме по поничка и като  я захапах погледа ми се спря на мъж, който ме гледаше право в поничката. Изядох е и още ме гледаше. Станахме вече да си ходим и като минавахме покрай мъжа (там беше изхода), той ми каза: Може ли една поничка и на мен? А аз го отрязах: ААААА не нося си ги чак от София и много ги обичам. Тогава той ми каза : ЕЕ щом не даваш тогава ще дойда където работиш да пием кафе. (работих тогава в известно заведение). Дойде и така си минаха годините...
 Преди няколко месеца се прибирам в къщи и виждам една торба в хола на масата. И какво мислите....
Бил в София по работа........................................... и ми купил  кутия с понички от KFC.....
 

Много сладка и романтична история! Докато четях все едно гледах някое романтично филмче! 

[tsveteli]

Дори като я препрочитам си мисля това наистена ли ми се случи? Толкова е хубаво

[Яни]

Дори като я препрочитам си мисля това наистена ли ми се случи? Толкова е хубаво

Случило се е! И си голяма късметлийка! Браво на теб, мила! 

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

Дори като я препрочитам си мисля това наистена ли ми се случи? Толкова е хубаво

Случило се е! И си голяма късметлийка! Браво на теб, мила! 

дай, Боже, всеки да е късметлия с избраната си половинка!!!

[pretty]

Ето и моята история:
Любовта просто почука (позвъни) на входната врата (буквално)! 
Преди точно 11 години - на рождения ми ден. Направих купон вкъщи и моят най-добър приятел го доведе! Пет години бяхме само приятели - сменяхме гаджета, излизахме по дискотеки и кафета, но и до сега нямам обяснение как нещата се задълбочиха и вече шест години сме заедно  (двойка), от близо две години живеем заедно и съвсем естествено вече мислим за сватба и деца!
След това което ми се случи - вярвам, че има съдба, че всеки има своята половинка в този огромен свят!
Приятелят, който пет години изслушваше, помагаше и триеше сълзите ми е маота половинка!

[Ита]

Това е една наистина страхотна тема  Затова мисля и аз да се включа 
Запознанството ми със Стефан не беше нищо особено... Първи курс в УНСС, отивам на първата си лекция, всички мои приятели от гимназията замнаха за чужбина и не познавах никого. Групата ни беше малка - 12 човека и той беше просто един от колегите, с които се запознах. Тогава имах връзка с друго момче от около 3 години, мислех си че съм щастлива, изобщо не съм предполагала, че някой, особено пък той би могъл да ми завърти главата...
През следващите месеци се сближихме много. Ходехме заедно по кафенета в студентски град, играехме карти, разговаряхме на много и различни теми. Дойде момент, в който нямах търпение да отида на лекции, само за да го видя, толкова приятно беше времето, прекарано с него.
Понякога усещах, че мисля за него и прогонвах тези мисли като досадна муха, казвах си "Глупости, та освен университета ние нямаме нищо общо, той си има неговата компания, аз моята, освен това имам приятел, с който се разбираме".....
Трябва да подчертая, че той в нито един момент не си позволи да направи каквото и да било, за да ми покаже, че изпитва нещо повече от приятелски чувства към мен, в последствие каза, че било въпрос на чест да не закачаш обвързана жена 
И така, вторият семестър беше почти към края си, имахме насрочени дати за изпитите и започнахме да се събираме няколко колеги, за да учим заедно. След третата сбирка, останахме само двамата. Учехме, говорехме си.. беше ползотворно и приятно  Това продължи около две седмици и един прекрасен следобед, 14.05.2002 година, Цъфо се обърна и ме целуна... Завъртя ми се главата, в стомаха ми се появи едно предполагам много познато за всички "хлъц", сърцето ми щеше да изкочи от гърдите... сякаш беше нещо, което чакам от мноооого време, само че не го бях осъзнала. 
За следващият един месец промених живота си! Разделих се с момчето, с което бях, дадох си сметка че съм с него повече по навик, отколкото заради тръпката, смених си приятелите, защото предишната ми компания не прие това мое решение и подкрепиха старото ми гадже, представих Цъфо на родителите си и му подарих сърцето си 
Вече сме заедно повече от 4 години, работим в една и съща компания, направихме свой собствен дом и вече живеем в него... остава само да си кажем така дългоочакваното "ДА".
Чувствам се като най-голямата късметкийка за това, че го имам до себе си. И онова "хлъц" продължава да се появява... 

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

Момичета историите ви са чудесни!!!!

ожелавам ви много щастие и късмет!!!!

[Katerina]

Чудесни и всяка уникална сама по себе си :-)

[Magi]

Zdraveite,
az se registrirah dnes i tova beshe purvija forum, koito prochetoh i reshih i az da razkaja istorijata si:).
Az imah dulgogodishna vruzka(8 godini)....Edin den prosto se skarahme i az ne izdurjah i reshih che iskam da se razdelim. Kakto mojete sami da se dosetite tova si e strashno reshenie sled tolkova vreme zaedno.Ne ostavaite s pogreshno vpechatlenie nie se razbirahme prekrasno, toi e neverojatno vnimatelen chovek, mnogo se grijeshe za men i bezkraino me obichashe. Az obache veche bjah sprjala da izpitvam chuvstva.
I taka dulgo vreme se lutah i imah dosta neuspeshni opiti. Da ne razkazvam za ujasnija si opit s gurci...

I taka edin den s moi prijatelki otidohme na rojden den na nash prijatel. Bjahme reshili da si izkarame gotino za celta estestveno se bjahme pogrijili dosta za vunshnija si vid . Az oshte ot vratata go zabeljazah i pitah rojdennika:Koi e tozi? A v sushtoto vreme i toi pital rojdennika koja sum. Cjala vecher me gleda i ne subra smelost da me zagovori.A az taka se zabavljavah i tolkova tancuvah bez da mi puka ot nishto.
Kato reshihme da si hodim s moite prijatelki az go vidjah na vratata i  mu kazah slednoto: Imash li himikalka? A toi:Ne, "Nameri". Sled tova si kazah imeto i toi negovoto, ostavih si telefona i si trugnah. Vuobshte ne ochakvah da mi se obadi i malko me beshe sram ot durjanieto mi. No v ponedelnik toi se obadi i se ugovorihme za sreshta. Za neshtastie bashta mi poluchi insult sushtata vecher i az ne znaeh kakvo da pravja. Togava mu se obadih i mu kazah che tatko e v bolnica i trjabva da otida. A toi :Iskash li da doida?Az mnogo se uchudih, ta nie ne se poznavahme, no togava imah nujda da imam kompanija.Toi vednaga doide i otidohme dvamata v bolnicata.Stojahme kolkoto mojahme i ni pozvoliha doktorite i toi me izprati do vkushti. Az togava reshih che ne iskam toi da si trugva i ostana pri men prez cjalata nosht, bez da pravim nishto i bez dori da se opita da me celune. Prosto stoja pri men, pregurna me i taka zaspahme.
Ot togava jiveem zaedno i sum bezkraino shtastliva.