Трябва ли да присъства бащата на раждането?

[maya_bunny]

Много добре казано, Голди - и аз бих искала да е до мен, когато още лежах и донесоха бебче в коша, което сладко спинкаше, но не и преди това да гледа всичките гадории, сякаш няма смисъл.

[liva82]

а и аз да споделя какво мислим ние с нашият татко и двамата сме категорични, че ако раждам със секцио той ще присъства и ще пререже пъпната връв, ако раждам нормално не искам да идва , макар, че той е присъствал на много раждания и каза, че нямало проблем за него , но някак си поне това е моето наблюдение на мъж който е присъствал на раждане /нормално/ после много му е трудно да приеме жена си като сексуален обект винаги излиза гледката пред очите му, пак казвам за да не скочите срещу мен тези с които съм говорила мислят така.
Мъйо дори искаше да асистира и може и да му разрешт като медицинско лице все пак , но аз бих искала само да наблюдава и като дойде заветния мог да пререже пъпната връв.
Както разбирате аз предпочитам секциото след всичко което съм видяла като нормално раждане ми се отрази доста зле до толкова, че стъм категорична в избора си..дори мъжо каза, че нормалното наистина не е за мен с моя праг на поносимост, но наистина ако човек не знае и не е виждал и няма така изразена нагледн представа съм за естествено раждане...

[mmagi]

И аз като Maj4eto, т.е. от позицията на вече раждала с мъжа си жена мога да намирам само позитиви от това и да препоръчам на всички да го правят  . Не лишавайте мъжа си от най-щастливият миг, в който ви казват "честито имате си момиченце/ момченце" и ви подават малкото чудо 
 Чак късапница е много силна дума, не жалете чак толкова мъжете, те са силни и в такива моменти с готовност го демонстрират. За мен лично ми беше трудно и болезнено раждането- без упойка, много бързо направих разкритие, ако мъжът ми не беше до мен да ми дава подкрепа и надежда надали бих се справила така добре. Правеше ми масажи на гърба, придържаше ме когато не можех да стоя права от болка, аз отказах да лежа докато правех разкритие, окуражаваше ме, докато напъвах ми подпираше гърба, защото на моменти бях толкова изморена,че нямах сили да стоя седнала, а си лягах и се отпусках.
 А изказвания от сорта- не бих искала да ме вижда в такава светлина и прочие- напротив- бих искала още няколко пъти да ме види точно в тази светлина- даваща живот на неговото дете. Това адски много сближава и прави връзката още по-здрава. Сега и двамата взимаме участие в разказа за раждането, защото и той ражда с мен 
Преди да започне раждането беше категоричен, че не иска да реже пъпната връв, но когато го попитаха веднага взе ножицата и я сряза. Гадории не е виждал, все пак стои до рамото ми, а не отпред до акушерката.
Ако сега го попитате дали трябва да присъства таткото - е категоричен- според него за нищо на света не бива да се пропуска най-феноменалния момент- идването на бял свят на неговото дете 
В резултат на всичко това в никакъв случай не мога да се изразя, че съм "агонизирала", дори напротив - болеше ме както никога преди, но не ми остана нито страх, нито лош спомен и днес съм готова пак да тръгна да раждам с мъжа ми до мен.
Леко раждане на всички, независимо с таткото или индивидуално.

[KlaraFina]

 

[Gergancheto]

Лива аз не съм съгласна с това че като те види там спираш да му действаш сексуално, разбира се това е мое мнение, но аз не искам до себе си мъж който като ме види как раждам нашето собсвено детенце ще спре да гледа на мен като на жена 
Виждал ме е как ли не, аз него също, желая го и той мен не заради това в какъв вид съм отдоло    Желанието и страстта между двама партньори съвсем не зависи от рани, разрези и т.н. Ох не знам...наистина би ми станало обидно ако мъжа ми спре да ме желае заради това че еприсъствал на раждането 
mmagi е права че мъжа стои до главата на жената, а не занича между краката й ... ето за това говорим че хората (не визирам конкретно никого) имат нужда от информация как протича всичко и тоогава трябва да се вземе решение 

[liva82]

ами аз не съм раждала до момента , но мои приятелки да и по това какво споделят техните мъже и колко тръдно им е било след това да си легнат с жена си.. и при мен единият ни познат каза сериозно се замислям дали да имаме второ след като видях какво е за първото...а относно как изглеждам "отдол" за мен има голямо значение и за 8 години никога мъжът ми винаги ме е виждал изрядна и това има значение както за мен така и за него , но това е другат тема вече

[goldi]

ами аз не съм раждала до момента , но мои приятелки да и по това какво споделят техните мъже и колко тръдно им е било след това да си легнат с жена си.. и при мен единият ни познат каза сериозно се замислям дали да имаме второ след като видях какво е за първото...а относно как изглеждам "отдолу" за мен има голямо значение и за 8 години никога мъжът ми винаги ме е виждал изрядна и това има значение както за мен така и за него , но това е другат тема вече

Моя мъж е изключително гнуслив и просто рязане на пъпна връв дори нямаше да му понесе, но това не го прави по-малко щастлив баща

[Gergancheto]

Моя мъж е изключително гнуслив и просто рязане на пъпна връв дори нямаше да му понесе, но това не го прави по-малко щастлив баща

Оо естествено, това дали присъстват на раждането или не по никакъв начин не го свързвам с това колко щастливи и добри бащи са след това

а относно как изглеждам "отдол" за мен има голямо значение и за 8 години никога мъжът ми винаги ме е виждал изрядна и това има значение както за мен така и за него , но това е другат тема вече

Хах е то и мен ме е виждал изрядна, ама имаше друг период със здравословен проблем, когато просто имах нужда от неговата помощ (не свързана с обезкосмяването, други неща бяха) но не искам да навлизам в подробностти, факт е че още ме желае 

[kali_gali]

  Мале,тук стана страшна полемика,но похвалното е че се спазва добрия тон,а останалото доказва приказката "колкото хора толкова мнения"

[maya_bunny]

Даааааа, добрия тон е много важен! 
И аз уважавам всички мнения, дори ми е интерсно да науча реакцията на присъствали татковци. Щом някои мами така се чувстват по-добре, значи няма лошо.

[mi6kata_85]

  Току що моя мъж така ме разсмяяя...до сега не бяхме си говорили на тая тема да присъства на раждането(в моя град няма и такава практика де) и той миля ми вика "о, не не, само ще има да се притеснявам,не не аз няма да издържа на напъните" Сега ще го майтапя цяла вечер

[galu4ka]

Моето мненние е,че за да стигнат Бг татковците до родилната зала ,най-първо трябва да се промени отношението на лекарите и акушерките към тях и то от ден първи на бремеността.Ужасяващо е как лекарите третират татковците,просто като ''сперматозоиди'' и нищо повече.Много от тях не са допускани даже в чакалнята на гинеколога,камо ли да влезе в кабинета,а пък недай си Боже да почне да задава въпроси.
За съжаление,отношенито продължава и по нататък по пътя към Голгота и така до самия край/казвам Голгота,защото на нас самите раждането ни се представя ,като нещо,адско,чудовищно,жестоко, срамно и супер тайно преживяване,за което е по добре да не говорим,а само да шептим/.
Момичета,бъдете честни,колко от вас са знаели,какво ще се случи с тялото ви,защо боли при раждането,какво може да се обърка,как бебето учавства в този процес,с какви техники и помоща на тати да преодолеете първоначалните контракции,как да помогнете за придвижването на бебето,какви пози има за раждане?Как да очакваме тогава,татковците да са част от преживяването,когато ние самите не сме.
За мен това не е само физически,а и духовен път.
Създаването,отглеждането,тревогата и любовта към детето е взаимно и се прави от двама.
П.П.Само моля не мислете,че първото ми раждане е било леко.Последиците от него ще нося до края на живота си.И въпреки всичко,чакам с нетърпение раждането на близнаците ни от части и защото ще сме заедно отново в нещо толкова красиво,нормално и естествено,като раждането.

[mmagi]

Момичета,бъдете честни,колко от вас са знаели,какво ще се случи с тялото ви,защо боли при раждането,какво може да се обърка,как бебето учавства в този процес,с какви техники и помоща на тати да преодолеете първоначалните контракции,как да помогнете за придвижването на бебето,какви пози има за раждане?Как да очакваме тогава,татковците да са част от преживяването,когато ние самите не сме.
За мен това не е само физически,а и духовен път.

 

И аз гледам на бременността и раждането като духовен път и избор на майката основно да вложи в детето си онези качества и отношение към живота, на които тя държи- с поведението си през бременнността, с емоциите си, с нагласата си. Може да звучи малко налудничаво, но на това ни уча Роси от йогата за бременни. Тати е идвал на 3 семинара и 2 лекции, на които се обясняваха точно тези неща- техники на дишане, масажи за намаляване на болката, цялостна концепция на раждането, разкази за раждане. Благодарение на това бях дотолкова автоматизирала процеса на дишане и напъване, че бях като робот с копче- само си получавах командата и го правех. А той идваше с мен на 3те фетални морфологии да гледа бебчето. Така че ако татковците имат желание, могат да се интегрират в процеса 
Изгледахме около 20 раждания в youtube и vbox7. Аз слушах дискове с релаксация и си визуализирах какво ме очаква по време на раждането - и като резултат не бях далече от това, което се случи.
И понеже твърдо съм убедена, че раждането е резултат от предварителна психическа нагласа, мисля дай боже за второ дете да работя върху новите техники за безболезнено раждане, защото много жени твърдят, че това е постижимо.

Току що моя мъж така ме разсмяяя...до сега не бяхме си говорили на тая тема да присъства на раждането(в моя град няма и такава практика де) и той миля ми вика "о, не не, само ще има да се притеснявам,не не аз няма да издържа на напъните" Сега ще го майтапя цяла вечер

Мъжът ти има очарователно чувство за хумор 

[Ariel]

Темата е адски интересна, изчетох я на един дъх! Много бих искала таткото да е до мен когато раждам един ден! От всичко, което изчетох си правя заключение, че има няколко основни извинения мъжете да не присъстват на раждането и нито едно от тях не ми се струва достатъчно добро.  Да не се стресира мъжът - ами това ми звучи направо смешно на фона на раждането и преживяването на жената като цяло; предрасъдъци - в България ги имаме доста за съжаление, но вървим към подобрение Слава Богу; мъжът нямало да желае сексуално жена си - ако това наистина е вярно, то сериозно трябва да се замислите дали мъжът си заслужава. Единствено обяснението с припадъците и прилошаването ми се струва достоверно. Успех на всички бъдещи майки! 

[Harmonia]

Аз съм писала няколко пъти в тази темичка и няма да се повтарям, само искам да добавя нещо, което не мисля че съм споделяла...

та по въпроса "Не искам да ме вижда отдолу и в такава светлина"...

Като бяхме в предродилна зала почти към края вече, по време на една контракция док. вика на мъжа ми: "А , ето я главичката! Искаш ли да я видиш?" ; аз направо се сепнах и забравих и контракция и прочее, а Боби направо скочи с въпроса "Къде? Я  понапъни да видя!" Аз бях така   Просто не очаквах такова нещо...

Сега живот и здраве с второто бебче, още от първия ден, в който разбрах, че съм бременна, Боби сподели, че няма търпение за раждането - да пререже пъпната връв и да гушне малкото вързопче! Нямаше как да не му повярвам - с блясък и сълзи от щастие в очите му!

Вярно , че си е до нагласа и психика - но за мен/нас раждането е много интимно преживяване, което първият път ни сплоти повече от 8-те години, в които сме заедно... А за секса да не говорим - налице е второто