Как разпределяте задълженията в къщи след като се съберете:)

[Мименце]

Ами аз още в началото като разбрах па негови думи - че милия нищо не можел да прави и реших да взема нещата в свои ръце.
1. Прането ми е тежко, носи легена. Ама ела да си говорим на терасата и той почна да се включва.
2. Точно като заживяхме заедно прахосмукачката ми беше развалена и не чистех с нея, той купи нова и му беше интересно ад си работи с нея. За последните 4 месеца аз съм я пускала 1 път, той си работи с нея чудесно   
И така, ама трябва още в началото да овладееш ситуацията 

[♥Сиси♥]

понякой път честно да ви кажа, предпочитам да не е наоколо, когато чистя и т.н. защото предпочитам да си свърша работата сама. А ако стане въпрос за помощ, винаги е насреща мъжото.

[sunray]

Да се включа и аз тук

Нямаме проблеми с половинката относно домакинстването. Истината е че така е научен. В смисъл, че не избива някакви комплекси и да ми се перчи: Това е мъжка, това е женска работа.
Той обикновено изхвърля боклука, редовно той отсервира масата, зарежда съдомиялната и измива съдовете, които не са за там. Мръсните дрехи си ги слага винаги (с малки изключения, заради някой чифт чорапи) в коша за мръсно пране.
Той прави салатата, реже мезетата. Откакто сме си купили хлеборекарната, пак той е човека Кефи се, а и се оказа, че прави невероятен хляб Има случаи, когато се вдъхновява и готви сам. Резултатите винаги са зашеметяващи! Може да не го прави често, но пък винаги е качествено.
Има случаи, когато трябва да свърши нещо, което аз не мога - да направи нов простор, да сложи корниз и т.н. Справя се страхотно, но пусто...зора е докато почне Налага се да му напомням, ама това не е болка за умиране.
Поема инициатива. Пресен пример: Миналата седмица му казах, че имам нужда от релакс (беше тежка работна седмица), а той искаше да се съберем по домашно със сестра му и нейното семейство, и с кума ни. И той ми вика: Споко, аз ще приготвя всичко. И аз - ОК Направи хляб, зареди съдомиялна, разчисти, подреди, приготви вечерята. Абе, справи се много добре!
Иначе пералня не пуска, нито простира, просто защото аз искам да си върша тези неща. Но пуска прахосмукачка, подрежда, оправя леглата.
Много е важно как е бил възпитаван. Обикновено вината не е в самия мъж, а в родителите - до колко са го оставяли да носи отговорност и да не бездейства, като дете.
В една книга прочетох много разумен съвет как да се говори с мъжа за задълженията, които трябва да поема в едно семейство. И запомних следното: Когато искате да накарате мъжа да изхвърли боклука, не му намеквайте, не му се обяснявайте колко сте изморена, или как коша за боклук е пълен, а го помолете - директно, но вежливо: Мило, би ли отишъл да изхвърлиш боклука? Идеята беше, че мъжът не обича намеците, а директното отношение. Казваш му и това е. Без обяснения, сантименталности и оправдания. Просто с приятелски тон. И да ви кажа, този метод работи. Аз съм го прилагала и за други неща. Мъжът веднага разбира. Няма нужда да се чака да се сети. Все пак не е пророк, най-лесно е в прав текст (естествено пак казвам, без да се наранява достойноството му със заповеди и т.н.)

[pebbles]

Аз пък, винаги съм се чудела тези, които разделят работата на мъжка и женска, какво могат да изброят като мъжка работа. Може би слагането на плочки в банята, поправката на водопровода, на някой електроуред или сменянето на крушки в полюлея. И колко често има мъжка работа в една къща? В момента, в който се приключи с интериора мъжката работа е веднъж в месеца, докато ядат всеки ден, всеки ден се обличат и прах пада постоянно. Това с научаването е много вярно. Повечето си живеят с мисълта, че каквото и да свършат то е в помощ на жена им и те са особено добри. Леко ме дразни в моето момче, че като реши  да не му слугувам и да раздигне масата, първата му реакция е да си раздигне неговите прибори. Хич не се сеща, че една чиния и една вилица няма да ми натежат толкова, като така или иначе ще нося съдовете до мивката. Ще има смисъл ако занесе всичко до там. Е, като започна да му го казвам се сеща, че сме го говорили около 800 пъти и заявява, че просто почвал, ама то си личи, че това, което той приема за възможно да свърши е просто той да се пообслужи сам от време на време. Всичко останало трябва да се каже в прав текст. Еми, нормално, като е живял в къща, където слагането на някакви дрехи в гардероб е само работа на майка му, всички мъжки чорапи стоят на едно място, след като така или иначе един ги прибира, защо да не му е по-лесно. Майка му има достъп до всяко местенце, защото така или иначе тя подрежда всичко (Не ме питайте къде си държахме презервативите преди да се изнесе). Извинява се жената ако накара някой от мъжете да стане и сам да си вземе от хладилника еклер.
 Важното е, че съм го свикнала поне да върши каквото му се каже в прав текст, а като нещо не му харесва да не ме смята длъжна аз да се погрижа. Като му дойде ентусиазма да се оправя.

[sunray]

Важното е, че съм го свикнала поне да върши каквото му се каже в прав текст, а като нещо не му харесва да не ме смята длъжна аз да се погрижа. Като му дойде ентусиазма да се оправя.

Мисля, че си намерила подход, и то доста добър, който да щади твоите нерви и да не наранява мъжкото му его

[mimi_vlado]

Моя Влади и той в началото малко беше мързелив....ама с времето свикна. Като му спра сек_a и няма къде да хода. Момичета аз така го научих

[ivaiva]

Мими,
много крайни методи използваш за не толкова важни неща
остави си сериозните оръжия за важните въпроси ...

[Lionelsa]

Моето мислене е сходно с това на  pebbles . И винаги ми е било чудно някоя дама като кажа, че мъжът й помага в къщи. На кое помага?! На доброволното й робство? Той да не е на пансион?! Все пак двамата живеят под един покрив и в този дом има задължения, които трябва да се поделят. Не всеки е добър във всичко и не всички задължения ни допадат все пак, но не може единят да седи с кръстени ръце, а другият да "си почива" след работния ден като лъска плочките в банята.

Милото е "мениджър прахосмукачка", а аз гладя. Останалите неща ги поделяме. Важен е диалогът. Обсъждаме какво има да се направи и винаги му оставям правото на избор какво да поеме, а аз се заемам с останалите неща. Ако е казал, че нещо ще го свърши, не го притискам да е на момента. Нали сам е поел ангажимента. Все пак и на мен не винаги ми идва музата за дадено нещо.

Ако пък се отплесне някой път например на компютъра, отивам и го питам "Ще готвим ли?". И той след малко идва, без да го подканям втори път. Съответно и аз откликвам бързо на молбите му.

[van4ii]

Аз пък онзи ден ми кипна, защото постоянно иска да готвя, което ми отнема доста време при положение, че свършвам работа в 6 часа и му казах, че не мога всеки ден да готвя. Та стигнахме до консенсус 2 пъти в седмицата, иначе всичко останало аз си го правя, ако го извикам за нещо да ми помогне, ще дойде, но иначе не. Пък и аз съм от този тип жени, които предпочитат сами да си го свършат.

[Lionelsa]

van4ii, аз проблема с готвенето съм го решила по следния начин: един-два пъти седмично готвя няколко неща, като 4-5 гозби ми отнемат не повече от 3 часа, което сравнено с по час минимум всяка вечер около печаката си е много добре Така през останалите вечери съм свободна. А ако и милото удари по едно рамо с белене, рязане и миене....времето минава по-бързо в сладки приказки. Докато имам нещо на котлона и във фурната, приготвям слдеващите, които да сложа на тяхно място. А като режа продуктите, го правя за всички ястия и съм установила, че става за почти същото време като за 1 Друго предимство е, че вече добре загряната печка готви по-бързо и определено се пести и електроенергия.

Първите няколко пъти ми беше голяма лудница кое по-напред да бъркам....загрялото олио ме чака да нарежа продуктите :girl_impossible:и подобни стресови ситуации, но бързо се нагодих кое с кое да съчетая и сега дори имам свободно време за отмятане на други задачки.

[Little flower]

У нас нямаме проблеми с разпределението - редуваме се за готвенето, пазаруваме повечето пъти заедно (или поне голямото пазаруване веднъж седмично, дреболиите - според зависи); аз си чистя, но на мен ми харесва; за прането също се редуваме, ако се налага; аз сервирам, той отсервира и мие чините; боклука - който пръв излиза сутрин; много пъти сам си глади дрехите, помага за смяната на чаршафите - нямам оплакване от момчето ми! 

[van4ii]

Ами то и аз нямам оплакване, по принцип ми помага, но единственото за което проявява капризи е яденето. И след като заявих, че ще готвя два или най-много три пъти в седмицата, се започна, че то яденето не било топло като да го свалиш от печката и някакви такива
Като че ли майка му цял живот му е готвила ястия току що свалени от котлона, айде де
И реших да не се нервя повече, то големи капризи, голямо чудо. Наистина хората са прави като казват, че колкото повече му угаждаш на един мъж, толкова по-зле!

[bubka]

van4ii, а не може ли да се редувате в приготвянето на вечерята, за да те отменя като иска винаги да е прясно сготвено?

[van4ii]

Ами като го мързи как да ме отменя
Пък и да ти кажа, не е нормално да се готви всеки ден, разбрахме се де, няма страшно, иначе пък за салатките не се оплаквам - той ги прави

[HamHam]

Леле, аз как съм закъсала  . Моето мъжле хем не работи, хем не пипа нищо в къщи. Ужас!