Защо мъжете се страхуват от брака???!!!

[lina_bs]

Малко късно откривам темата, но ще ми разрешите да кажа какво мисля. Не мисля , че всички мъже ги е страх от брака. Има и такива, не отричам. Но според мен зависи и от жената. Мога да дам пример с нашата двойка. Когато се запознах с приятеля ми, преди мен е имал 3-годишна връзка, бившата е искала да се събират да живеят заедно.Но той е отказал. Докато аз на 3-тия месец живеех у тях -той ме покани. На 4-5 месец започна да ме пита дали съм си се представяла като булка и т.н На 12 месец получих годежен пръстен. Възрастта също не бих посочила като проблем за сериозно обвърване, при нас аз съм по голяма с 5 години. Има мъже който просто не искат да се оженят и търсят хиляди причини да не го направят,но за щастие не всички са такива. 

[uliaulia]

Хайде и аз да се намъкна в тази тема 

Моят приятел също не иска да се женим, все казва,че му е рано. Говорили сме си много пъти и казва, че аз съм жената на живота му и въпреки това не е готов за брак. Живеем от 3 години заедно и не мисля, че с нещо се различаваме от женените двойки. И двамата сме големи домошари и сами вкъщи ни е най-добре. Бях си харесала някои дати и съм го питала, ама пак същия отговор. Това с падането на мъжа с пръстен много нереално и фантазийно ми звучи, стига ми да каже харесвай си една дата, че ще те взимам. Но да ви кажа понякога много си ми харесва прозвището госпожица, някак си много млада и свежа ме кара да се чувствам 

[Monikamaria]

Не мисля, че мъжете ги е страх от брака. Страх ги е от това да не се промени нещо след него и жените им да се превърнат в досадни тетки с пеньоар и ролки по главата, които ходят с точилката нагоре надолу и дуднат за плетки и цветя! Ама как го обясних и аз!  То не че има нещо лошо в това, но някои жени наистина забравят, че трябва да са жени до край и това включва и друго освен чистене и т.н. Има го и обратния вариант, но самото заглавие на темата подсказва, че най-често като че ли така се получава.   Моят годеник доста време се поизмъчи докато се кротнах и приех. Така, че си има и мъже, които хич не ги е страх! Въпросът е да си намерят "тяхната жена"! 

[Mariaid]

Специално моя не мисля, че го е страх...Да, променила съм се, но си мисля, че е в правилната посока. Поемам си домакинските задължения (в повечето случаи ги делим), надявам се тайно да не си ме представя с ролки 

[Monikamaria]

Mariaid,  ! Аз имах предвид жените, които престават да се грижат за себе си и да поддържат жарта в отношенията, а си мислят, че като са се оженили и имат едно дете и са го вързали. Като че ли повече мъже от жени ги е страх от това. Иначе всички се променяме, аз самата много се промених, въпросът е да е в правилна посока, както казваш ти.

[soulless]

Аз пък си мисля, че е най-вече пасване в характерите, а не толкова страх от лелката с ролките (между другото и аз имам ролки и възлюбеният ме е виждал с тях, пък още е с мен ) - при мен също в предишни връзки нещата или са ставали мнооого бавно или съм насилвала връзката, докато сега не беше така... Буквално с годеника ми заживяхме заедно на втората седмица от познанството ни, предложи ми брак точно месец след първата ни среща, въпреки че оказа влияние и това, че аз убедено му бях казвала, че няма да продължи дълго връзката ни, ако не доведе до нещо по-сериозно. Просто исках да изпитам чувствата му и да видя докъде ще се осмели да стигне, и съм му безкрайно благодарна, че имаше смелостта да ми предложи най-вече заради моето спокойствие, защото, както ми е споделял неведнъж, за него е без особено значение дали ще имаме брак или не. Но би искал аз да се чувствам избрана, спокойна и сигурна в неговите чувства и сериозни намерения към мен. Пасване на характерите и онова особено усещане, че не изпитваш никакви съмнения в другия човек, че сякаш наистина сте двете половини на едно същество. Все още ми е много странно, любовта се появи в живота ми, когато бях изгубила надежда, че ще дойде изобщо...

[Hekseskud]

При нас ситуацията беше, че аз се дърпах и не исках брак, докато не ми увря мозъка накрая и сама го поисках за себе си...От 6 години сме заедно и от 5 и половина живеем заедно...него никога не го е било страх да говори на тая тема и все ми е казвал, че времето ще дойде и за тази стъпка. Имам и приятели-мъже, които ги е страх от брак и бягат като дявол от тамян, само да се спомене дума даже...Според мен си зависи от хората и от настройката...Моето мнение е, че в повечето случаи това е свързано със страха, че ще им се затвори ''аварийния изход''. Ако са си намерили майстора - не мисля, че някой мъж би се дърпал

[uliaulia]

Излиза, че моя мъж не си е намерил майстора 

[happy_lady]

Според мен всичко си е до човека, има и мъже, и жени, които се страхуват от обвързване, тук нещата не опират до полово разделение..

[angelpetrov86]

Според мен всичко си е до човека, има и мъже, и жени, които се страхуват от обвързване, тук нещата не опират до полово разделение..

Разбира се че не опира до полово разделение. Също както при изневерите всичко си е до конкретния човек. Причините мъж да се страхува от брака са много и може да са доста абсурдни, така че успех в разгадаването им от жените.

[Monikamaria]

Причините мъж да се страхува от брака са много и може да са доста абсурдни, така че успех в разгадаването им от жените.

Това ми хареса!
Съгласна съм, че от една страна си е до човека. Но от друга, за съжаление, за много жени все още е валиден предразсъдъка, насаден от обществото, че трябва да се страхуват да не останат стари моми. Може би и затова повече мъже се страхуват от брака, от колкото жени. Така си мисля аз.

[happy_lady]

Права си, има го и този фактор..

[Miri]

Говорила съм си на тази тема със сериозни мъже, приятели, даже и с моят съпруг. Най-големият им страх е,че ние жените омного обичаме да контролираме, а мъжете не обичат да бъдат под контрол. Не ги е страх толкова от ролките или анцунга, а от това, че губят свободата си. Като казвам свобода не става въпрос за изневери, а за това,че много от нас жените не разрешават мъжът да има хоби, да се среща с приятели и т.н. Както един приятел каза "Абе няма значение ,че е напълняла, но поне да беше мила към мен". За съжаление много от жените след като са "вързали" мъжа, смятат че могат да се държат лошо с него, да заплашват ,че дори и да му посягат.

[Sandri]

Според мен може би ги е страх от това, че жената ще се запусне или както каза Мири от това, че ще започне да си мисли, че има едва ли не права над тях и може да ги контролира. А може би много мъже имат негативни преживявания като примерно развод на техни близки или на приятели. Да не забравяме също, че и мъжете се влиаят от мнението на приятелите си и че ако всичките им приятели са ергени е нормално да ги е страх да са първите които ще направят тази крачка...
Моя годеник още след 6 месеца връзка и то от разтояние ми направи предложение. И двамата от самото си запознанство започнахме да си говорим за брак, деца, семейство... Той е от мъжете които нямат търпение да поемат отговорност и да загубят "свободата" си  . От него дойде инициативата да насрочим дата, да си вземем домашни животни.. Много ни се иска да сме вече семейство и особено на него. Той ще стане на 26 а аз на 22 тази година и на мен миналата година малко изневиделица ми дойде всичко, защото не бях мислила, че толкова малка ще се омъжа  . Сега обаче си знам, че това е човека и това, че иска да поеме отговорност за мен, за бъдещите ни деца, ме кара да се чувствам много сигурна.
Пастрокът ми пък беше на 19 когато се събра с майка ми. На 19! А тя беше на 30 с 2 малки деца. Той още тогава започна да ни представя като негови деца и се е грижил за мен и сестра ми винаги сякаш сме си негови дъщери. Даже като се роди малката ми сестричка неговото отношение не се промени изобщо. Явно все още има мъже които са готови да бъдат глава на семейство и искат да бъдат съпрузи и бащи и не ги е страх от това. 

[Maverick]

Лично за мен не бих казал, че се страхувам от брака. Просто не виждам какво по-различно може да ми даде той. Ако всичко между двама души е тип-топ, то брака не е необходимост (от мъжка гледна точка. За жените е ясно, че това е денят в който те са най-специалната личност на света)