Мъжете ги е страх, точно толкова колкото и жените, всичко е въпрос на това да намериш човека, ние ще сключим граждански брак година и половина след като се събрахме, само защото преди това имахме планове за дом и преместване в друг град, сега като ги осъществихме дойде ред на сватбата, иначе от първия ден мъжа ми ме нарича с неговата фамилия и го мисли много сериозно

Цитат на: Maverick в 01.06.2011 19:09

Лично за мен не бих казал, че се страхувам от брака. Просто не виждам какво по-различно може да ми даде той. Ако всичко между двама души е тип-топ, то брака не е необходимост (от мъжка гледна точка. За жените е ясно, че това е денят в който те са най-специалната личност на света)

Мисля, че е до човек и разбирания. Моя годеник иска да се оженим повече от мен дори! И двамата не искаме сватба и подписването ни е най-важното, съответно не може да се каже, че искам да се омъжа за да съм принцеса за един ден  .
Току що го питах защо иска да се оженим и какво ще му даде брака и той каза, че иска да съм официално негова и иска да сме колкото е възможно по-обвързани ( ) , защото не може да си представи по-добра жена за него и по-добра майка за бъдещите му деца и иска всички да знаят това. 

Мъжете се страхуват от брака не по малко от колкото жените от това да ли са с принца на мечтите си или с блед негов образ.....

Нито аз се страхувам, нито годеникът ми. Поне аз свързвам този страх с нежеланието или чувството, че не си готов. Когато си сигурен, че това е човекът - няма страх, а само очакване на голямото събитие. Поне така го чувствам аз, може да има различни интерпретации по въпроса.