На последък станах свидетел на няколко раздели на хора за които винаги съм вярвала, че ще се оженят! Наистина изненадващи раздели от страна на мъжете! Всички знаем, че идва момент в една връзка, когато двамата трябва да решат дали ще останат заедно, или пътищата им ще поемат в различни посоки! Но защо мъжете почти винаги избират свободата, пред това де се оженят? И защо всичко във връзката им е ок само докато приятелките им не заговорят за по- сериозно развитие на връзката т. е. БРАК. Не мога да ги разбера тези мъже, дали им е генетично заложено, или е начин на възпитание!!!

Хъм, по - вероятно е да си е до характер. При нас например, основният инициатор да се заговори за сватба беше милото и даже и сега магаренцето ми само подскачка и ветрее ушички от нетърпение кога най - после ще дойде вече сватбата.

Аз думите сватба, брак, обвързване и подобни никога не съм ги споменавала, когато наблизо има мъж. Винаги съм искала човекът до мен да е свободен да реши сам кога е дошъл момента и кога иска това да се случи. Възможно е, някои мъже да се плашат и да се чувстват притиснати, ако само за женитба им се говори или де да знам.

Във всеки случай щом се е стигнало до раздяла, значи наистина не е трябвало да се женят. Колкото и да те е страх и т.н., надали чак ще се разделиш с любимия, задето му се е приискал брак. Ако се обичат двамата и да има и да няма сватба ще останат заедно.

Ох, незнам аз бях свидетел на панически страх от брака и затова толкова се впечатлих! Но иначе няма проблем да си живеят заедно младежите, а това е по- сложното. Все пак сватбата идва и си отива и живота поема по своите коловози??? Радвам се за твоето момче, дано да е все така ентусиазиран

Според мен повечето мъже ги е страх не само от брака ми и от много неща, страх ги е от деца, от това да не се изложат, от това да поемат отговорност, абе от мн неща, даже може да се каже колкото мъже толкова различни страхове и им е по-лесно да избягат отколкото да се иправят срещу страха, но както е писала Su_to "щом се е стигнало до раздяла, значи наистина не е трябвало да се женят" Мисля че зависи много и от начина който им се поднася дадена информация, моя е доста страхлив за доста неща, сигурна съм че ме обича безрезервно, но и него го беше страх от сватбата. Седнахме и говорихме открито нали това е част от живота, любов-сватба-детенца и така нататък, и какво се оказа страх го било не да се обвърже с мен щото той си се чувствал обвързан и му е хубаво, ами го било страх как ще се представи, да не се изложи, толкова много хора щяли да го гледат, ужас и смях не съм си представяла че голям мъж който се справя с много други проблеми ще го се притеснява за такива неща, та преодоляхме този страх сега се готвим и споделяме приятните емоции, другия страх беше дете-олелееее как ще го гледаме, дали ще съм добър баща, нищо не знам, ами ако не се справям финансово и един куп от сорта, всичко пак се изясни с разговор и се съгласи с мнението ми че явно не е толкова страшно след като всички имат дечица независимо от финансовите им възможности, важна е любовта към тях. Та това ми е мисълта, трябва малко по различен подход към тях, сякаш така са устроени повечето автоматичен страх към непознатото

Много хубаво си го казала. Явно този страх им е заложен.

Според мен всичко се свежда до разграничаването на любовта и страха и няма значение нерешителната страна дали е мъжа или жената.
На скоро прочетох една статия за това и ето, ако искате прочетете я и вие. Аз  си отговорих на доста въпроси, може пък и вие да успеете да откриете отговора на вашите...
http://www.public-republic.com/magazine/2007/09/613.php

Според мен им е генетично заложено, самата мисъл, че ще прекарат целия си живот само с една жена ги побърква, все пак рано или късно инстинктът си казва думата, а и много жени отчасти имат малка вина за този страх на половинките си, започват да им говорят за брак и деца на ранен етап от връзката им. Да не говорим за наложеното морално схващане, че детето е продължение на брака, просто мъжете не са готови да сменят памперси и да не спят по цели нощи заради някакъв сополанко 

Добре, че за теб са се грижили, когато си бил/била сополанко, за да има сега кой да ни научи на ум и разум...

Цитат на: MTRA в 10.02.2009 13:57

Според мен им е генетично заложено, самата мисъл, че ще прекарат целия си живот само с една жена ги побърква, все пак рано или късно инстинктът си казва думата, а и много жени отчасти имат малка вина за този страх на половинките си, започват да им говорят за брак и деца на ранен етап от връзката им. Да не говорим за наложеното морално схващане, че детето е продължение на брака, просто мъжете не са готови да сменят памперси и да не спят по цели нощи заради някакъв сополанко 

Еми, то тогава ще се окаже вярно, че те си остават вечни деца и никога няма да бъдат готови да поемат отговорност за семейство, а камо ли да се грижат за някой друг! Замислям се дали, наистина не си възпитаваме така мъжете- всичко да им е наготово???

Според мен им е по-лесно да бягат от отговорност! Пък докогато може...

не знам... а така ми се ще да разбера отговора на въпроса...
Ами главно защото са недорасляци...съжалявам за малко по-грубата думичка, но май май е така...
Страхуват се от някакви мисли, истории и филми, които ги има само в техните глави...
Е , в един хубав ден, се предават или ги смачкваме и се женят )))))))
Прегръдки за всички чакащи момичета...и кураж да дочакат

При нас беше точно обратното-аз се дърпах за женитбата.Не знам защо.Приятеля ми беше инициатора и искаше да се женим.И вече няма мърдане-определихме датата.

Все повече ме озадачава фактът, че мъжете, които познавам, държат повече на брака и ценностите, отколкото жените. От една страна това ме радва, но от друга се запитвам на къде отива обществото 

От моите връсници предимно мъже вече са задомени и над 95% от случаите те са инициаторите. Имам и необвързани приятели, които търсят целенасочено жена за създаване на семейство. Все повече мъже около 30 годи. са комплексирани и депресирани от факта, че нямат жена и деца и това изпреварва амбициите им за кариера.

Моята половинка също държи твърдо на брака. Аз не толкова. За мен е по-важно да сме заедно и не съм на мнение, че подписът променя задълженията и отговорностите. Когато обсъждахме това, дори повиши тон и даде да се разбере, че такъв вариант като това да живеем след време без брак е невъможен 

Така, че по мой наблюдения са малцина страхливците. По-скоро им пречат предрасъдъци от рода на това, че за да създаде семейство един мъж му трябват собствен дом и пари. Да не забравяме колко е комплксиран българина в сравнение с мъжете от останалите националности.

Нинче и при нас беше така, мъжът искаше аз се дърпах.За мен подписа не означава нищо и затова не мислех, че е чак толкова важно, но за него беше и е.Не ме остави на мира докато не се взехме и официално.
Но съм виждала и мъже дето ги е страх.Не знам защо, не мога да си обясня при положение, че връзката е дългогодишна и е повее от ясно, че няма да се разделят.В последствие се ожениха и чух думите, защо не съм го направил по-рано то не било страшно  Че кое му е страшното на брака, аз не разбрах