Сватбата на Kiksi - 26.07.2008

[skylife]

Ха сега да изкажа и аз - твойто мъж, ще пълнят наш'то балон, който ще се пука на първият танц.
Сега ако нещо се обърка с балона, ще знам на кого да дърпам ушите
Мдааааа - той балона нали ще го пълнят с едни наши си конфети...та

[Vanilly]

и аз съм тук, и аз следя разказчетата...само да си кажа

[Kiksi]

Благодаря на всички за милите пожелания и прекрасните букети! 

skylife , ти вместо едно: "Честито!" да кажеш, гледай какви ги приказваш - няма да говориш, че нещо ще се обърка, че току-виж наистина така станало - техника е това все пак, всичко става, може да запецне нещо, затова категорично забранявам мрачните мисли и песимизма!!! 
Не знам какви са конфетите, да не са някои с мечки А ние по време на твоята сватба, ще сме на сватбата на сестра ми в Каварна, така че ще дърпаш ушите на съдружника на мъжа ми 
Но вярвам, че всичко ще е наред! Жалко, че няма да мога да те видя, мислех си наскоро, че ще остана в ресторанта, докато не приключи това с дъжда от балони, който ще ви изсипем над главите, за да ви видя хем, ама сега се усетих, че няма да сме се прибрали в Бургас. Нищо, ще показваш после снимки!

[plamik]

Дойде и моя ред на поздравления, ами маце - ЧЕСТИТО!!!  От малкото снимки, които показа (надявам се да има ощеееееее, нали?) сте се справили страхотно. Бъдете все така щастливи и влюбени един  в друг. Разказчетата ти са супер - давай сега и една книга да напишеш.  Хайде чакаме снимки от целия купон.

[Kiksi]

plamik , благодаря, душко, за страхотните думи, тъкмо се чудех къде ми изчезна от полезрението 

Да ви кажа, че дребните инциденти, дори и за момента да внасят напрежение, всъщност наистина са си емоции и особено после като си ги спомни човек, се забавлява доса  

И сега специално за Vanilly и другите ми верни читателки  , да разкажа това, от което ви казах, че ще паднете.
Не знам всъщност, дали ще паднете, то не е чак толкова хубаво, за мен това е най-тъжният момент от моята сватба.
 
След като минаха тези неща, които ви разказах, най-накрая се отпуснах, купонът започна и вече ми беше страшно весело и леко на душата! Младоженецът и той отпуснат и щастлив, гостите - весели и възхитени, атмосферата - невероятна!
Отидох с някой до тоалетната да ми оправи връзките на бюстието, че нещо се бяха развързали в лудите танци, дори не помня с кой бях и изведнъж ... чух как отвън загърмя...

Сърцето ми се сви и казах, почти разплакана: "Завалява!" И само чух как някой пак ме успокояваше, че нямало да вали, но аз тези успокоения ги бях слушала цял ден, когато видех сиви облаци в небето и почвах да се притеснявам, че ще вали и вече не ми се слушаше нищо, чувах само тътена отвън ... и после всичко ми е като в мъгла...

По беглите спомени, които имам от следващия половин час, ми причерня, зарязах връзките на бюстието и изтичах навън от тоалетната, за да видя как най-големите ми страхове се сбъдват.

Видях как вали, гледах с ужас небето и виждах как дъждът проваля старателно планираната ми и организирана с месеци лятна сватба навън. Виждах само някакви хора - сервитьори и гости, които прибягват насам-натам с чаши и чинии и част от украсата и чувах гласа на управителката, че трябва да сме максимално бързи, за да спасим, каквото можем от сервираното по масите и украсата. В паниката грабнах моите си чинии и ходех като гламава напред-назад с тях и само се вайках пред който срещнех по пътя си и умирах от срам, че с моите мечти за лятна сватба навън причиних такова неудобство на гостите си. Почувствах, все едно съм се изложила страшно, въпреки че времето не зависи от мен, естествено, но затова нормалните хора си правят сватбите вътре.

Някой извика да вкараме арката вътре, за да не се прецака от дъжда, абсурдно беше да мине през входа на къщата, в която се намира вътрешната част на заведението, а и вътре нямаше никакво място за нея, спомням си смътно, че успяха да я вкарат под навеса навън, където между другото бяха успяли да се настанят и част от гостите, но беше абсурдно да се съберат всички.

Бях изпаднала в шок, не можех да повярвам, че се случва на мен, ходех напред-назад с празен поглед, виждах хаоса около мен и само си мислех как съм се изложила и какъв карък съм, щом цяло лято досега не заваля, а предните 3 дни се опитваше да вали и пак не заваля, но точно на моята сватба успя да завали. И какъв лош късмет имам, след като това са най-прекрасните дни на лятото - края на юли и началото на август и аз през по-голямата част от съзнателния си живот не помня някога да е валяло по това време на годината при нас. Когато не бяхме толкова ангажирани с милото винаги си вземахме отпуски по това време на годината и ходехме за по 2-3 седмици на вилата и беше най-прекрасното време от лятото и никога не валеше.

А се случи в деня на моята сватба ...

Докато обикалях наоколо с 2 чинии в ръцете и в шоково състояние, мислейки за провалената си сватба и виждайки хаоса - половината влезли вътре, другата половина - седнали на сушинка под навеса, малко се окопитих и започнах да казвам на хората отвън да влизат вътре и да сядат, който където намери, защото нямаме никаква организация за вътре и само повтарях колко съжалявам.

Всичко ми е като на филм от този момент, все едно се гледах отстрани и не можех да повярвам, че ми се случва.

Накрая влязох вътре, стоварих чинийките си (с които неизвестно защо обикалях напред-назад) на някаква импровизирана булченска маса, седнах и се разплаках.  

[Valentinka]

Кикси, мила, кой знае какво ти е било...сигурна съм, че това не е помрачило ни най-малко настроението на гостите

[Kiksi]

И още си поплаквам, като се сетя за този момент от моята сватба.  

Навън се чувствах като в приказка от тази атмосфера и изведнъж осъзнах, че приказката свърши.

За щастие хаосът не е продължил повече от 10 мин., както се оказа после, но на мен ми се стори цяла вечност. Управителките са се подготвили предварително и са си направили схема спрямо разположението на масите отвън, аналогична и за вътре.
Питали са всеки един на кой номер маса е стоял отвън и са му казвали, къде да седне вътре съобразно това според схемата, която сами са си направили за вътре (аз дори не знаех, че има такава, затова се притесних, защото този момент не го бях планирала, а те се подготвили за всякакви ситуации  ). Просто нямам думи за това нещо! После минаваха и питаха кой от какво има нужда, защото в хаоса някои бяха останали без чаши и прибори. Аз самата, например, въпреки че си прибрах чинийките (защо ли, след като не ядох така или иначе, ама нали не знаех акво правя), се оказа, че съм останала без вилица, но хората от заведението се погрижиха за всичко. Но това после го осмислих като положителна страна на ситуацията. В момента си мислех само, че сватбата ми се е провалила.

Когато седнах на импровизираната булченска маса и заплаках, същевременно виждах, че гостите са настанени вътре, но от това не ми стана в момента по-добре, напротив.
Мислех си, че освен, че им причиних  неудобство с този хаос при преместването и че заведението е крайно неподходящо за сватба.

Първо, много е тясно.
Второ, направо няма място за танцуване.
Трето, хората седяха в 2 зали, защото нямаше място за всички в едната, като в малката зала музиката
се чуваше много слабо.
Трето, в голямата зала разположението на масите е като под прав ъгъл - една редичка с маси, оттам ъгъл, където бяха разположили булченската маса, оттам още една част като коридор, където бяха разположени още малко маси, след него една по-малка зала, където седяха останалите гости. Абе, ужас, отвсякъде.
Четвърто, булченската маса нямаше как да я вкарат вътре, че беше голяма и хората набързо и съвсем имрозвизирано направили една, на която нямаше място за високите свещници и ги бяха сложили на земята, само този по средата беше на масата и не знам кой е преместил и гирлянда от зеленина и слънчогледи и това остана от украсата на булченската маса.
Нямаше арка зад нас, нямаше бяла покривка, драперия и златна пандела вече, нямаше столчета за младоженците и кумовете с калъфи и златни панделки. Седяхме на една маса с импровизирана украса (от това, което бяха успели да преместят, но и затова съм благодрна сега като се замисля), сива покривка (заведението е битово по принцип, а отвътре - съвсем битово) и седяхме на пейка, а не на столове.
Балоните с хелий бяха струпани в 2 ъгъла на 2 по-големи купчинки, защото и за тях нямаше място, единственото, което беше както отвън, бяха икебанките с цветя и свещи по масите - сервитьорите ги бяха подредили вътре на всяка маса.  
Беше тихо, защото на ди джеят му отне време, докато си премести техниката и аз гледах обстановката вътре и поовлдяният вече хаос, "слушах" тишината и плачех.
Спомням си смътно, че много хора през това време се изредиха да ме успокояват и да ми казват колко весело се е получило с този дъжд, но на мен хич не ми беше весело. Братовчед ми дори ми пусна от телефона си песента на All for one - "I swear", която много харесвам, за да не страдам допълнително от тишината, дори ми остави телефона си на масата и само тази песен вървеше, докато най-накрая ди джеят не се премести. Но и от музиката от телефона не ми стана по-добре, въобще бях в абсолютен шок. Освен това беше и задушно, въпреки че климатиците работеха.
Не ме успокояваха и приказките, че ще ни върви по вода.

По много тъжен начин приказката ми отпреди половин час, беше свършила и само си мислех, как сватбата ми се е провалила.  

[Kiksi]

Valentinka , и те така твърдяха, твърдят го и още, казаха, че се е получило голямо шоу с този дъжд и винаги ще помнят моята сватба - така или иначе за тях е било нещо много различно, много хора казаха, че това е най-хубавата и нестандартна сватба, на която са присъствали.

Виждах, че на тях им е весело, но на мен ми беше много, много тъжно  и мислех, че го казват, само за да ме успокоят, а че в действителност не е така.

[Kiksi]

Сега трябва да изчезвам за работа, съжалявам, че така на порции ви разказвам цялата история, но наистина нямам много време. Сега се понатъжих като си спомних, но въпреки всичко се радвам на сватбата си - като гледам снимките и си спомням колко хубаво всъшност е било, особено отвън...  Ще ви споделя останалите неща от сватбата, те вече не са толкова много и ще ви разкажа как гледам на цялата ситуация сега, но утре, че сега наистина трябва да изчезвам.

Хиляди благодарности и целувки на всички, които имаха времето и търпението да изчетат цялата одисея на моята сватба, съжалявам, ако съм ви надула главите, ще продължа още в същия дух, дано не ви стана досадна накрая!

[Patita]

Виждаш ли как в крайна сметка всяко зло е за добро и нещата винаги се нареждат точно както си е трябвало!!!

Важното е приказката ви да не свършва никога!!!! Да се обичате истински /което не означава да няма понякога летни бури и гръмотевици/, да бъдете винаги един до друг!!  

[kopche]

Кикси, мила, чак сега сядам на компютъра, че имах много работа вчера. Аз ако бях на твоята сватба, последното, което щеше да помисля е, че сватбата ти се е провалила от дъжда!  Щях да съм много развълнувана от суматохата и внезапния обрат и съвсем наистина нямаше да те обвинявам или да се сърдя, камо ли настроението ми да се развали 

[Vanilly]

Кикси, мила, като беше казала, че ще паднем нито за миг не се сетих, че може да е валяло!!! като ж клипа на Аксел Роуз, Ноемврийски дъжд!!! Продължавам да следя...Ти си имала непоеторима сватба!! Само позитивно мисли, имала си и слънце, и облаци и дъжд...както в живота, от всичко по малко....толкова истинско!!!!

[Lupercola]

Току що гледах по телевизията серията на Секса и града, когато Шарлот се омъжва за втори път, и всичко в сватбата вървеше наопаки - червено вино по роклята, спъване и залитане, подпалване на шаферката, невъобразима пиянска реч и всевъзможни други неприятности. Когато тя плачеше в тоалетната, Кари й каза, че веднъж вече е имала перфектна сватба, но бракът се е провалил.
Не е важно каква е сватбата ти, важно е как ще направите семейния си живот после. Денят Х със сигурност ще го запомниш и колкото повече време минава, толкова повече отрицателните емоции от него ще избледняват и ще ти се струва все по-смешно всичко. Дай Боже, да го разказваш на деца и внуци !! И ако е истина, че колкото по-каръшка ти е сватбата, толкова по-щастлив ти е брака - златната сватба ви е гарантирана ( а на нас тежко ни ! добре, че имах и аз малък проблем с нещо нищожно си, та да се надявам на някакъв шанс  )

И искам снимкииииии......

[Val_]

Кикс и аз сигурно щях да рева с глас ако бях на теб...квато съм ревла на ревлите...ужас...мога да си представя какво ти е когато си положил толкова много труд да организираш всичко и гостиет да се чувстват добре...вярвай ми хората със сигурност те обичат и съм сигурна, че на дали това е помрачило настроението им..аз ако ти бях гост на сватбата щеше да ми съживи още повече тая суматоха...аз обичам да се случват такива непредвидени работи и всички да са на посоки като свободни електрони...после с  голямо въодушевление разказваш всичко колко неприятно ти е било ама лека полека с времето това избеднява и наистина остават само приятните емоции.. помисли само колко много имаш за разказване един ден..   и аз се присъединявам към пожеланият на inaxastra по отношение на обратите...че колкото повече лоши работи ти се случват после ти се случват също толкова но хубави , за да има равновесие...

[Kiksi]

Patita ,  kopche, благодаря ви за милите думи! Да, оказа се, че гостите са го възприели като част от цялото шоу и им е било много забавно, но у мен случката определено остави някаква горчивина, която още усещам на моменти.

Мила Vanilly, твоето сравнение с "November rain" на Guns 'n roses е много точно  , точно нещо като в клипа се получи, някои от гостите веднага след като влязохме, направиха същото сравнение и ми казваха, че малко младоженци могат да се похвалят, че сватбата им прилича на клип на една от най-известните рок-банди в света, без това да е планирано по сценарий. Това някакси ме радва и ме кара да погледна на нещата откъм хубавата им страна.

А думите ти - за слънцето, облаците и дъжда и колко истинско е това - точно както е в живота, направо ме трогнаха. Определено това ще е водещото в спомените за сватбата ми - че се е случила точно както се случват истинските неща в истинския живот. Знам си те аз, че си поетична натура и нежна душица (като мен  ), но с тази метафора наистина уцели в десятката и истински ми стоипли сърцето!

Въобще, много символика се оказва, че има в моята сватба - падането по стълбите на Ритуалната зала и това, че младоженецът не ме изпусна нито за миг, въпреки че си обели колената, слънцето, облаците и дъжда, препятствията, които трябваше да преодолеем заедно и които сякаш изникваха на всеки половин час в дните преди сватбата и в деня на самата сватба, но важното е, че успяхме да го направим ЗАЕДНО и след това да се насладим на щастието си, че сме един до друг.

Инка, миличка, не знам случайно ли е, че си гледала в този момент точно тази серия на "Сексът и градът" (честно казано, отдавна вече много не вярвам в случайните неща), но казаното от теб ми дойде като манна небесна в този момент.  Забравила я бях тази серия, а тя е много показателна наистина и кара човек много да се замисли. Много точни са думите ти, че не е важно каква е сватбата, а какъв ще е животът после. А сватбата, независимо от всичко, си е хубаво събитие и определено пазя повече положителни емоции от него, отколкото отрицателни. Още веднъж -  за думите ти и този невероятен пример с любимия ми сериал - даден съвсем на място!

Val_, благодаря и на теб, чувствителна душичке (като мен  )! Много силни думи наистина... а теорията ти за хубавите, лошите неща и равновесието ...Бях забравила, че всъщност отдавна вярвам и в нея. Благодаря, че ми го напомни!