Привет, villey!
Малко ми е странно това, че майката не иска кръст...и какво означава "не било хубаво да се носи кръст от малко дете". То едва ли ще го носи сега и непрекъснато....И изобщо тук става дума за символи и традиции. С какво друго кръстника да дари кръщелника си в този ден??!! Няма да засягам темата за ролята му в живота на детето от тук нататък. (Извини ме, може би не съм ти полезна, но за мен Църковен брак и Кръщене са изключително важни ритуали в живота на човек и понякога не мога да въздържа недоумението си, че някои хора ги възприемат като "част от сценарий").
Така...това са мои разсъждения и в никакъв случай не са насочени към теб  . Тук има майки, които наскоро са кръщавали малките си сладурчета, така че съм сигурна, че ще ти дадат полезни съвети.
Успех!!

Имаме съфорумка, майката на която е провеждала този ритуал. Ще се "понапъна" да се сетя коя беше. Май имаше публикации в темата "Игри и песни за бебето и детето". Понеже кръщаването в църква беше забранено /поне в големите градове/, това тържество го заместваше. Спомням си как беше с големия син през 1981: В Пловдив, до Централния дом, има една красива постройка във форма на лотусова пъпка, сега май е галерия. Там, след предварително записване за определен час и дата, се водеха бебета и деца и най- близки роднини. Родителите и детето заставаха в центъра /при нас едновременно се дадоха имена на 5-6 деца/, а гостите сядаха в кръг около тях. Излизаха дечица от хора на Пловдивското радио /облечени с пионерски или чавдарски униформи/ и с песен посрещаха обредничката.  Тя казваше много хубави думи за щастливото детство и радостта на родителите, после дечица рецитираха. При нас имаше и танци, пак от деца, в народни носии, които символично "лисваха вода" за добър път в живота и родители и деца минаваха под венци от цветя. После идваше същинското даване на име - обредничката казваше по две три думи за името на детето, какво значи и на кого е кръстено /това се уговаряше предварително в зависимост от желанието на родителите/ и на всяко дете слагаха по един медал с герба на Пловдив и даваха по едно свидетелство. Трябва да го сканирам и да ви го покажа. После роднините черпеха с пита и мед, да е сладък живота на детето. Общо взето беше мил момент, само дето имаше и ревове или пък децата хукваха да бягат от скука. За малкия вече нямаше такъв ритуал и честно да си кажа, беше ми криво. Кръстихме го, но от църковните думи никой нищо не разбира и някак е сухо и страшно за децата. Още ме е яд, че нямам снимки от церемонията на големия. Едно съседско дете извади филма от касетата и го освети и отидоха всички кадри от прохождането, тържеството и даже духането на първата свещичка на тортата. Ама така е, можехме да вземем снимки от фотографа там, но баща ми снимаше с цветен филм за диапозитиви /сега стават страхотни цветни снимки/ и уж за по- хубаво...

villey и на мен тази година ми предстои да кръщавам и съм се спряла на няколко неща : едното е кръст, което в твоя случай отпада, гривничка с изписано името и може би датата на раждане на детето, или моя приятелка има изписано името си на сенджирче, което седи много нежно. Друго нещо което ми хареса са едни монети, които ги продават в различните банки. Ако не се бъркам има и зодии. Резервен вариант може би нещо, от което детето има нужда.
Свекърва, това което разказа е същото като моето кръщене. Събрали са се всички гости в кметството, има 2 момичета които казват многоо мили думи от сорта на " да расте да хубавее, да бърбори, да се смее, да е радост най - голяма и на татко и на мама " и ми подаряват здравец. Казват по много хубави думи и за бабите ми като също им подаряват по една роза. Жената, която води ме превързва с лента ( знамето на България ) към майка ми, а накрая ми слага някакъв медальон, който нямам спомен да съм виждала. И както каза за финал всички се черпят с пита и мед като бабите захранват първо мен и след това са се отправили към ресторанта. Да са живи и здрави родителите ми, че са се сетили да заснемат всичко на касета и до ден днешен си го гледам и се радвам на този ритуал, защото на никой друг не съм го виждала.

На мен също ми е правен този ритуал, който коментирате, но не знам подробности, само за медалиона, това се вижда на снимките. По онова време не е било прието добре да се кръщава в църква, не че е било невъзможно.

Иначе за кръщенето нямам претенции кръстницата да носи нещо златно, все пак винаги може да се направи подарък и да се освети в църква, не е речено да е на самото кръщене.

Tweety bird, прекрасна е малката принцеска! 

sunray, разкажи и ти как мина, покажи и снимки!

На нас предстои на 15 август!   

Момичета извинявам се, напоследък имах задачки и никакво време да пиша. Та по моя въпрос с гражданския ритуал - по спомени и снимки е нещо като ритуала за сватбата, но насочен естествено към детето и родителите му. Майката сяда с детето на централно място в ритуалната зала (само по едно дете се `кръщаваше` при нас) , бащата, кръстницата и бабите и дядовците са някъде наоколо и водещата започва с патетични, светли думи за детството, ролята му в обществото, задължения на родителите, права на детето. Абе като сватба, казвам ви Накрая кръстницата води детето при водещата, тя го повдига високо на фона на `Многая лета` и казва `Да бъде името му ...`, раздава се по някое време и здравец и се дава май нещо като медальонче и питка с мед. Накрая има голяма почерпка за роднините и гости със сладки и бонбони. Изобщо толкова трогателно, че като младо момиче ме впечатляваше максимално. Исках като порастна първо да съм булка, а после майка, за да си имам два такива ритуала в гражданския дом. Абе, детска мечта. Ритуалът както и сватбения с всичките му мурафети в ритуалния дом беше направен по соц време, за да замести този в църквата. Питах в общината и не се практикувал вече от 1993 година. Жалко!
От моя пазя страхотни снимки които са ми много любими.
Много ми беше интересно да прочета как се е практикувало и по вашия край!
За подарък иначе като се изключи кръстчето, може например да се подари фотосесията на твржеството ако ще има такава и/или професионално албумче от нея или видеозаснемането. Момичетата коментираха, че това си остава мил спомен. Може и някоя хубава дрешка за ритуала.
Туити, принцесата и майка и са прекрасни!

Благодаря ви момичета.
Моята кума също не взе кръст на малката кукла. Попита ме дали искам кръст и аз й казах каквото реши, тя ми сподели за монетите от банката, харесах златния комплект и това й взеха.

tweety bird това за монетите е много добра идея  мерси много 

момичета, какво трябва да пише в поканите за кръщенето? Ще се радвам да дадете някаква идея. Мерси

Ако си поръчваш поканите във фирма или магазин където предлагат такива неща,те ще ти дадът текстове да си избереш. Поне при нас така беше,когато си поръчвах поканите,те ми показаха около 10 текста и си избрах,след това ги напечатаха и бях много доволна. Но ако сама си правиш поканите се разтърси в гугъл,там също има.

Момичета искам да се похваля за нашата покупка - свещта за бебо  ,много ми харесва и съм супер доволна

Мацки аз да побутна темата и да задам един сигурно много елементарен въпрос, но съм в голяма чуденка. Мен лично ме кръстиха на 14 години. Помня много добре ритуала, имам и снимки. Кръстници ми бяха кумовете на родителите ми. В самата църква попът попита кой ще ми бъде кръстник - мъжът или жената. Тоест можело само единия и не си спомням защо избраха мъжът - кумът на нашите. Та в неделя решихме да кръстим Михаела - наистина в тесен кръг - родителите ни, кумовете ни и ние. Кумът ми обаче е на работа и не се знае дали ще дойде навреме. Та питанката ми е наистина ли само един кръщава? Ако да кой? И кой определя кой да бъде?

Мърче, това да не е някакво следване на правилото, че само кумът в църковните венчавки има някаква роля?

Аз съм кръщавана в църква, на 8 години, от баба ми. Така че на мен тя ми е кръстница, попът нищо не ни е казал за ограничение, и в кръщелното свидетелство баба е записана. А по-късно аз трябваше да кръщавам една братовчедка. Оттогава са минали повече от 20 години, но все пак. Моето кръщене беше в църквата в Перник, там така тогава са били тия работи.

Мърче аз скоро бях кръстница. Родителите си избраха аз да им кръстя малката Попът попита кой ще я кръщава да си даде кръщелното да се уверим, че е православен и кръстен. И след това започна ритуала. Говоря за църквата в Горна Баня От колко до въпроса да кръстника е един, няма значение мъж, жена или дете, неговото име се вписва в кръщелното

Мърче, мисля, че това е индивидулно за църквата. Аз имам няколко познати, които наскоро и в последните години кръстиха децичата си. Кръстниците бяха двама !  Аз лично до сега не съм чувала попа да определя кой може да кръщава, единствено изискване е кръстника да е кръстен. Попитай в църквата какви са техните изисквания.