ТРИКРАТНО ПОТАПЯНЕ на кръщаващия се, който е с лице, обърнато на изток, означава, че той омива духовната си нечистота (греховете); че се погребва с Иисуса Христа в Кръщението, за да възкръсне с Него за вечен живот. Това е най-главният момент в Кръщението. Потапянето се извършва три пъти в чест на Светата Троица, а също и в чест на смъртта, погребението и възкресението на Господ Иисус Христос.
ОБЛИЧАНЕТО НА КРЪСТЕНИЯ В БЯЛА ДРЕХА е знак на получената от него духовна чистота и напомняне, че той трябва да води добродетелен и свят живот. Заедно с бялата дреха новопокръстеният получава също кръстче, което ще му напомня, че християнският живот е изпълнен с изпитания, които могат да бъдат преодолени единствено с помощта на Разпнатия на Кръста Господ Иисус Христос. Това кръстче той носи цял живот.
ОБИКАЛЯНЕТО НА КУПЕЛА със запалени свещи и тържествена песен на уста – 'Които в Христа се кръстиха, в Христа се облякоха, алилуя' е израз на голямата духовна радост поради обогатяването на Църквата с още един неин член.
ПОСТРИЖЕНИЕТО, което следва в самия край на богослужението е знак за пълното послушание на кръстения спрямо Иисуса Христа и Неговата Православна Църква.
Обикновено веднага след Кръщението се извършва Тайнството на МИРОПОМАЗВАНЕ.
Миропомазването е Тайнство, чрез което на вярващия се подават даровете на Светия Дух, които го укрепват в християнския живот и го определят като пълноправен член на Светата Православна Църква. При Тайнството Миропомазване Светият Дух слиза върху нашата душа и тяло по подобие на Неговото слизане върху Христа при Кръщението Му във вид на Гълъб; също по подобие на слизането Му над св. Апостоли във вид на огнени езици. Видимата страна на Тайнството се състои в кръстообразно помазване със свето миро някои по-важни части на тялото и произнасяне на думите 'Печат на дара на Светия Дух'. Печатът обикновено служи като знак на принадлежност или потвърждение на някоя важна заява. Печатът на Миропомазването показва, че оня, който го получава е осветен от Светия Дух и вече принадлежи на Бога. Със свето миро се помазват челото – за освещаване на ума и мислите; гърдите – за освещаване на сърцето и желанията; очите, ушите, ноздрите и устата – за освещаване на сетивата; ръцете и нозете – за освещаване на делата човешки. По такъв начин целият човек се освещава, става храм Божий и жилище на Светия Дух.
Втората главна фигура при светото Тайнство Кръщение е кръстникът (възприемникът). При отслужване на Кръщението кръстникът отговаря вместо младенеца и извършва всички ония действия, които се полагат на кръщаващия се. Неговата вяра замества вярата на кръщелника му, а неговото знание по основните предмети на вярата се вменява на кръщаващия се младенец, докато последният влезе в съзнателна възраст. Задълженията на кръстника продължават цял живот. Той бди над всички постъпки на кръщелника – добрите поощррява, лошите осъжда. Наставлява го по пътя на истината и благочестието. Дава му личен пример и е огромен авторитет пред него. Нищо на света не е в състояние да прекрати това велико духовно родство между двамата. Във всички случаи възприемникът се моли горещо за кръщелника си като за свой еднокръвен син. Възприемникът се явява като втори, духовет отец на новокръстения и е длъжен внимателно да се намесва и поправя родителите, когато забележи, че те не изпълняват или изпълняват лошо своите родителски задължения. Възприемникът участва във всички важни събития от живота на кръщелника си. Той му дава ценни практически съвети, свързани с образованието, брака, избора на професия и т.н.Дори кръщелникът да се отказва да се възползва от духовното попечение на своя възприемник, това не освобождава кръстника от неговите задължения.
