Да разкажа и аз как разбрах:
Още преди да започнем с опитите отново,бях доста сигурна,че този път ще стане
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
Една седмица след предполагаемата ми овулация ми зацапа,започнах често да посещавам WC и изпитвах непреодолим глад.Направих си тест Престо,но беше -,а аз бях сигурна,че чудото ни е станало и дори не обърнах много внимание на отрицателния тест
Пет дена преди датата,на която трябваше да ми дойде си направих нов и вече беше положителен с доста ярка втора чертичка

Направих още 2, за по-сигурно

и резултата беше същия

Въпреки че бях сигурна,че е станало,доста се постреснах и мисълта ми беше "А сега?","Какво ще става?"
Казах на мацото,но и той не се изненада.И той като мен е плахо щастлив

Не смеем да кажем на някого и само се притесняваме

Другата седмица в сряда съм на лекар и после на 23.09. надруг.Предложих снощи на мацото дали не иска случайно да дойде с мен.Реакцията беше: "

Ами аз.....ъъъъъъ... не съм много за такива места.....ама....ще видим"

Сигурно ще дойде
