Аз разбрах, че съм бременна на работата. Направих си тест и вечерта казах на таткото, той мног осе зарадва, защото скоро бях направила аборт в 5 ти месец и се притеснявахме щестане ли пак бебе, но стана

Аз разбрах, че съм бременна април месец 

Аз пък съвсем не очаквах когато разбрах...
Винаги съм имала проблеми с цикъла и никога не ми е бил редовен, последно ноември бях пила Диане-35, което след първата опаковка реших, че няма вече да пия и така декември ми дойде три пъти цикъла през една седмица като лекаря каза, че отва не е ненормално и, че се е получило, защото съм спряла Диането, и така... януари не ми дойде, стна февруари средата и аз си викам, е, как ще ми дойде като декмври ми беше като за цяла година и съм си супер спокойна. не сме се пазили, но не съм и очаквала нещо пък да се случи с моите проблеми. И отиваме за 14-ти февруати с кумувете на Цигов чарк. Мене ме цепят яйчниците та две не виждам и аз си мисля, че се мъчи да ми дойде тъй като нали както се разбра по-горе ми закъснява доста и аз се тюхкам, сега ли пък точно ще ми дойде да ми се развали почивката...а корема ми подут, боли ме, не мога и три дни да отида до вецето, ужас даже си помислих, че съм надебеляла нещо и се притесних, щото една пола ми стягаше, абе много ми беше некомфортно...И прибирайки се вкъщи, не ми дойде и аз си викам, ще отида за всеки случай да си взема един тест и с треперещи ръце чакам резултата и като видях двете чертички, кракта ми се подкосиха!!! направо се гипсирах цялата и като започнах да се притеснявам какво да правиме, как сега ще стане, ама това, ама онова, направо много бях шокирана, не разбрах защо

И така, та сега се надявам само и се моля, всичко да се случи както си трябва октомври месец!!!!!!!

напротив беше желано, но не беше особенно просто, като чета вашите прикючения просто

хайде да се разпиша и аз
закъсняваше ми 10дни,но аз упорито реших да чакам да си ми дойде,защото нито съм си следяла ово-то,нямше мерне на температури,просто бяхме решили ако стане стане
един ден на работата нещо много силно ме сряза корема много ниско долу и аз си помислих че до вечерта 6те ми дойде,но не
точно същите дни имахме проверка от двск и от още една служба,аз трябваше да правя една хасеп система и ми беше страшно притеснено и си мислех че заради това напрежение и притеснение не ми идва.на всичкото отгоре шефа реши да направи коледния банкет през ноември на Троян(и аз там бременна и естествено незнаеща това яздих кон,изпихме доста уиски с колегите,че си и пупуших малко )и като се върнахме от банкета,всеки ден запчва да ми става лошо и вече бяха минали 15-16 дни от закъсненето нямаше как трябваше да си направя тест,купих си,изчах милото да замине събота сутринта на работа и ....това бяха най-дългите 5минути в които чакаш резултата.В момента в който видях 2те чертичка честно ви казвам имах чуството че всичко ми се преобърна,толкова много плаках хем от радост хем от страх....

Е, Роси, наистина си го разказала много хубаво, така се развълнувах!!! Иначе за пиенето и пушенето-каквото било, било-така каза моят лекар като му казах, че и аз съм си пила и пушила, като не съм знаела, че съм бременна Важно е резултата да е жив и здрав!!!

Цитат на: liva82 в 02.09.2009 18:37

аз вчера просто реших да си направя тест защото ми заксняваше с 5 дена и за моя изненада се появиха 2 чертички едната бледорозова,но да видим след всички изследвания какво ще излезне още ме е страх да се зарадвам

иха добре дошла в отбора  идея се нямаш как стоя и се кефя пред компа  бледо розова бледо пенбена щом има втора значи е ясно положението  и моята втората беше бледорозова и дори на трите теста на които правихме щом я има има радост, ох много ми е кеф 

Айде и аз ще се запиша тук, въпреки че се чудех дали въобще да го правя - още не се взимам насериозно бременна някак си   Ще бъда малко по-подробна за миналото за да разберете какво е за мен настоящето:
Та при мен много предистория, уж нямам проблеми пък все не ставаше или като ставаше (през 1 година) не беше като хората   Първият път когато забременях беше още преди да се оженим и беше  ночаквано, след лечение на един хормон. Цикъла ми беше страшно нередовен и като ми закъсня ама въобще не обърнах внимание, щото ми писна от тестове. По това време обаче сменяхме квартира и аз работа и да не ви казвам колко нерви имах (особено с работа щото военните много ги е яд някой като тръгне да се мести в по-добро поделение - направо ме разкатаха и документите не бяха малко). Обаче 1 ден прибирайки се от Княжево до Младост с маршрутката и ми стана едно неконфортно, не лошо или нещо обаче различно от нормалното и аз не знам. Като слязох в една аптека тест и вкъщи, че и на Дими бях ядосана. Отидох да правя теста и сигурна че пак е отр, а той +   оле казвам ви изпотих се - не че щях да го махна, ама не ми беше до това. Ок, след два дни обаче вечерта прокървих -прецапа такова и незнаех кво да правя - колко съм била глупава - легнах си. На др ден обаче бях за 1-ви ден на новото място ( аз като разбрах че съм бременна постоянно се тормозех как ще ида на новата работа и ще кажа че съм бременна, ако знаете през колко перипетии минах да отида, все някой ме спираше и все връзки търсих - аз простия войник, а кво говорим за по нагоре  ) така и отидох аз на новото място кървенето се промени и започна да ме боли корема, ама си трая-  а всички там ме гледаха все едно съм пусната отгоре абе мани. Нещата с всеки час се влошаваха. Звънях на Дими казах му. след работа той ме чакаше и къде отидох -във Военна болница, нали е нашата болница и там ходя. Беше дежурна една от гинеколожките която беше потвърдила бременността, но жената каза тук може аборт да направим, а не да го задържим - бягай в Майчин дом в спешното. За бела (това става на 1 ноември 2006г) времето едно гадно, студено, и мокро, мен страшно много ме боли корема и навсичкото отгоре тъпата тогава кола се беше скапала, а парите го бяхме закъсали, че купувахме мебели, връщахме заеми и незнам си кво и въобщееее.... че се влачихме от военна б-ца до майчин дом пеша - да не е далеч ама в мойто положение не ме питайте. Там ме довръшиха, чаках 1 час да дойде някой да ме прегледа, дойде, каза че има шанс още, и изписа някви лекарства (прогестерони някви), които ги нямат в болницата и трябва да си ги купим   дими търча купува, носи ми багаж и всичко. Донесе ги, едното беше ампула за инжекция. Аз бях обяснила, че вече 24 часа съм така ама на кой му пука  -отивам в маниполацинната при сестреите да им кажа, че имам лекарствата и да гипочвам, а те ми викат "изчакай утре лекуващия си лекар"   аз им казвам "ама аз много кървя вече " те нищо спокойно... и аз тогава чиста и неопетнена , непросветена си казах че лакерите значт и си легнах. Нас утринта нещата бяха още по зле и аз усещах че вече няма смисъл и чаках визитацията ама  -йок, лекуващия на стаята дошъл и директно влязъл в секцио   и на всичкото отгоре следобеда най-накрая като прегледа ми се развика, че вече нямало бебе и защо не съм била инжекцията и хаповете - ужасно беше много тежко изживях всичко. На 3 ноември ме кюретираха не доктора, защото той бил до 2 часа, а някви стажанти. Момичетата на етажа казаха че съм крешяла като съм излизала от упойка, преставете си колко съм била психясала.

ще продължа в др пост че стана мноогооо дълго

Година по късно на 10 ноември обаче ни беше сватбата. Ходих по лекари ама все не се намира причина и на мен ми писна и спрах да се занимавам с глупости.Миналата година август обаче точно на Богородица 15.08 разбрах за извънматочна бременност (бях писала тук) , беше много гадно, не се видя извън ли е не е ли, но имах болки, странни цапаници и всичко беше гадно, албанци , въпроси, операция ли ще ее - слава Богу , размина се без да ме режат и дори миказаха след 3 месеца пак да продължавам с опитите  без Цветна снимка на тръбите без нищо...
Та след нова година, аз се отърсих уж от страха и викам ще стане - да ама не , почнах да се тормоза, че не правя достатъчно за себе си, че ми има нещо на тръбите и така отидохме на ендокринолог, че аз нали все хормоните ми са уж виновни. Човека пусна всички изследвания касаещи бъдеща бременност - хормони -мормони, рубеоли, токсоплазмози и пр.
Оказа се сега че някакъв нов хормон (досега не е бил висок, аз често си пускам хормонални) е завишен, но когато той е завишен трябвало и др от щитовидната жлеза хормони да са извън нормите, а те били нормални и човека каза че за 1-ви път виждал ткова нещо и ми предписа някви хапчета и каза "айде и скоро да си бременна"  и аз го гледах едно странно. Оказа се че хаповете за клостилбегит, тук са кломифен, аз се порових в Нета да видя кво ще пия - леле казвам ви освирепях направо. Хвана ме страх, как ще ги пия тия хапчета за стимулиране на овулацията като извънматочна и пр. и бях в чуденка. Но викам ще пробвам и храних надежди, смятайки се за не толкова зле.
Пих ги, след това ходих при една АГ да ми следи фоликулите, а те не пораснали гадовете достатъчно и жената вика др месец по 2 кломифена на ден. Да да, ама НЕЕЕ!!!
До тук бях аз с тия щуротии и разни албанци.И казах, че спирам да се занимавам аз с глупости и да мисля за бебета, дори си казах може пък и да нямам деца кво пък, нали се ожених за мъж с дете - такъв ми е късмета. Много ми беше писнало. Ходихме на почивка в Бг, взехме Йоанна за месец в Албания и така си живеех наистина без мисълта за това, отлагах и казах, че като се приберем живот и здраве в Бг ще си пуснем всички изследвания,ч е вс не стигаме до край.
Докато детето беше тука много много не сме палували, щото сме свикнали да сме сами - 1 -2 вечери тихичко и това беше  . И така... кумовете но бяха на гости 3-4 дни и постоянно ги развеждахме из Албания, а тук е адски горещо. На мен обаче ми се приспиваше в колата все заспивах, не издръжах много по слънцето и разни такива ама този път не търсих никви симтоми за бременност, после си дадох сметка. Дефакто точно акто тръгнаха кумовете ни на същия ден трябваше да ми дойде.
Та едно ми беше много странно и аз го отдавах на това,ч е всеки месец се надявах. Все поглеждах ква дата е и чаках да стане 10 да правя тест - и защо, ние даже не се бяхме постарали а и нали бях се отказала. Изпратихме кумовете сутринта - Дими отиде на работа, останахме вкъщи ние с Йоанна. Изведнъж се усещам, че е 10 юли... и вътре в мен почва енда борба да правя ли тест? е за кво да го правя? ама нали чаках 10? луда работа си виках съвсем се сбърках  ???
Скочих аз и отидох в банята, взех някакъв тест направих го и започнах да гледам за 2 черта  -вътрешно убедена и сигурна,ч е ще я има  (дори после си мислех че ако я нямаше щях да съм по изненадана) и тя си излезе и въпреки вътрешната сигурност се изненадах, защото явно не отавах значение на 6-то чувство и пр.
Веднага звъннах на Дими естесвено, то си достатъчна изненада и така общо взето.
Сега не смея напълно да се зарадвам, докато не мине поне още месец  -не смея,ч е то след толкова време и какви ли не странни случки, човек го е страх.
Извинявам се че ми е толкова дълъг поста, но това как съм направила теста сега и как съм разбрала че съм бременна сега нямаше да се разбере така както с предисторията, защото нещата са тясно свързани с чувствата ми!

P.S Исках само да кажа,че сегашната бременност е точно година след извънмачтоната, за която разбрах на 15.08, а сега разбрах на 10.08 - явно живота е баланс и всяко зло за добро 

Верони, знам от части твоята одисея, но сега направо  Егате как си издържала на всичко! Тичай в "бъдещи майки да те поздравя", че тук ще ми се карат!

Цитат на: mariana в 04.09.2009 10:56

Верони, знам от части твоята одисея, но сега направо  Егате как си издържала на всичко! Тичай в "бъдещи майки да те поздравя", че тук ще ми се карат!

Аз писах там вчера ама незнам защо все се цитират постовете и става едно гадно и нищо не се разбира 

При моята първа бременност(неуспешана за съжаление) симптомите бяха следните: гърдите започнаха да ме болят доста по рано от нормалните ПМ болки, бяха много твърди и ги чувствах напомпани..., станеше ли обяд аз забивах глава в бюрото на работа...и по цял следобед умирах за сън, другото което си забелязах е че ми се ядяха кисели краставички постоянно...видех ли на масата и ги омитах. Общо взето това е .... не ми е ставало лошо, то при всяка жена е съвсем различно и индивидуално. А и нещо друго болеше ме корема ниско долу, но не знаех дали това е нормално или не...

здравейте, да разкажа и аз моята история, тя не е много интересна, но все пак да споделя с вас тази моя емоция.  Значи с мъжо ми правихме опити 2 месеца преди щастливото събитие. Първия месец от опитите нищо, вторият изобщо не ми дойде ( аз по принцип съм с много нередовен цикъл, и след няколко години ходене при доктори и професори в София, тъпчене с кви ли не лекарства и т.н. си казах, край, стига толкова, повече нищо няма да вземам, и така от 17 годишнината ми та до днес не взимам лекарства, когато си иска ми идва, понякога ме прескача, но явно така си ми е устроен организма  ) и аз си викам, явно няма да стане толкова лесно и реших вече да не мисля за това. Ние си продължихме с опитите, но нито той нито аз се надявахме на някакъв резултат. И така стигаме до 3 месец от опитите - тогава си ми дойде и всичко нормално, ала-бала  правиме и идваме време да ми дойде пак, обаче, не ми идва и аз си викам, оооо пак ще ме прескочи, а остават 3 седмици до сватбата и само се молех, да не ми дойде точно за нея. Идва време да си правим прословутите изследвания за гаржданското и аз  "идиотката" нищо не подозираща си направих снимка на дробовете, нали съм убедена, че просто ще ме прескочи и тоя месец. след като си взехме всички бележки от болницата и седнахме да пием по кафе, аз започнах да се замислям, как от 1-2 седмици не понасям цигарите изобщо и пуша най-много 2-3 на ден, а аз по принцип под кутия на ден не падам, как не ми идва, гърдите ме понаболяват, апетит страхотен имах............и така навързах нещата, но все още не вярвах, че нещо е станало и след кафето викам на моят мъж, хайде да минем за последно да си взема един тест, просто така и се прибрахме направих го, сърцето ми щеше да се пръсне докато излезе резултата, минаха 5 мин. и отварям и гледам хоп 2 много ярко червени чертички, показах го и на мъжа ми, ама той горкия нали не разбира много, многои вика, да бе да, лъжеш, викам не и се разплаках и той с мен и така.
П.П. извинявам се дългия пост, не очаквах, че толкова много  "глупости" ще напиша