Първият признак беше гърдите ми,които започнаха да стават болезнини и се увеличаваха.
После имах болки като ПМС,с придърпвания долу към яйчниците,все едно всеки момент ще ми дойде.
По-късно се появи гаденете и отвращението към храните.
А после и закъснението на цикъла.
Ако се сетя нещо друго ще допълня

Aми и аз да споделя. При мен първите признаци бяха безумно гадене и повръщане и започнаха някъде около датата, когато трябваше да ми дойде. В началото бях мнооого зле - бях се тръшнала няколко дни на лего и едвам успявах да стигна до WC-то, за да  . После ми изписаха лекарства и нещата се поуспокоиха - по-рядко повръщах, но ми се гадеше неописуемо - почти през цялото време до около средата на 4-я месец /ядях без проблем само кисело: кисели краставички, мариновани чушки и маслини  /, а после всичко изчезна изведнъж и до края си бях ок. Ами май това е после се появи и непоносимост към някои миризми /вкл. и любимия ми парфюм/, болки в гърдите, често ми причерняваше... може и друго да е имало, но не си спомням, защото тогава в офиса беше някакъв безумен юруш да предавам някакъв проект, а и милото си правеше дипломната и се бях мобилизирала да помагам. Това е, ако се сетя още нещо ще пиша пак. Поздрави и успех на всички чакащи 

При мене признаците си бяха точно предменструални (аз правих теста седмица преди да ми дойде) - болки в гърдите, болки в яйчниците и тн.
Различното беше чести повици за уриниране и голям глад!!! Прословутата умора от първия триместър ме удари още преди да трябва да ми дойде - това беше най-дразнещия симптом - просто бях като парцал 3 месеца независимо колко спях.

При мене гаденето настъпи от 13тата до 16тата седмица (демек началото на 2рия триместър). Като цяло втория триместър е страхотен, дано 3тия да не е така зле, както го описват 

Цитат на: denisimo в 01.03.2007 23:17

Спокойно vanis-и при нас стана от първия път след 7 години пазене - просто като е писано то само чака за му дадеш шанс и веднага го "сграбчва", поне нашето така направи, защото ние веднага след този един път преустановихме опитите-но къснооооооо 

дано и при нас е така
момичета давате огромна надежда на всички нас които те първа ни предстой да почувстваме това щастие

ОО Bulechka_TS и аз сега съм така.Скоро влязох в третия и е направо ужас-още ми се гади(но по-малко ,но постоянно ми се доспива,чувствам се все едно цял ден съм била на работа,а аз съм си вкъщи Незнам от понеделник как ще се справям с работата,но знам,че всичко това продължава до началото на4-ия
Забравила съм да кажа,че теста го направих 3-4 дни преди закъснението.Имаше бледа втора черта.Направих още 7 докато чертата стане еднакво червена с другата.

Нека и аз споделя въпреки че много малко успяхме да се наслаждаваме на моята бременност с мъжлето.Аз си направих теста 3 дни преди датата на цикъла ми, едната черта беше много ясна а другата едва забележима и в първия момент неповярвах.Първите симптоми бяха уголемени и болезнени гърди, сънливост и често посещаване на тоалетната.Всеки обед си лягах за два часа и усетих че работата не е добре, отделно че си хапвах добре.Не съм имала никакво гадене, повръщане или виене на свят.Това е от мен.Живот и здраве като забременея пак ще споделя, надявам се от цялото си сърце следващият път всичко да е наред

Цитат на: sabeva_07 в 27.06.2007 09:28

Нека и аз споделя въпреки че много малко успяхме да се наслаждаваме на моята бременност с мъжлето.Аз си направих теста 3 дни преди датата на цикъла ми, едната черта беше много ясна а другата едва забележима и в първия момент неповярвах.Първите симптоми бяха уголемени и болезнени гърди, сънливост и често посещаване на тоалетната.Всеки обед си лягах за два часа и усетих че работата не е добре, отделно че си хапвах добре.Не съм имала никакво гадене, повръщане или виене на свят.Това е от мен.Живот и здраве като забременея пак ще споделя, надявам се от цялото си сърце следващият път всичко да е наред

Ще бъде..миличка , ще видиш.......

  Здравейте на всички, които са минали по пътя на бременността и на тези, които тепърва им предстои това прекрасно изживяване!
  Днес, година по-късно, с усмивка си спомням за първите дни от моята бременност . Понеже винаги съм имала нередовен цикъл и проблеми, доста дълго време бях с хапчета /противозачатъчни/. Миналата година в края на март ги спрях, като гинеколожката ми ме увери, че ако искам бебче сега е най-подходящият период  и, ако до шест месеца не се получи да и се обадя да ускори нещата. Тук е мястото да вмъкна,че Съкровището дори искаше да идем по-рано при докторката, защото беше убеден, че като се вземе предвид моя цикъл, трудно ще се получи. В края на юни бяхме на Слънчев бряг и пътувайки за там се шегувахме, че сега когато не взимам хапчета може и да стане нещо, а той много се кефеше, че може да разбера че съм бременна на екскурзията, която ми предстоеше. Изкарахме една много хубава седмица на морето - времето беше чудесно  ,  водата топла и най-хубавото бяхме само двамата и се наслаждавахме на почивката. Когато се прибрахме от пътуването нещо бях настинала и ми се наложи да взема антибиотик и понеже бях спряла хапчетата си направих тест, за да съм сигурна,че няма да сбъркам нещо, а и оставаха 2 дни до цикъла ми. Тестът беше отрицателен, и почнах да пия лекарството, но явно не ми беше писано да ги пия по схемата, защото забравих опаковката през уикенда и така се възстанових само с три дни хапчета. През следващите дни цикъла ми така и не се появи, но тъй като и друг път съм имала такива паузи, а и теста беше отрицателен си чаках спокойно , когато наближи дата за заминаването ми реших все пак да направя още един тест, преди да се обадя на гинеколожката ми. Минго дискомфортно щях да се чувствам по време на екскурзията, която включваше обиколка на цяла Италия. И така 4 дни преди заминаването си направих тест и докато изчаквах да се появят лентичките вече бях убедена че ще е положителен, просто някакво усещане, трудно ми е да го обясня, и наистина тестът беше с две лентички  . В началото се чувствах много несигурно, защтото ми предстоеше пътуване, и доста се бях замислила  дали да кажа на половинката или да му съобщя новината след като се прибера, а той дори ми се обади сутринта да ме пита как се чувствам, защото последните дни бях малко отпаднала, но отдавах всичко на работата преди отпуската, топлото време и приготовленията за път. За мой късмет телефонът ми изключи , а следващите няколко дни, понеже нямаше да се виждаме, имах възможност да реша кога и как да му съобщя вестта. Когато се обадих на гинеколожката ми, която се оказа в отпуск, ме успокои че ако се чувствам добре пътуването няма да ми навреди стига да не ми става лошо и да не се притеснявам, а като се прибера ще ме види на ехограф. Ето така разбрах за появата на малкото ангелче   . Когато съобщих новината и на бъдещия татко, остана много изненадан  , дори в първия момен не повярва - ето така е като се шегува понякога човек , разбрах не на екскурзията, а няколко дни преди тръгването. Колкото за това как съм се чувствала - ами за мой късмет не ми е ставало лошо, и сега дори ми е трудно да повярвам при какви температури и обикаляне на забележителности по цял ден, съм се чувствала във форма, та дори и на корабчета се возих без проблеми. Колкото до симтомите - ами да, както повечето са описали - предменструални болки, често уриниране, болезнени гърди, а при мен и доста ми се спеше. Аз не бях обърнала внимание на всичко това, защото предстоеше цикъла да ми дойде и болезнените гърди и предменструалните болки ги оттдавах на това, а честото уриниране в началото - на това че бях настинала, по-късно когато разбрах, че съм бременна всички тези симптоми си дойдоха на място . Аз изкарах една лека бременност.   
  Надявам се, един ден да имам възможност да покажа на малката ни принцеса морето - мястото, където е зачената с много любов, както и всички онези места, които посетихме с нея в Италия - едно чудесно изживяване.
  Дано не съм ви оттегчила.
  Пожелавам на всички настоящи и бъдещи мами много положителни емоции и оптимистично настроение!
  Успех и късмет  ! И по едно малко съкровище, а защо не и две!

ili колко интересно?!
И аз благодаря за надеждата , която даваш , както и за положителната енергия , която ми пренесе!

И аз ти благодаря за положителните емоции които ми предаде, много добре си го написала.Надявам се скоро пак да ме споходи същата радост, но този път да е с щастлив край.

sabeva_07 ти си борбен и вярващ човек!
Бъди сигурна че съвсем скоро ще си се записала тука с нови показания кога и как си разбрала че си бременна?
Желая ти успех 
Този път всичко ще е наред!!!

За това се моля всеки ден след случката, следващият път всичко да е наред и Господ да е с мен 

  Благодаря ви момичета!!!
  Искам да ви кажа, че при мен нещата станаха като на шега, а винаги тайно съм си мислела че ще имам проблеми и дори и не съм си представяла този момент. И, понеже не бях сигурна дали всичко ще е наред до 4-я месец не съобщихме на никой новината, дори и на родителите, просто исках да минат всички изследвания и тогава. Но това, което разбрах по време на бременността е, че спокойствието и положителната нагласа са много важни. Когато се запознавах с историята на Флоренция, преди да тръгна на екскурзията, някъде прочетох, че по време на Ренесанса децата са били обграждани само с красиви неща и то още от съвсем малки, за да възпитат у тях усет към красивото, затова и градът е толкова хубав и има толкова много хора на изкуството. Това много ми допадна като идея и ви препоръчвам и през самата бременност да се наслаждавате на красотата около вас и да откривате онези малки неща, които ви карат да се чувствате щастливи, знайте че това ще го перададете и на вашето мъниче.
  Sabeva_07 и muhichka, не се предавайте, нещата много често стават тогава, когато най-малко сте очаквали.
  И, най-важното настройката, че всичко ще бъде наред и СПОКОЙСТВИЕ, не забравяйте че вашите емоции се предават и на бебчето.