Хауде и аз да ви разкажа.Та така пристигнах с много багаж при мъжа ми в една толкова далечна и непозната страна.Решихме докато свикна да оставим бебето за по нататък.И тъй се изтърколи една година, ходихме си до Бг върнахме се и златото казва край на хапчетата да се захващаме за работа.Беше септември 2007. Докато се труди аз изчетох де що има инфо и бях доста обезкуражена, след хапчета се чака 2-3 месеца , а и бях на 32г. т.е % е намалял...Оклюмях, чаках лелката на 20,09 но по инфото дето го бях изчела имах всички симптоми, ходих на пазар и си купих и тест 3 дни по рано.Направих теста още в супера /по стечение на обстоятелствата там ми изтече и водата 9м по късно/  видях двете черти , изпитах всички емоции на веднъж - плаках, смях се, треперих .... Отидох на работа на паркинга чукнах колата пред мен толкова се вълнувах....Сега се радвам на малко съкровище дето се научи да казва "не".Това не е всичко ...малката е на 1г. 8м. пак спрях хапчетата ще правим опити за второ - времето лети. Викам си веднъж като е станало от първият път не е задължително пак да стане. Обаче закъснението е на лице 4 дни плус факти като - пак ударих колата и пак сам на работа и пак в супера я викам вземаи теста.Положителен !!!! И така към днешна дата съм на края на първи триместър с малка принцеса на 1г. и 9м. Успех на всички и лека бременност

Да си разкажа и аз. Въпреки, че много от вас вече знаят историята. Беше датата 2-ри април, Разпети петък, пътувахме към Сливен и на мен ми беше безкрайно лошо. Почти на всяка отбивка по пътя спирахме, за да   Дори спукахме гума, Иво сменя гума аз незнам на кой свят се намирам, в един момент дори ми се искаше да се приберем и да си легна независимо, че бяхме минали по-голямата част от пътя, но бяхме обещали на вуйчо ми да му отидем на гости. И така стигнахме, деня мина, а Иво през цялото време ми повтаря купи си тест, купи си тест. Въпреки, че имах подозрения, понеже съм минавала по пътя на ранната бременност, някак не вярвах, че може да е станало като се има предвид, че цикълът ми беше само леко зацапване и щях да чакам нормален цикъл, за да пуснем изследване на хормоните и след това да правим стимулация. Вечерта като се прибрахме и все пак си купих тест, като го направих и видях   неможах да повярвам и извиках Иво да го види да се убедя, че е правилно това, което виждам. Голяма радост беше. Никога няма да забравя този миг.

Ревка,мога да си представя радоста ти от теста.След толкова чакане и мъки си ги заслужи тези прекрасни мигове.

Рени, вашата история в толкова вьлнуваща 

Аз разбрах, когато видях  Иначе до 8-та седмица нищичко не усещах по-различно от нормалното и нямах ни жив симптом, ни умрял 

inaxastra радвай се,че нямаш симптоми,че те обикновенно са неприятни.Дано така да си и за напред и да ти е лека бременността.

Да си кажа и аз нашата историйка!Живеехме в Бургас двамата на квартира и се мъчихме но 2 месеца нищо не стана!Решихме да се пребираме в Ямбол!Пробрахме си , Николай започна да си търси работа , аз си отидох на село да помогна баба и дядо , че правиха ремонт на къщаа, като се прибрах Николай змаина командировка в Пловдив, а бе не се виждахме  и за 1 месец бяхме правели веднъж секс, и въобхще тогава, когато правихме секс не мислех дали ще забременея, казвах си не може от 1 път на месец да има бременност, започнах да уча, че имах изпити в Бургас!Заминах за БУргас, върнах се късния следбоед в нас и майка ми , като ме видя вика краката ти много надути , наистина беше така!Аз не обичам чубрика , а майка ми бешеш готвила един боб и тази ми ти чубрика на езика ми се лепи!И майка ми вика бременна си, викам бе ти луда ли си.... отиди тя до аптеката взе ми тест, направих и го оставих на пералнята и отидох да простирам!Връщам се и Николай ми звъни и си говорихме и в един момент, аз се сещам за теста отварям го виждам 2 черти и онемявам на телефона!Николай се притесни и започна да вика по телефона дали съм добре, какво се е случило, всичко ли е наред и аз му казвам.,.. правих си тест.... и той казва и е положителен, знам..... викам как , от къде знаеш, и той казва стана много нервна!Вечерта като си дойде, то бяга прегръдни целувки по корема и му казваше на ембриона, колкото много го обича и как като се роди ще има всичко , няма да е лишено от нищо!

Боже, колко истинско и романтично 

zlatomira каква мила история ,много интересно ,бравос за постижението

А аз нямах почти никакви симптоми, закъсня ми 1 седмица и реших да проверя дали е бременност, или просто ми закъснява заради спирането на противозачатъчните. И хоп, .

Да запиша и аз емоциите. Правихме опити от два месеца.После решихме да спрем, защото тръгнахме да си търсим жилище и на мен ми се искаше да се устроим някак си. В този месец бяхме правили секс 2 пъти и то около овулацията, избягвахме я. Беше ми и адски натоварено в работата и с милото не ни беше мнго до секс. И така, когато го правихме, аз му викам да сложи презерватив, а той... а, то да не мислиш, че ще стане, я виж първите два пъти не стана и там еди кой си колега се мъчат от една година и така...трябваше да ми идва вече, но аз се разболях от грип, ама много тежко.Имах и познатите симптоми за ПМС, които при мен са доста силно изразени. Накрая вече трябваше да ходя на лекар и ми изписаха антибиотик. Бях сама в офиса и ми беше адски зле, много ми се спеше и не ми се слизаше до аптеката, но като слезнах нещо ме бутна и си взех и един тест...Качвам се горе в офиса и преди да пия антибиотика си направих теста и.... И тогава бързо се впуснах във форума да прочета, дали е нормално да ме боли така корема и от там звъня на милото и му викам...Бременна съм, тичай да ходим при докторката, че съм много болна...изкарах му акъла...много съжалявам, че нещата не се развиха по дтуг начин, защото щях да разбера, че съм бременна точно около 14 февруари, датата на която се сгодихме преди една година и щеше да се заформи страхотна романтика, но...резултата пак е прекрасен.

Много се надявам и аз така да се зарадвам ....За сега сме на 6 месеца опити без резултат...Не съм засичала точни дати и правилни часове,а просто си бебеправихме...След като не се получи 6 месеца хукнахме по доктори...Нямаме никакви порблеми и сега съм на Дуфастон за 2 месеца....Сега пия за пръв път...Но това което забелязвам е че колкото повече чета за симптоми толкова повече си внушавам че имам такива....Не знам ...явно търпение трябва,а винаги съм била сигурна че в момента в който реша да имам бебе просто ще стане веднага..и явно от там ми идва разочарованието и притесненията....

Цитат на: bibina82 в 12.10.2010 11:43

Много се надявам и аз така да се зарадвам ....За сега сме на 6 месеца опити без резултат...Не съм засичала точни дати и правилни часове,а просто си бебеправихме...След като не се получи 6 месеца хукнахме по доктори...Нямаме никакви порблеми и сега съм на Дуфастон за 2 месеца....Сега пия за пръв път...Но това което забелязвам е че колкото повече чета за симптоми толкова повече си внушавам че имам такива....Не знам ...явно търпение трябва,а винаги съм била сигурна че в момента в който реша да имам бебе просто ще стане веднага..и явно от там ми идва разочарованието и притесненията....

Имяа спецална тема Клуб на бебеправещите може да се запишеш там.

Аз "като на всяка манджа мерудия" да се запиша и тук  Първия път разбрах в началото на четвъртия месец и то защото ми закъсня с една седмица. По нищо не личеше, че съм толкова напреднала. Нямах никакви симптоми, ама никакви и така до края на бременността. Обаче сега е доста по-различно, гадене, болки в корема, напрежение в гърдите, постоянно ми се спи, а като не ми се спи съм зверски гладна.  Закъсня ми десет дни и реших да направя теста -  Още не съм ходила на лекар, ама и това ще стане.