СЕМЕЙСТВОТО ИЛИ КАРИЕРАТА?

[Sandri]

За мен семейството е на първо място. Никога не съм искала да правя кариера и всъщност изобщо все още не знам какво искам да работя. Уча нещо колкото да уча и да имам някаква хартийка в ръцете с която, ако се наложи да работя, да мога да си намеря работа. С годеника ми сме решили аз да се грижа за уюта на дома и децата ни, а той да изкарва парите. Майка ми и мъжа й са така и и двамата казват, че им е много по-спокойно. Той е спокоен, че детето им (сестра ми е на е с майка си а не без надзор или с някоя баба, а тя има достатъчно време да обърне внимание на сестра ми и да се погрижи за къщата. Годеника ми каза, че иска същото и за нас. Аз съм на мнението, че мястото на майката е при децата й и че те поне през първите 3 години имат нужда от нея. Не мисля че повечето жени биха се върнали на работа скоро след като родят ако имаха възможност да си останат вкъщи. За съжаление в днешното общество е трудно семейство да се издържа само на една заплата. Годеника ми учи за професия която се търси доста и е добре платена, а и той е много добър, така че не се притеснявам. Надявам се нещата да се получат така както си ги мислим... При всички случаи аз няма да родя дете, ако не съм сигурна, че поне първата година ще мога да си стоя вкъщи. За мен важи 100% семейството преди кариерата! Не мога да си представя нищо по-хубаво от това да се грижа за дома ни, да прекарвам време с децата ни, да готвя вечеря на съпруга си, да го посрещам с усмивка след тежък работен ден, готова да изслушам проблемите му. Старомодна съм що се отнася до тези неща...

[Maverick]

Има 2 типа хора. Тези който ще изберат семейството пред кариерата и тези който ще изберат кариерата пред семейството. Правилния въпрос който трябва всеки да си зададе е с какъв човек би живял.

Иначе по темата, поне за сега бих избрал кариерата

[drazena]

Има време и време, винаги съм знаела, че искам да съм юрист и станах, съдбата така се стече, че до сега работех много и съм доволна от това, сега на 32 години ще сключа брак и колкото и да си обичам работата, смятам да се отдам на децата живот и здраве.
Няма черно и бяло в живота, важното е да намериш твоя път

[soulless]

Аз малко като черна станция ще се включа, но наистина този избор работа (защото рядко може да се говори за истинска кариера в български условия...) - семейство, е кошмарен, защото има и още един момент - ако до момента с брака и децата не си изградил някакво име и изобщо нямаш опит, който да е ценен за работодателите, ще е много трудно намирането на работа след порастването на децата, примерно. А ако жената е само с диплома, да кажем, но без никакъв опит и вече зад гърба си със семейство и две деца, шансовете й многократно намаляват. В Западна Европа ситуацията е по-различна, но в България реалността е горе-долу такава, поне в частните фирми - казвам го като човек, който се занимава професионално с подбор на специалисти и макар и да разбирам чудесно колко е несправедливо подобно отношение, повечето работодатели изискват точно това - възможно най-млади и необвързани служители. Така че моят съвет към по-младите булки е да помислят сериозно дали да не поработят поне няколко години преди да се отдадат напълно на семейството и децата, за да не се окажат в ситуация да са над 30, само с бакалавърска степен, без никакъв опит и с две (дай Боже!) деца, просто това е много неблагоприятно за бъдещата работа, за кариера е много трудно да се говори изобщо. Просто трудовият пазар е много конкурентен и е нужно да си постоянно в неговия ритъм, за да се задържиш изобщо в него...

[Pachoran]

 Отговорът на този въпрос в съвременни условия и то в нашата страна е безсмислен, дори клоня към становището, че няма отговор на въпроса. Съвременните млади хора нямат стремеж към създаването на семейство, а по чисто икономически подбуди или физиологически съществуват заедно. Дори секса се приема като забавление. Много се пише по тази тема, дори днес има статии в нета, които са на тази тема. Така, че като се налудуват им идва идеята да създадат семейство и поколение.
 От друга страна за каква кариера говорим в страна без икономика . А и не съм съгласен, че работата непременно е свързана с кариера на човешкия индивид. Много хора забравят, че съществуват много професии, които чисто и просто е начин на препитание. Не всички имат възможност да завършат някаква степен на висше образование, а от друга страна като го завършат са безработен контингент. Пред много бъдещи булки изобщо не стои въпроса за кариера, просто условията са такива, а и те самите нямат потенциала да градят такава. В този случай говорим за професия. А за онази част болна на тема кариера.....мога да кажа само, че семейството трябва да е на преден план. 

[Monikamaria]

Съгласна съм с Пачоран!  В днешно време, особено в БГ, нещата стават все по-трудни и правото на избор е ограничено. Не случайно тинейджърите искат да напуснат училище, защото искат да правят пари! Страшно глупаво, но разбирам защо се получава.

[lawyer]

Аз избрах да се докажа първо в кариерата и след това да сключваме брак, да имаме дечица и т.н. Но нямам вариант изцяло да се отдам на семейството, това ще бъде може би само периода, в който ще съм в майчинство и дотам. Ще трябва бързо да се връщам на работа, защото професията е такава, че не мога да си позволя да си седя вкъщи даже и сега, когато е подготовката за сватбата, всичко правя в движение, вечер след работа или почивните дни и като се има предвид, че сама подготвям цялото събитие, просто съм на ръба на изтощението. Но няма начин, работата си е работа и няма как да е на заден план!

[drazena]

Много позната ситуация, сватбата ни е в събота аз днес съм на работа и така до четвъртък включително, трудно е, но не е невъзможно, важното е да се опитваме да съчетаваме нещата и да сме заедно, с хората които обичаме

[lawyer]

drazena, доколкото разбрах и ти си колежка- юрист малко е кофти с тази наша професия, толкова натоварване, в петък например бях на прага да се разплача, защото планувах в събота да обикалям за рокли и в един момент обаче, изскочи нещо със срок и трябваше да се работи. Е, не работих в събота, но неделята ми отиде! Както и да е, това ми беше мечтата, да съм адвокат и сега, след като я постигнах, най-малко трябва да се оплаквам пък и си обичам работата, нищо, че се изнервям понякога!

[soulless]

Аз пък няма как да се съглася, че в България не може да се прави именно кариера, а не само да се работи Разбира се, възможностите са ограничени, защото икономиката действително е свита до краен предел, но около мен имам редица примери за жени именно с кариера - hr мениджъри, управители на големи търговски обекти, научни сътрудници и пр. и пр. При това говорим за едно реално, като по учебник, кариерно развитие - начало като стажанти, следвано от експертни позиции, след което мениджърски, т.е. не директно изстрелване на високите длъжности с връзки. Така че съвсем възможно си е и в български условия и мисля, че именно в тези случаи е добре жената да е наясно дали ще може да балансира работата и семейството, далеч не е невъзможно, но се иска много добра организация на личното време и много амбиция и енергия. Не е мисия невъзможна обаче - българските жени далеч не са само продавач-консултанти и козметички, все пак. А и изследванията сочат, че голям процент от жените изпитват глобално удовлетворение от самите себе си когато имат успешна кариера (именно кариера, а не просто работа), съпътствана от успешно семейство , така че кариерата не пречи на семейството, а те взаимно се допълват (в идеалния случай).

[Monikamaria]

soulless,  съгласна съм! И аз искрено поздравявам жените, които са постигнали успешен баланс! Но това съвсем не може да се постигне от всеки. Аз например, не знам дали бих могла. 

[Harmony]

аз също ги поздравявам, но все пак за мен лично семейството е по-важно и би трябвало да стои над всичко. Но всеки сам преценява и си определя приоритетите. За мен най-добрата комбинация е да гледаш на работата не като на кариера, а като хоби или нещо, което ти доставя удоволствие да правиш и от което изкарваш пари.

[Monikamaria]

най-добрата комбинация е да гледаш на работата не като на кариера, а като хоби или нещо, което ти доставя удоволствие да правиш и от което изкарваш пари.

Това е моята мечта, но за съжаление нашата, българска реалност, не го позволява винаги. 

[DaBulka]

Напоследък си дадох сметка, че съм изпадала дълго време в заблуждение относно това, което е най-важно за мен. Винаги съм мислела, че семейството ми е на първо място, засега семейството ми е моят любим спътник. Последните няколко години преминаха в много интензивна работа и когато почувствах особено силна нужда от промяна и напуснах, осъзнах, че може и да съм си мислила, че семейството и личният ми живот са на първо място, но в делата, в реалността е било точно обратното - почти всичко от себе си като време, усилия, мисли и ангажименти е отивало за работата. Сега продължавам да мисля върху това и разбирам, че за да съм щастлива, трябва да постига баланс, обаче не по едно и също време. Като че ли културата на западната цивилизация, в която и ние се наместихме, иска всичко веднага - едновременно майка, съпруга, професионалист, обществено отговорна личност, приятел и т.н. Тези роли си съществуват едновременно, но не бива всички да са приоритетни по едно и също време. Сега отивам към друга професия, тази, в която съм вложила много години учене и много пари, обаче в същото време в семейството ми идва време за дете, защото съзряхме достатъчно за това, сега разбирам, че с двете дини под една мишница ще се оправя, обаче резултатите ще са посредствени и в двете, а аз изнервена и неуверена в това, което правя. Смятам, че в първите години на детето най-важни са родителите и поне единият от тях (вместо бавачки и краен случай баба) и ще се опитам да остана по майчинство колкото ми е възможно повече. Надявам се, че ще се окажа права, че в първите години не са необходими толкова много пари (с уговорката, че не съм от тези, които "не искат детето им от нищо да не е лишено", защото имам други разбирания). В същото време ми се иска и да работя моята си професия и вероятно все повече ще и се отдавам толкова, колкото повече расте детето и става по-самостоятелно. И в един момент обаче средствата за образованието му ще са приоритетни и това ще са годините, в които ще се отдам на работа, защото какво друго да правя? И естествено, аз си правя планове, но животът е това, което ми се случва, докато си ги правя, та ще видим. Във всеки случай, всеки живот е различен, но едно по-умерено темпо и редуване и степенуване на нещата ми се струва разумен вариант и дано да мога да го реализирам.

[toni8301]

Напоследък си дадох сметка, че съм изпадала дълго време в заблуждение относно това, което е най-важно за мен. Винаги съм мислела, че семейството ми е на първо място, засега семейството ми е моят любим спътник. Последните няколко години преминаха в много интензивна работа и когато почувствах особено силна нужда от промяна и напуснах, осъзнах, че може и да съм си мислила, че семейството и личният ми живот са на първо място, но в делата, в реалността е било точно обратното - почти всичко от себе си като време, усилия, мисли и ангажименти е отивало за работата. Сега продължавам да мисля върху това и разбирам, че за да съм щастлива, трябва да постига баланс, обаче не по едно и също време. Като че ли културата на западната цивилизация, в която и ние се наместихме, иска всичко веднага - едновременно майка, съпруга, професионалист, обществено отговорна личност, приятел и т.н. Тези роли си съществуват едновременно, но не бива всички да са приоритетни по едно и също време. Сега отивам към друга професия, тази, в която съм вложила много години учене и много пари, обаче в същото време в семейството ми идва време за дете, защото съзряхме достатъчно за това, сега разбирам, че с двете дини под една мишница ще се оправя, обаче резултатите ще са посредствени и в двете, а аз изнервена и неуверена в това, което правя. Смятам, че в първите години на детето най-важни са родителите и поне единият от тях (вместо бавачки и краен случай баба) и ще се опитам да остана по майчинство колкото ми е възможно повече. Надявам се, че ще се окажа права, че в първите години не са необходими толкова много пари (с уговорката, че не съм от тези, които "не искат детето им от нищо да не е лишено", защото имам други разбирания). В същото време ми се иска и да работя моята си професия и вероятно все повече ще и се отдавам толкова, колкото повече расте детето и става по-самостоятелно. И в един момент обаче средствата за образованието му ще са приоритетни и това ще са годините, в които ще се отдам на работа, защото какво друго да правя? И естествено, аз си правя планове, но животът е това, което ми се случва, докато си ги правя, та ще видим. Във всеки случай, всеки живот е различен, но едно по-умерено темпо и редуване и степенуване на нещата ми се струва разумен вариант и дано да мога да го реализирам.

 

напълно описва моите виждания и изживявания....