Аз искам да съм с тире или да си запазя моята. но Милото иска да взема неговата фамилия. На мен ,обаче, такива патриархални истории не са ми в стила и не искам да е така. Сега не знам как ще се разбирим. Добре, че сватбата е далеч...Но все пак този въпрос ми тежи и ме мъчи.

Аз реших да си запазя моята фамилия- след доста дълго умуване
любовта към него и уважението към фамилията мога да ги покажа по много други начини, а и това главоболие с документите - нито време ще имам да сменям нещо, нито нерви

Ще взема неговата фамилия 

Ще добавя неговата с тиренце, понеже съм единствено дете, баща ми също ... Така де - последната съм с тази фамилия, ще я запазя от уважение към баща ми, а ще добавя на мъжът ми, защото все пак сме семейство.

аз сега седя и се чудя момичета - като запазите моминското си име - сем. ..............какво ще бъдете? А ако си го запазите и с тиренце добавите новата фамилия ми звучи някак си по добре.Ще бдете сем.Иванови например...,това е мое мнение де аз така мисля да направя,ще го преживея някак си,че става много дълго

аз пък имам проблем. Милото категорично отказа да съм с тире. за пък така исках много, защото хем ще си запазя моята фамилия, а не като едно време дето са ВЗИМАЛИ жените си все едно са вещ..., хем пък ще сме семейство. Сега иска или да съм си с моята, или да взема неговата. А аз не искам да съм само с моята, точно защото няма да сме сем. ... И е непреклонен.

аз може би ще имам същия проблем. когато казах на моя, че искам с тире малко се намуси, но се опитах да му обясня, защо е важно за мен да запазя своята фамилия и да прибавя неговата. за момента на разговора имам усещането, че ме разбра и прие моите доводи, но незнам след месец два какво ще е. За това мисля сега отново да подхвана този разговор с него и в момента в който отново съм сигурна, че приема това да попълним формулярите за гражданското за да няма после пак хъката - мъката.  Аз държа да приема фамилията на мъжа ми, но искам и моята да остане.

Аз съм в същото положение, искам с тире, но милото някак лично го прие и е непреклонен.

Лошо е, че го приемат така лично, чак започва да ме хваща яд като почнат с тези дребни неща да се създават неприятни ситуации. Аз съм сигурна, че неговата рода ще има много да говори за това и да опява и кой знае какви глупости ще се изговорят чак ме е страх да си помисля. Но не мисля да давам обяснения на роднини, ако с милото сме стигнали до единогласие.

Независимо дали е с тире или се сменя изцяло името, процедурите са същите.
Иначе аз също ще съм с тире. По този начин ще покажа

компютърът ми взе да си прави каквото иска и ми прати поста преди да го довърша.
Та мисълта ми беше, че цял живот съм била Стефанова и не мога изведнъж да престана. Затова реших да си добавя името на мъжа ми. Макар че той още в началото каза - както ти решиш. Ако искаш не си сменяй името въобще. Аз взимам теб, и не ме интересува каква е фамилиятат ти." Но аз просто искам да сме с една фамилия. Иначе ще се чувствам тъпо.
Разбирам обаче тези дами, които има изградено име в дадена професия. Каквото и  да си говорим името е вид идентичност. Не случайно едно време жената като се ожени си сменя фамилията. Т.е. от собственост на баща си става собственост на мъжа си

А ако на сватбата жената не си смени името, пък след година реши да го смени? Има ли административни пречки за това?

Има. Ако в декларацията, която попълваш при сключването на граждански брак не посочиш, че искаш да си сменяш името, си оставаш с твоята фамилия. След това (изключвам случаите на последващ брак) име се сменя по съдебен ред чрез специално охранително производство.

Момичета, май на доста от нас пустата фамилия ни създава главоболия 
Аз бях твърдо решила да съм с тире, единствено дете съм и т.н, но милото тропна с крак и каза "или си оставай с твоята или вземай моята", а пък каво семейство ще сме с различни фамилии
Спретнахме си едно скандалче като попълвахме декларацията и аз мнооого ядосана писах че приемам неговата, сега вече искам не искам ще съм без тире
Защо са такива твърди глави тез мъже 

Защото това е остатък от разни патриархални, за мин лично дискриминативни практитки, че жената е вещ, която взимаш и тя носи твоята фамилия, независимо от волята й. Макар сега да не смятат, че сме вещи, за фамилията го приемат ужасно тежко и е свързано с проявата им на мъжественост - че акк на приятеля му жената е взела неговата фамилия, пък, видиш ли, той не  е толкова мъж, щом неговата не е.  Ужасно е, но в края на краищата ние трябва да си решим. Аз лично ще упорствам, докато извоювам да съм с тире! 

Валя, пък ако раднините ми започнат да говорят, знаеш ли с каква радост ще им обесня къде да си заврат старовремските схващания! Такава еманципирана реч съм приготвила, че свят ще им се завие. А аз какво да кажа, като + този разговор /и борба с Милото/  ме чака и обяснение защо няма да има захранване с питка?!?!  Какно се казва, дупе да ми е яко.