Такаааа.... Много спорен тоз въпрос за фамилиите...
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
Аз още преди да ми беше предложил любимият имах с него разговор за фамилиите. В който станя ясно, че той не ДОПУСКА друг вариант, освен аз да взема името му. Щял някой си да му се смее.

По принцип съм против смяната, но този разговор "пусна гилотината".

Предлагам му да изберем комбинирана еднаква фамилия (малко на шега де) - не ще. Щом ще се отделяме като ново семейство, да се отделяме и от неговото, а? Защо само от мойто? Щом толкова сляпо следва патриархалните нрави, май-май е сбъркал жената. Дип, че го обичкам, та не му казах да търси нова жена...

Не съм толкова известна в обшеството както някои тук (простете и това подкачане), но не съм и безизвестна. А специално на себе си, след тридесет години съм си много известна със старата си фамилия. Ако ми беше предложил като се запознахме преди 10 години - да сменя. Сега е малко късно - мнооого съм си свикнала със себе си такава каквато съм (не само с фамилията си).
Тиренцата не ми харесват също.

Между другото, ако той беше с някакво красиво и интересно, примерно чуждестранно име, щях да сменя, признавам. Ма фамилията му, макар и не съвсем ужасна, не се отличава с подчертана естетика за мене.

На децата, за тези които се притесняват, можете да им кажете, че мама ги е родила, и е ясно, че им е мама. Ама татко понеже не ги е родил, трябва да се подчертае чрез името, че са му дечица. Не е сложно като концепция, нали? А и си е вярно...

Също така, както някои момичета споделят, в момента, когато съпругът им гласува пълно уважение и свобода на действие по този въпрос, те "сменят партията". Това го разбирам, и е много мило и от двете страни. Но да ти го вменяват, като че си длъжна само защото си жена, и че им сриваш авторитета иначе...айде стига!