Пъво да си кажа, че аз винаги съм харесвала и продължавам да харесвам големите сватби.
Когато започнахме да стягаме нашата списъка с гостите достигна 200 човека, като постоянно варираше. На мястото на някой, който веднага си казва, че няма да може да дойде веднага канехме други. В крайна сметка седмица преди сватбата хората бяха към 180. Започнахме да се доумим дали да ползваме и втория етаж на ресторанта. След още 2-3 дни паднаха до около 175, които бяха сигурни ..... толкова сигурни, че в деня на сватбата не дойдоха около 10 човека - все близки хора, които можеха да ни предопредят

Но здраве да е.
Със спруга ми гледахме да наместим най-близките роднини и нашите си приятели. След това бяха приятелите на родителите. Имаше такива, които поканихме буквално 2 дни преди сватбата и хората с дойдоха с най-голямо удоволствие и се веселиха от сърце. Мога да кажа, че по-възрастните по нищо не отстъпваха на младите, дори отначало бяха и по-дейни.
Някои се дразнят на родителите си, че и те искат да поканят свои приятели. Ако родителите ви ви помагат финансово и мястото, което ссте избрали не ви ограничава в бройката - направете им този жест. И родителите и гостите ще се зарадват много. Понякога хора, които уж не са и толкова близки се радват по истински от тези, на които си разчитал.